Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БЕРЛИНАЛЕ’2013: „НЕОБХОДИМАТА СМЪРТ НА ЧАРЛИ КЪНТРИМЕН”


12.02.2013  Текст:  Стефка Цанева

РЕЦЕНЗИИ

   

Продължаваме представянето специално от 63-ия кинофестивал в Берлин, благодарение на Стефка Цанева, на поредния фаворит за „Златна мечка“ - романтичната екшън-комедия на режисьора Фредрик Бонд „Необходимата смърт на Чарли Кънтримен” (The Necessary Death of Charlie Countryman).

Филмът проследява невероятната история на Чарли, който заминава за Букурещ в търсене на себе си, след като му се явява духът на мъртвата му майка и го насочва именно към румънската столица (всъщност заблуденият дух има предвид Будапеща и така именно простото словесно-географско объркване отвежда Чарли до дълбокия европейски Изток). По време на трансатлантическия полет той се запознава с румънеца Виктор, който издъхва на рамото му и от отвъдното го моли да предаде едно последно послание на дъщеря му.
Чарли примерно следва препоръките на двамата покойници, благодарение на което среща Габриела – неустоима, загадъчна и опасна – жената, в която се влюбва от пръв поглед. Но любовта им съвсем не е лесна – Габи е обвързана с престъпния бос Найджъл, който пък е в комбина с още по-страшния Дарко (в ролята сладникавата звезда на немското кино, Тил Швайгер).
Така Чарли попада сред най-опасните среди на Букурещ, срещайки по пътя си множество интересни личности, сред които колоритни румънски таксиметрови шофьори, настроени за лудо парти англичани, надрусани хотелиери и какви ли още не образи от букурещката ъндърграунд сцена. Изпитанията по пътя към сърцето на красивата Габи пък включват безброй каскади, насилие, но и безкрайна всеотдаденост и жертвоготовност от страна на Чарли. В крайна сметка, историята, разказана от дълбок, приказен глас зад кадър, завърша със залез, хепиенд и всичко останало американско, типично за подобен род филми (като тук не изпитвам ни най-малки угризения, че разкривам финала, защото той е повече от очевиден още след първите пет минути).
Като цяло „Необходимата смърт на Чарли Кънтримент” е едно изключително приятно неделно кино-изживяване, което може малко да разплаче, да докара до адреналинно бездихание, но най-вече да изтръгне романтични въздишки и лековати усмивки. Актьорската игра е по холивудски добра, а музиката дори надминава американската норма и може да се определи като изключително добра. Цялостната визия на филма също се отличава от стандарта със прекрасните си кадри и цветове, много иновативен и динамичен монтаж, известна доза специални ефекти и безкрайно красиви перспективи от Букурещ.
Не е нужно дори да се споменава как е представена Румъния от американска гледна точка – клише до клише, много екзотика, тъмни съмнителни балкански субекти, мафиоти и корупция, но в същото време и привлекателна за европейските туристи ъндърграунд култура с партита и наркотици. В общи линии нищо ново – все същата западна, тотално стереотипизирана представа за европейския изток, която възпроизвежда клишета и предразсъдъци. От една страна негативните образи са хиперболизирани, но пък в същото време са представени в позитивна светлина, будещи представите за сърдечността, уюта и гостоприемството на много близкия изток. Така например във филма виждаме как мръсни, боси деца бутат трабант – но преди да възприемем заразителната позитивна представа за анонимните помагачи на Чарли, трябва да се запитаме що за образ има Източна Европа в очите на един американски турист.
Обобщено: страхотен кино-хит. Но какво точно прави подобен филм в състезателната програма на фестивал като Берлинале? Не че всички претенденти за Златна мечка трябва да са свръх тежки филми за войни и смърт, но все пак след еуфорията на „Необходимата смърт на Чарли Кънтримен” и с малко угризения на съвестта идва осъзнаването, че той би трябвало да бъде в регулярната програма на големите синеплекси, но не и на фестивал, който в последните години е отличавал филми като „Млякото на страданието”, „Надин и Симир: Раздяла” или „Торинския кон”. Просто цялата холивудска пищност рязко противостои на иначе алтернативната програма, включваща далеч по-задълбочени филми от Босна и Херцеговина, Румъния, Испания, Германия и т.н. И въпреки всичко „Необходимата смърт на Чарли Кънтримен” си остава едно истинско кино-удоволствие, което може би до някаква степен дава и глътка свеж въздух от иначе тежката програма, типична за повече европейски фестивали.

Стефка Цанева, специално за "Другото кино" от Берлин



Коментари (0)