Поредното заглавие от състезателната програмата на Берлинале 2013, което ще ви представим, е „Лайла Фурие” (Layla Fourie) на режисьорката с южноафрикански произход Пиа Мараис. То поставя важни въпроси за истината и кризисните ситуации, в които индивидът против волята си е принуден да действа срещу своите моралните разбирания. Въпреки изключително интересния сюжет и кинематографския усет на Мараис, филмът бе подложен на съкрушителни критики, определящи го като недостоверен, претрупан и предсказуем. Въпреки това обаче той притежава редица достойнства, които го превръщат в едно от интересните заглавия на тазгодишния фестивал в Берлин.
Лайла е самотна майка, която живее в Йоханесбург с малкия си син. Когато получава нова работа като оператор на детектор на лъжата, й се налага да замине извън града. Тъй като няма на кого да остави детето, тя го взема със себе си на дългото пътуване. Късно вечерта, когато вече е уморена и уплашена, карайки по самотен неосветен път, тя се разсейва зад волана и прегазва бял мъж. Когато е пред болницата с кървящия непознат на задната седалка, разбира, че няма дежурна нощна смяна и никой, който би могъл да й помогне. Мъжът издъхва в колата и не й остава нищо друго освен да отиде в полицията. Полицаите я питат какво иска, но обзета от паника, тя не казва нищо и просто излиза. Преди залез тялото е заровено на бунището, докато синът й си играе с мобилния телефон на мъртвеца.
На другия ден Лайла започва новата си работа – да провежда интервюта с кандидати за работа в луксозно казино. Докато проверява истинността на отговорите, тя самата е нервна и объркана след случилото се през нощта. Сред всички кандидати единственият бял е чаровният Юджийн, с когото тя бързо се сближава. Скоро обаче става ясно, че новият мъж в живота й е синът на убития, което задълбочава още повече моралната й дилема - сега тя, която определя кой казва истината, е принудена да лъже.
Между двамата се развива сложна връзка, разкъсвана от съмнения, тайни и страх. В същото време отношенията на Лайла с малкия й син, станал свидетел на всичко, се изменят в драматична посока и именно ревността му към Юджийн ще го подтикне да направи нещо непредвидено.
Като цяло сценарият на филма е много интересен и проследява множество силно заредени и сложни междуличностни отношения. Във взаимоотношенията между Лайла – нейния син и Юджийн се намесва и съпругата на загиналия. И за да стане още по-заплетено е добавена и сюжетната линия за семейството на несправедливо обвинен за убийството, както и мотиви на актуалния политически контекст в Южна Африка 20 години след края на апартейда. Без съмнение изключително увлекателен, но и твърде усложнен сценарий, чиято реализация не успява да предаде целия му психологически и политически заряд.
Филмът на Пиа Мараис бе силно разкритикуван след фестивалната си премиера, като повечето кинокритици го определят като претрупан, нереалистичен и предсказуем. Основният проблем са фигурите, които Мараис не успява да развие достатъчно, за да предаде на екрана значителния потенциал на сценария, който би могъл да послужи за основа на поне два филма. Проблематична е и достоверността – макар действието да се развива в Южна Африка и главните персонажи да са местни хора, то нито самата Пиа Мараис, която е прекарала там само ранното си детство, нито актьорите в главните роли не идват от южноафриканския контекст. Затова и филмът е донякъде нереалистичен и вметнатите политически елементи изглеждат по-скоро произволни и не на място.
Но въпреки повечето критики, с които бих се съгласила, „Лайла Фурие”, според мен, успява да въздейства и да докосне зрителите. Повечето мотиви и проблеми остават недоразвити, но пък това оставя просторно място за интерпретации. Финалните сцени например са истинско постижение на Мараис, което до известна степен ни кара да забравим съмненията си относно някои от режисьорските й решения.
Стефка Цанева, специално за "Другото кино" от Берлин