Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АВАНГАРДЪТ ВЛИЯЕ ВЪРХУ МЕЙНСТРИЙМА


14.01.2011  Текст:  David Ehrenstein

2001 Космическа одисея

   

СЪЗДАТЕЛИТЕ НА МАСОВИ ФИЛМИ СЕ ПОТАПЯТ
В ЕКСПЕРИМЕНТАЛНАТА ЕСТЕТИКА

„Действието се развива главно в подсъзнанието на героите с внушителни визуални ефекти” – коментира разпалено Клаудиа Пуиг от USA Today.  „Най-поразителни са имплозията на парижки булевард, влак отклонен по една от главните улици в Лос Анджелис и въздушно стълкновение в коридора на хотел. Източник на вдъхновение за режисьора Кристофър Нолан са „Матрицата“, „Блейд Рънър“, както и синтезът на M.C. Ешер с Рене Магрит и Салвадор Дали.“
Филмът, разбира се, е „Генезис“ (Inception) - блокбастърът, който за мнозина изглежда по-малко като продължение на „Черният рицар” отколкото гигантска интерпретация на типа визуални експерименти, открити в творбите на Maя Дерен, Грегори Маркопулос или Майкъл Сноу. Създателите на популярното масово кино, наречено мейнстрийм (mainstream) винаги са правели опити за навлизане в сферата на авангардното, но това е доста дръзка цел за проект, струващ $160 млн., който е ориентиран към най-широката зрителска аудитория.
Спомнете си обаче за учителя на Нолан - Стенли Кубрик и за неговия филм от преди 42 години „2001: Космическа одисея”.
„Генезис“ може и да е сложен, но има ясни герои и сюжет, който може да бъде проследен. В епическата творба на Кубрик има много малко диалог и липсват централни герои – само серия от събития, разпростряни в рамките на хиляди години земна и извънземна история. Освен това завършва с кулминация, от чиито визуални ефекти ясно личи, че са вдъхновени от калейдоскопичните образи на Джордан Белсън (Jordan Belson) – авангарден кинотворец, за когото малцина от зрителите на „Одисеята...” някога са чували.
Мнозина навремето се съмняваха, че филмът на Кубрик ще има голяма аудитория. Въпреки това, той пожъна изключителен успех, налагайки стандарт за подражание на следващите научно-фантастични филми. Опитвайки нещо ново, режисьорът на този легендарен филм все пак не изпреварва времето си, но с психеделичната образност на космическото пътуване улучва право в целта – както направи и Нолан сега с компютърно-генерираните ефекти на град, огъващ се като японско хартиено ветрило. И двамата режисьори допускат, че „експерименталното“ може да бъде адаптирано на езика на „мейнстрийма“.
Още през 1929-а Луис Бунюел и Салвадор Дали правят „Андалузкото куче“ - филм, в който началният кадър на око, разрязано от бръснач е толкова шокиращ и днес, колкото и преди 81 г. Това, което следва след този знаменит кадър, е по-малко шокиращо, отколкото странно. Ставаме свидетели на сцени между мъж и жена (играни от изтъкнатите френски актьори Пиер Бачеф и Симон Марей) в парижки апартамент, водещи някаква еротично/романтична борба. Необяснимите моменти, като например мравките, изпълзяващи от ръката и устата на младия мъж, преобладават във филма.
Тези, които търсят сюреалистични паралели в него, могат да обърнат внимание на сцената, показваща млад мъж на колело, облечен в костюм, покрит с парчета от униформа на камериерка. Странният му маниер имитира много популярния по онова време комик Бъстър Китън. Много от филмите на Кийтън, особено „Sherlock Jr.“, в които героят става от мястото си в киното и влиза във филма, който гледа, са цитирани от критици и кинотворци като също толкова сюрреалистични като творбите на Бунюел.
Ключът към „Sherlock Jr.“ е, че това, което виждаме на екрана е част от съня на главния герой, както е и в „Генезис“.
Сънищата са перфектна основа за авангардна образност от най-различен вид. Алфред Хичкок и Дейвид О. Селзник например наемат Салвадор Дали, за да пресъздаде сънищата в техния психотрилър „Омагьосан“ (Spellbound, 1945). Пламтящите жирафи и топящите се часовници от картината на Дали нямат нищо общо с ежедневието, но те са перфектни за изобразяване на сънни състояния. По подобен начин и повлияната от художника сцена с Фред Астер от мюзикъла на Винсънт Минели „Yolanda and the Thief“, е толкова подкупваща, че когато неговият герой се събужда, приятелят му Франк Морган възкликва „Боже, докато сънуваш, безспорно си зает!” Сънищата са нещо обичайно, когато става дума за фентъзи, филми на ужасите или пък за по-късните филми на Бунюел, като „Дискретният чар на буржоазията“. Несъмнено испанският сюрреалист остава верен на своите корени.
Неотдавнашната възстановка на незавършената драма „Адът“ (L'Enfer) на Анри-Жорж Клузо от 1964, показва, че старият френски майстор е погълнал доста от творчеството на незивисимия американски кинотворец Кенет Енгър (Kenneth Anger).
А когато Федерико Фелини пристига в Ню Йорк за премиерата на филма си „Осем и половина“ първото нещо, което иска да види са филмите на Джак Смит (Jack Smith).
Странните парникови цветове на творбата му „Normal Love“ вдъхновяват Фелини да направи своя „Жулиета и духовете“. Междувременно сънародникът на Фелини, Микеланджело Антониони посещава „Фабриката” на Анди Уорхол и гледа няколко части от 25-часовия му филм „Four Stars.“ Това вдъхновява Антониони да заснеме разтърсилия духовете навремето „Забриски пойнт“.
Уорхол много точно предвижда, че в бъдещето, всеки ще може да бъде известен за 15 минути, което на практика с разпространението на неподготвените предварително телевизионни шоута се превръща в реалност. И ако Анди беше все още сред нас, без съмнение щеше да приветства екипа на „Jersey Shore“ с отворени обятия.
Но какво да кажем за киното отвъд сънищата и далеч от Snooki?
В него ще откриете един от най-експерименталните кинотворци на нашето време – Жан-Люк Годар. Въпреки, че през дългата си кариера започнала със забавни вариации на американски криминални трилъри („До последен дъх“), преминавайки през любовните писма за първата си жена Анна Карина („Да живееш живота си“) и темата за бунта от края на 60-те ( „Китайката“), Годар постепенно изключва диалога и актьорите напълно, достигайки в най-новата си творба „Филм: Социализъм“ свободна визуална форма, развивайки Дзига Вертов, от чийто филм „Човекът с кинокамерата“ някога толкова се е възхищавал.
На каква публика може да разчита толкова предизвикателен филм като „Филм Социализъм“, който свободно смесва кадри, показващи презокеански круиз с такива, в които които виждаме семейство - някъде в Европа - преди да свърши на прочутата стълба в Одеса? Трудно е да се каже. Но може да си го свалите от Интернет – домашната база на бъдещото кино - мейнстрийм, авангард или смесица от двете.

David Ehrenstein, сп. „Variety“, 05.11.2010
Превод от английски: Калин Кастелов

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание