Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АСИНХРОНЪТ НА СЛАВАТА


02.01.2017  Текст:  Борислав Климентов

РЕЦЕНЗИЯ

   

Българският филм "Слава", излязъл у нас през декември миналата година, вече получи немалко положителни отзиви от наши и чуждестранни медии. "Другото кино" също се присъединява към тях с текста на БОРИСЛАВ КЛИМЕНТОВ, студент по екранни изследвания и журналистика в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". 

 АСИНХРОНЪТ НА СЛАВАТА

„Sic transit gloria mundi!“ Иначе казано - дори да си на върха, времето си тече! За някои по-бавно, за други по-бързо. Има хора, готови за славата, има и други, които не са!
В жертва на мимолетна и нежелана популярност се превръща и Цанко Петров, кантонерът от новия филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „Слава“! Преди това неговият живот се ниже като по часовник – ставане, работа, прибиране, сън. Монотонно и скучно. И някак си безнадеждно, докато внезапно от скуката и монотонността не остава и помен! Само че, става още по-безнадеждно...

Пореден трудов ден по ж.п. линията. Цанко намира банкнота от 50 лева. Още тук проличава талантът на Стефан Денолюбов („Златна роза“ за главна мъжка роля в “Докато Ая спеше”), който продължава безизразно с находката, свирукайки си. Но секунди по-късно замлъква, намирайки втора банкнота. А по-нататък го очаква истински Клондайк с финикийски знаци, разсипани върху релсите...

Абсолютно същото се случило преди петнайсетина години и с кантонера от Курило, който намира два милиона и половина на линията и ги предава на държавата. Така започва неговата смешно-тъжна история, както и тази на филмовия персонаж Цанко. Вярвам, че драмата на прототипа не е чак толкова голяма, колкото тази на екранния образ, пресъздаден от Стефан Денолюбов. Все пак, реалната случка е послужила само за отправна точка на Кристина Грозева и Петър Вълчанов при написването на сценария им за филма "Слава". Но драматургичната и режисьорската им трактовка на фабулата, извлечена от живота, се откроява със своята достоверност. 
Както и в пълнометражния си дебют „Урок“, Грозева и Вълчанов отново изграждат своя разказ от дребните детайли във всекидневието, които отдавна е отвикнал да забелязва увреденият от комерсиалното кино български зрител. И както в предишния, така и в сегашния им филм няма никаква скука. Всичко си е на мястото, всичко е толкова закономерно. Като по часовник...

Часовникът е лайтмотивът в образната система на филма. Плод на оригинално хрумване е и изборът на неговата марка - „Слава“. Впрочем, именно от находчиво подбраните детайли извира метафоризмът на трагикомичната история, напомняща ни за ранните филми на Кустурица с иронията и черния си хумор. Докато „Урок“ бе по-обран и стрикно следващ повелите на реализма, „Слава“ е по-алегоричен и още по-гротесков! Реалността в него е пренавита като пружина на часовник, а от това напрежение се ражда истински завладяващо кино...

Зъбците в механизма си щракат... И тези зад циферблата, и тези зад лъскавите фасади на институциите. Старата "Слава" на Цанко, сантиментален спомен от баща му, е подменена с нов, който  е подарък от министъра. Но нито той, нито новата „Слава“, която му връща пиарката Стайкова, не отмерват времето точно! Единият избързва, другият изостава. Прекрасна метафора на асинхрона между малкия човек и държавния апарат, между провинцията и града, между цинизма и простодушието, между кариеризма и трудолюбието.

Прояви на асинхронност откриваме навсякъде във филма – например в отношението на пиарката към съпруга ѝ, към Цанко, към колегите в министерството... Дори и нейният биологичен часовник се е разстроил – не може да забременее по естествен път.  А и това, че Цанко заеква, също подсказва за асинхрона му не само със заобикалящия го свят, но и със самия него... Бездушието на институциите го смазва! Той е абсолютен аутсайдер. Самотник, намразен и осмян от колегите си. Неговата честност му носи само главоболия. Единствено зайците, които Цанко отглежда, му даряват топлина. В няколкото сцени, в които той гали дългоухите, проличава колко е самотен и как няма на кого другиго да дари обичта си.  
Това е всъщност и основната тема на филма! Пропастта между общество и индивид. Как системата не само мачка човека, но и го променя. В „Урок“ справедливата учителка е принудена да обере банка, а в „Слава“ – честният и работлив кантонер е тласнат към нещо още по-лошо...

Една от най-запомнящите се сцени е тази, в която Цанко е сложил на ръката си двата нови часовника - единият избързващ, другият изоставащ... А настоящето и изгубеният му живот са сякаш някъде по средата на този времеви дрифт! Или може би друга сцена, в която Стайкова си бие инжекция, прикривайки голотата си със знамето на Европейския съюз. Освен че е комична, тя е и намек за нелицеприятните истини, прикривани зад паравана на политиката!

Относно актьорската игра – механизмът наистина работи точно! „Зъбните колела са добре смазани“ и резултатът е непринуденото държание пред камерата. Актьорите не играят, а преживяват персонажите си. Китодар Тодоров, Иван Савов, Милко Лазаров се превъплъщават съответно в съпруга на Стайкова, в министъра на транспорта и в журналиста-кариерист. Интересна е и размяната в аплоата на Стефан Денолюбов и Маргита Гошева. В „Урок“ – тя беше добрата, а той – лошият, сега е обратното – Гошева е лицемерната, Денолюбов – онеправданият...

Щастлив човек без часовник! - Имаше една такава приказка. И макар вярна в някои отношения – дали е така за Цанко! Той продължава да търси своята истинска „Слава“ и изгубената си чест! Не се отказва да звъни на пиарката, за пореден път пътува до столицата, бори се с бюрокрацията, безхаберието и цинизма...

Цинизмът също е една от основните теми във филма. Той наистина струи отвсякъде. Целият пиар-екип на Министерството на транспорта е съставен от своеобразни мизантропи. Вместо да градят връзки с обществеността, те се затварят в своята уродлива представа за добре свършена работа. Абсурдна е ситуацията, когато дават чужда дреха на Цанко, за да е по-представителен по време на награждаването. Виждаме и безочието на служителя, когато си взема обратно панталона и оставя Цанко по бельо в тоалетната.
В друг момент сътрудник на пиарката дава с отвращение ризата си на Цанко, за да не е съвсем мизерен пред камерата. Кадърът показва в среден план кантонера, а надолу - не е важно! Тук има и някаква библейска препратка (ако имаш две ризи...). Само че след репортажа, сътрудникът доста грубо си прибира дрехата от Цанко! Истинска кино гротеска. Лицемерието в медиите. Разобличаване на фалшивата ТВ действителност!

Както вече споменах, детайлите на филма са като в часовников механизъм - органични, уникални и функционални. В „Урок“ един предмет добива статута на персонаж - кемперът пуска семейството по житейското надолнище без спирачка. Сега такъв персонаж е часовникът „Слава“, който е свален, загубен, подменен и пак намерен. Ала късно! Твърде късно... Всички във филма закъсняват. Съпругът на пиарката закъснява да я вразуми за по-човешки отношения с околните. Стайкова - да намери истинската „Слава“. Министърът закъснява да спре кражбите в БДЖ. Цанко пък - да се впише в системата...

Макар че художествената драма е много по-концентрирана в сравнение с реалната житейска история, взета от вестниците, връзката на филма с действителността е здрава.
Финалът на повествованието е отворен, както и при „Урок“. Това решение на режисьорите навярно ще подразни някои зрители, но в негова защита бих изтъкнал следното – друг тип финал би сковал филма, а цялата му алегоричност, обвързана с времето и неговите лъкатушения не му позволява да бъде закотвен и конкретен! Това отделяне от времето и пространството придава на „Слава“ измеренията на притча.

Всеки има своите пет минути слава! Интересно нещо е Тя - много хора я желаят и търсят цял живот, при други сама идва... Само че, когато те споходи, може да изиграе и лоша шега, както при Цанко...
Дали обаче „Слава“ не изигра подобна шега на режисьорския тандем, защото въпреки високата международна оценка, филмът не е посрещнат с възторг от родната публика, която не се натиска да го гледа в кината?! За жалост виждаме абсолютен асинхрон между фестивален успех и боксофис! Може би декември не беше най-подходящият момент, за да се завърти „Слава“ по екраните! Все пак комерсиалните заглавия в края на годината са прекалено много и по-шумно рекламирани, а по Коледа невинаги стават чудеса...

Според някои киномани „Слава“ бил по-добър от „Урок“, според други - повтарял образи и мотиви от първия и не казвал нови неща. Наскоро научихме, че новият проект на Вълчанов и Грозева („Бащата“) е спечелил финансиране от НФЦ за нискобюджетна продукция. Дали след него прославените вече автори ще намерят достатъчно емоционални сили, мотивация, пари и време за достоен финал на планираната си трилогия по истински истории от нашата реалност? Дали ще изследват нови теми и ще разчовъркат още морални дилеми? Ще провокират ли с нов подход масовата публика или както румънските си колеги ще получат единствено овациите на критиците?
Ще бъде ли постигнат най-накрая синхронът между качественото сериозно кино и интереса на българските зрители? Все въпроси, чиито отговори единствено времето ще даде...



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание