АСИНХРОНЪТ НА СЛАВАТА 02.01.2017 Текст: Борислав Климентов РЕЦЕНЗИИ
АСИНХРОНЪТ НА СЛАВАТА „Sic transit gloria mundi!“ Иначе казано - дори да си на върха, времето си тече! За някои по-бавно, за други по-бързо. Има хора, готови за славата, има и други, които не са! Пореден трудов ден по ж.п. линията. Цанко намира банкнота от 50 лева. Още тук проличава талантът на Стефан Денолюбов („Златна роза“ за главна мъжка роля в “Докато Ая спеше”), който продължава безизразно с находката, свирукайки си. Но секунди по-късно замлъква, намирайки втора банкнота. А по-нататък го очаква истински Клондайк с финикийски знаци, разсипани върху релсите... Абсолютно същото се случило преди петнайсетина години и с кантонера от Курило, който намира два милиона и половина на линията и ги предава на държавата. Така започва неговата смешно-тъжна история, както и тази на филмовия персонаж Цанко. Вярвам, че драмата на прототипа не е чак толкова голяма, колкото тази на екранния образ, пресъздаден от Стефан Денолюбов. Все пак, реалната случка е послужила само за отправна точка на Кристина Грозева и Петър Вълчанов при написването на сценария им за филма "Слава". Но драматургичната и режисьорската им трактовка на фабулата, извлечена от живота, се откроява със своята достоверност. Часовникът е лайтмотивът в образната система на филма. Плод на оригинално хрумване е и изборът на неговата марка - „Слава“. Впрочем, именно от находчиво подбраните детайли извира метафоризмът на трагикомичната история, напомняща ни за ранните филми на Кустурица с иронията и черния си хумор. Докато „Урок“ бе по-обран и стрикно следващ повелите на реализма, „Слава“ е по-алегоричен и още по-гротесков! Реалността в него е пренавита като пружина на часовник, а от това напрежение се ражда истински завладяващо кино... Зъбците в механизма си щракат... И тези зад циферблата, и тези зад лъскавите фасади на институциите. Старата "Слава" на Цанко, сантиментален спомен от баща му, е подменена с нов, който е подарък от министъра. Но нито той, нито новата „Слава“, която му връща пиарката Стайкова, не отмерват времето точно! Единият избързва, другият изостава. Прекрасна метафора на асинхрона между малкия човек и държавния апарат, между провинцията и града, между цинизма и простодушието, между кариеризма и трудолюбието. Прояви на асинхронност откриваме навсякъде във филма – например в отношението на пиарката към съпруга ѝ, към Цанко, към колегите в министерството... Дори и нейният биологичен часовник се е разстроил – не може да забременее по естествен път. А и това, че Цанко заеква, също подсказва за асинхрона му не само със заобикалящия го свят, но и със самия него... Бездушието на институциите го смазва! Той е абсолютен аутсайдер. Самотник, намразен и осмян от колегите си. Неговата честност му носи само главоболия. Единствено зайците, които Цанко отглежда, му даряват топлина. В няколкото сцени, в които той гали дългоухите, проличава колко е самотен и как няма на кого другиго да дари обичта си. Една от най-запомнящите се сцени е тази, в която Цанко е сложил на ръката си двата нови часовника - единият избързващ, другият изоставащ... А настоящето и изгубеният му живот са сякаш някъде по средата на този времеви дрифт! Или може би друга сцена, в която Стайкова си бие инжекция, прикривайки голотата си със знамето на Европейския съюз. Освен че е комична, тя е и намек за нелицеприятните истини, прикривани зад паравана на политиката! Относно актьорската игра – механизмът наистина работи точно! „Зъбните колела са добре смазани“ и резултатът е непринуденото държание пред камерата. Актьорите не играят, а преживяват персонажите си. Китодар Тодоров, Иван Савов, Милко Лазаров се превъплъщават съответно в съпруга на Стайкова, в министъра на транспорта и в журналиста-кариерист. Интересна е и размяната в аплоата на Стефан Денолюбов и Маргита Гошева. В „Урок“ – тя беше добрата, а той – лошият, сега е обратното – Гошева е лицемерната, Денолюбов – онеправданият... Щастлив човек без часовник! - Имаше една такава приказка. И макар вярна в някои отношения – дали е така за Цанко! Той продължава да търси своята истинска „Слава“ и изгубената си чест! Не се отказва да звъни на пиарката, за пореден път пътува до столицата, бори се с бюрокрацията, безхаберието и цинизма... Цинизмът също е една от основните теми във филма. Той наистина струи отвсякъде. Целият пиар-екип на Министерството на транспорта е съставен от своеобразни мизантропи. Вместо да градят връзки с обществеността, те се затварят в своята уродлива представа за добре свършена работа. Абсурдна е ситуацията, когато дават чужда дреха на Цанко, за да е по-представителен по време на награждаването. Виждаме и безочието на служителя, когато си взема обратно панталона и оставя Цанко по бельо в тоалетната. Както вече споменах, детайлите на филма са като в часовников механизъм - органични, уникални и функционални. В „Урок“ един предмет добива статута на персонаж - кемперът пуска семейството по житейското надолнище без спирачка. Сега такъв персонаж е часовникът „Слава“, който е свален, загубен, подменен и пак намерен. Ала късно! Твърде късно... Всички във филма закъсняват. Съпругът на пиарката закъснява да я вразуми за по-човешки отношения с околните. Стайкова - да намери истинската „Слава“. Министърът закъснява да спре кражбите в БДЖ. Цанко пък - да се впише в системата... Макар че художествената драма е много по-концентрирана в сравнение с реалната житейска история, взета от вестниците, връзката на филма с действителността е здрава. Всеки има своите пет минути слава! Интересно нещо е Тя - много хора я желаят и търсят цял живот, при други сама идва... Само че, когато те споходи, може да изиграе и лоша шега, както при Цанко... Според някои киномани „Слава“ бил по-добър от „Урок“, според други - повтарял образи и мотиви от първия и не казвал нови неща. Наскоро научихме, че новият проект на Вълчанов и Грозева („Бащата“) е спечелил финансиране от НФЦ за нискобюджетна продукция. Дали след него прославените вече автори ще намерят достатъчно емоционални сили, мотивация, пари и време за достоен финал на планираната си трилогия по истински истории от нашата реалност? Дали ще изследват нови теми и ще разчовъркат още морални дилеми? Ще провокират ли с нов подход масовата публика или както румънските си колеги ще получат единствено овациите на критиците? Коментари (0)
Подобни публикации
ИСТИНСКИТЕ ФИЛМИ НА УЧИЛИЩНА ТЕМА 24.05.2022
РАЗМИШЛЕНИЯ ВЪРХУ ТРИ ШЕДЬОВЪРА ЗА ХОЛОКОСТА 27.01.2022 |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|