Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

"АНТИХРИСТ" ИЛИ ВЕРОЯТНО ДЯВОЛЪТ!


24.09.2010  Текст:  Красимир Кастелов

ЛАРС ФОН ТРИЕР

   

Дочакахме най-после официалното излизане и по нашите екрани на филма „Антихрист”. С почти цяла година закъснение! Но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Аз го гледах още през миналия ноември в рамките на последната „Киномания”. Малко ще е да кажа, че бях стъписан от видяното. Но за разлика от много други, не бих почнал да го препоръчвам като „извратена история, която само болен скандинавски мозък може да ни я разкаже”. Нито пък бих казал, че „ако искате да видите как размазващо добрата Шарлот Генсбур сама се обрязва, „Антихрист” е вашият филм”. Защото си мисля, че ако бяха такива мотивите ми да отида да видя поредната творба на любимия си режисьор, то със сигурност бих се разминал с нея и с посланието, което носи. Напротив, аз очаквах да се срещна за пореден път с нестандартното мислене на датчанина, което по мое мнение съвсем не е плод на „болен скандинавски мозък”, а по-скоро на необикновена честност пред самия себе си.
И след като вече съм го гледал два пъти (вторият път на DVD), бих препоръчал горещо да го видят и тези с „широко затворените очи”, които се плашат от самата мисъл, че нещо би могло да смути душевния им комфорт, базиран върху непоколебимата вяра в мита, че човешката природа е нещо добро априори, а жената-майка е нейният венец. Сигурен съм обаче, че малцината, които още очакват от киното не само развлечения, но и философски прозрения, няма да останат разочаровани. Защото Ларс фон Триер не само разработва смело теми, които все още са табу, но го прави по свръхоригинален начин, на който малцина, според мен, са способни. Най-парадоксалното е, че въпреки полемиката му с Тарковски, водена от първия до последния кадър на филма, в крайна сметка внушава нещо, което винаги е било идея-фикс на гениалния руски режисьор – а именно, че няма по-голям грях на света от преследването на житейското щастие, загърбвайки дълга си на човешки същества, претендиращи да са „венец на природата”. Това неминуемо води до свят на егоизъм, самота и омраза, способен да роди единствено Антихриста...

 

Самата идея за ужаса пред природното е представена от Триер като подсъзнателен страх на човека пред жестокостта на вътрешната му стихия, пред нейната абсолютна безжалостност, несъобразяваща се с никакъв морал.
Мнозина се възмущават, че Ларс фон Триер посвещава филма си на Андрей Тарковски. Но нима не виждат, че цялото му досегашно творчество се оттласква от филмите на гениалния руски режисьор? Достатъчно е да си припомним дори само финала на „Порейки вълните”, правещ абсолютно очевиден диалога на филма на Триер с „Жертвоприношение” на Тарковски.
Мнозина се питат също и защо този безпардонен датчанин е озаглавил своя нов филм „Антихрист”?
А не е ли заради това, че човекът явно е същество, което не се стреми към духовно спасение и чиято подсъзнателна природа го тласка непрестанно към преследване на наслаждението, към живот в райската градина - в Едем, която е представена от Триер като гъста, почти непроходима гора, обитавана от елен, лисица и гарван, олицетворяващи скръбта, болката и отчаянието, които са цената, която плащаме за изконната неосъществимост на нашите желания.
Тази „райска градина” на Триер, всъщност е царство на Антихриста, защото олицетворява подсъзнателното ни начало, обсебено от неосъзнати импулси и непобедим стремеж към удоволствия и наслади, влизащ в конфликт със самата идея на Христос за човешкото ни предназначение на земята.

Някои са склонни прекалено да огрубяват нещата, свеждайки всичко до женомразството на Триер. По тази причина видите ли, той представял Антихриста в образа на жена.
Неслучайно последната буква в заглавието на филма е изписана по-особено. Това всъщност е знакът на Венера, а Венера е главният женски символ, нали?

Само че, би било прекалено примитивно да не се досещаме, че жената във филма олицетворява човешката природа, безсъзнателната душевна стихия, а мъжът е рационалното човешко начало, опитващо се посредством интелектуалния си блясък да освети мрака на душата, смесваща щастието с удоволствието. Затова нито „тя”, нито „той” са назовани с някакви имена във филма.
Борбата помежду им олицетворява непрестанното противоборство между съзнателното и природното у нас, в което не може да има победител.
Филмът на Ларс фон Триер е дълбоко песимистичен, защото отразява безпомощността и дори краха на рационалния ни подход за изцелението на човешката душа. Този подход винаги се проваля, може би защото се основава на прекалено буквално разбиране на казаното в Евангелието, че „който се опитва да запази душата си, ще я погуби, а който я погуби, той ще я съживи” (Лука, 17:33). И действително за изцелението на човешката душа е необходимо такова крайно средство, което по своята радикалност да се доближава до убийството. Големият въпрос обаче е: какво е това по-радикално действие от убийството, което може да стори човек със своята душа, ако иска да е верен на евангелското „който я погуби, само той ще я съживи”?

Горчивата ирония във финала на филма произтича именно от осъзнаването за неизтребимостта на злото, което е заложено дълбоко в природата на нашата душа. А какво бихме могли да кажем за този, който благодарение на силата на своя разум съумее да убие грешната си душа и дори да я изгори, извършвайки ритуално жертвоприношение в името на Бог или Висшия разум? В какво би се превърнал той? В светец? Или пък ангел в плът? А защо не и дявол в плът?...

 

„Антихрист” бе обявен за най-добрият скандинавски филм на 2009г. с решение на Северния съвет, който е организация за сътрудничество между страните от Северна Европа. На 27 октомври миналата година в Стокхолм нейни официални представители връчиха на режисьора Ларс фон Триер наградата Nordic Council's Award плюс парична премия в размер на 350 000 датски крони (€47 000). Журито, съставено от представители на Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и Дания, аргументира решението си да отличи филма на датчанина пред интернет изданието „Cineuropa” по следния начин: „Антихрист” е истински неистов филм, който едновременно привлича със силата на своята визия и отблъсква с правдоподобността на показаното насилие".
В интервю за датска радиостанция Ларс фон Триер споделя, че не е очаквал да получи награда за филма си, който е предизвикал толкова много критики. "Не съм гледал нито един от филмите, с които „Антихрист” се е конкурирал, защото гледам само старо кино, обаче сега много по-добре осъзнавам ценността на създаденото от мен, отколкото по време на снимането на филма, когато бях твърде потиснат и употребявах много вино", – казва още датчанинът.


Режисьорът на филма Ларс фон Триер

"Антихрист" на Ларс фон Триер беше определен като "най-женомразката творба" от специално църковно жури на 62-ия международен кинофестивал в Кан. Въпреки, че той наистина скандализира и публиката, и критиката, директорът на фестивала Тиери Фремо реагира остро срещу връчването на подобна антинаграда. Той заяви, че това е "безумно решение, граничещо с призив за цензура, а още по-скандално е, че е взето от църковно жури, оглавявано от филмов режисьор".
Все пак официалното фестивално жури в Кан даде на изпълнителката на главната роля в „Антихрист” Шарлот Генсбур наградата за най-добра актриса и с това смекчи малко конфузната ситуация. А последвалото скандинавско признание идва да подскаже, че след преодоляване на първоначалния шок оценката на този действително труден за преглъщане филм може да бъде много по-справедлива.

 Оценка на филма 8.5/10



Коментари (1)


     



 

Други



 

Подобни публикации