Ангел Маринов

• 
• Add new коментар

"Другото кино" предоставя за пореден път възможност да обобщи своите филмови впечатления от изминалата година на един от най-безкористните популяризатори на стойностното некомерсиално кино. Ангел Маринов беше до скоро организатор на фестивала за късометражно кино „В обектива” – Асеновград, а в момента работи в Българския културен институт в Прага.

ФИЛМИТЕ, КОИТО МЕ ВПЕЧАТЛИХА ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

Преди да пристъпя към класацията на десетте най-добри филма на 2016 г., както и към традиционно предлаганата от мен десятка на по-стари филми, които са ми направили впечатление през изтеклата година, ще вметна, че за мен тя не открои с кой знае какви филмови постижения.
Заключението ми е въз основа на голяма част от премиерните и наградени на престижни фестивали филми, които успях да изгледам. Защото в Прага почитателите на стойностното кино имат възможност да видят повечето от т.нар. фестивални филми много преди те да се появят в разпространителската киномрежа, благодарение на форуми като Be2Can, Дни на европейския филм, Фебио Фест и множеството панорами на съответните кинематографии.
Със съжаление констатирам, че част от отличените и възхвалявани филми не отговориха на моите очаквания и оставиха у мен нотка на съмнение относно критериите, според които са били оценявани. Но и на фона на тези ми наблюдения се откроиха заглавия, които ми вдъхнаха надежда, че въпреки кризата в световен мащаб, киноизкуството търси (и намира!) спасителен остров и своите нови герои.
Надявам се, че филмите, които предлагам на вниманието на читателите на „Другото кино”, ще породят онова усещане за стойностно и бягащо от шаблоните кино и също ще ви заредят с оптимизъм за неговото бъдеще.

ТОП 10
на филмите през 2016 г.

1. „Тони Ердман / Toni Erdmann” (Германия, Австрия, Румъния,
реж. Марен Аде)

След изключителния „Феникс” за втора поредна година немското кино ни дари с филмов бисер. 162-минутният „Тони Ердман”, чието основно действие се развива в съвременна Румъния, е моят фаворит за филм на годината. Обещаващата режисьорка Марен Аде споделя, че продуцентите са искали от нея комедия. Всъщност тя ловко балансира по границата между комичното и драматичното в екзистенциално извисения си филм, който е истински коктейл от емоционални и абсурдни ситуации. А хуморът в него е извлечен дори и от моментите на болка, преживявани от основните персонажи. Великолепният Петер Симонишек в чудесно партньорство със Сандра Хюлер ни представят едни от най-запомнящите се и колоритни екранни герои през последните години.

2. „Сиераневада / Sieranevada” (Румъния, Франция,
Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, реж. Кристи Пую)

Признатият „ветеран” на съвременното румънско кино Кристи Пую отново е в стихията си. Неговият тричасов „Сиераневада” е многопластов портрет на съвременното румънско общество, което режисьорът майсторски успява да побере в пространството на един панелен апартамент. Редувайки комични и драматични епизоди, Пую насища няколкото квадратни метра с повече от дузина образи от различни поколения, в които всеки от нас може да открие и себе си.

3. „Това е нашият свят / Captain Fantastic” (САЩ, реж. Мат Рос)

Позволих си да преведа заглавието на филма така, както то бе предложено на чешките зрители. Това може да бъде светът на всеки, който си мечтае и вярва, че може да изгради и обитава паралелна действителност на тази, която ни заобикаля – да създадеш семейство и възпитаваш децата си по-далече от цивилизацията, сред горската пустош, живеейки по законите на дивата природа и спазвайки кодекса на битниците. Впечатляващо е, че Мат Рос оставя зрителя сам да прецени дали това е най-правилното решение в днешния объркан и забързан свят. Прекрасният Виго Мортенсен в ролята на многодетен баща предвожда целия актьорски ансамбъл, който се помни дълго, след като филмът е свършил.

4. „Аз, Даниел Блейк / I, Daniel Blake”
(Великобритания, Франция, Белгия, реж. Кен Лоуч)

Филмът на един от последните мохикани на социално ангажираното и левичарско кино триумфира в годината на Brexit, сякаш да потвърди, че неравната битка на обикновения човек срещу системата и абсурдните бюрократични процедури е основна част от нашето съвремие. Кен Лоуч, в пореден тандем със сценариста Пол Лавърти, отново безкомпромисно улавя пулса на времето, в което живеем, и смело фокусира вниманието върху нуждата от хуманизъм в отношенията помежду ни.

5. „На всяка цена / Hell or High Water” (САЩ, реж. Дейвид Макензи)

Опитният британец Дейвид Макензи много умело пресъздава южняшката атмосфера на съвременен Тексас, в който двама братя са принудени от обстоятелствата да обират банки. На пръв поглед банална история, която обаче крие под себе си доста пластове. Сред достойнствата на филма бих отбелязал и безкомпромисния финален диалог между Тоби (Крис Пайн) и шериф Хамилтън, в изпълнение на превъзходния Джеф Бриджис.

6. „Вопъл / Gokseong” (Република Корея, САЩ, реж. На Хон Джин)

Странни и зловещи убийства в корейската провинция са разследвани от неопитен местен полицай, силно привързан към семейството си. Постепенно мрачният сюжет стиска зрителя за гърлото, предлага неочаквани обрати и преплита азиатската хорър стилистика с темата от класиката „Екзорсистът”, за да ни разкрие вечната битка между Доброто и Злото.

7. „Луда радост / La pazza gioia”
(Италия, Франция, реж. Паоло Вирдзи)

Признавам, че имам специално отношение към филмите на Паоло Вирдзи. И с „Луда радост” той отново не ме разочарова. Залагайки на любимите си музи Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти, превъплътили се прекрасно в две емоционално нестабилни жени, и прибавяйки щипка „Фелини”, Вирдзи ни предлага вълнуваща road movie история ала „Телма и Луиз” из пейзажа на Тоскана, която може да докосне всеки.

8. „На лов за по-диви хора / Hunt for the Wilderpeople”
(Нова Зеландия, реж. Таика Уайтити)

Останах приятно изненадан, че този филм е попаднал в полезрението и на режисьора Костадин Бонев. Искрено се забавлявах с тази новозеландска комедия, в която ветеранът Сам Нийл прекрасно си партнира с възпълничкия и будещ симпатии млад актьор Джулиън Денисън. Свеж хумор, остроумен диалог, колоритни образи, гонитба из величествения новозеландски пущинак – през годината филмът бе отличен с наградата на публиката на не един фестивал, което е особено показателно за неговите качества.

9. „Хеди / Hedi” (Тунис, Белгия, Франция, реж. Мохамед бен Атия)

С „Хеди” кинематографията на Тунис излезе от сянката на доминиращото в региона на Магреба мароканско кино и получи признание на големи кинофоруми, сред които „Берлинаре”. Мохамед бен Атия разказва обикновена на пръв поглед, но наситена с дълбока емоционалност, история. Интровертният млад търговец на коли Хеди е разкъсван между властната си майка и перспективата да се подчини на общоприетите порядки и да се задоми по сметка или да избере възможното щастие с жената, в която е влюбен. Мажд Мастура прави една от най-убедителните мъжки роли на 2016 г.

10. „Алоис / Aloys” (Швейцария, Франция, реж. Тобиас Ньоле)

Този депресивен филм впечатлява със своята оригинална интерпретация на темата за самотата и отчуждението, за търсенето на близост и сродна душа. Тобиас Ньоле създава паралелен въображаем свят, в който се преплитат съдбите на частния детектив Алоис и мистериозната Вера, която се появява неочаквано в живота му, за да го промени сякаш завинаги.

* * *

Подкрепям твърдението, че подобни класации са доста субективни. Ето защо, по различни причини в предложената от мен десетка не попаднаха стойностните и не по-малко заслужаващите внимание филми: „Дипломиране / Bacalaureat” (Румъния, реж. Кристиян Мунджиу), „Непознатото момиче / La fille inconnue” (Белгия, реж. Жан-Пиер и Люк Дарден), „Хулиета / Julieta” (Испания, реж. Педро Алмодовар), „Аз, Олга Хепнерова / Já, Olga Hepnarová” (Чехия, Словакия, Полша, Франция, реж. Петер Казда, Томаш Вайнреб), „Поздрав от Фукушима / Grüße aus Fukushima” (Германия, реж. Дорис Дьори), както и два нашумели напоследък филма с превъзходната Изабел Юпер – „Бъдещето / L’avenir” (Франция, Германия, реж. Миа Хансен-Льове) и „Тя / Elle” (Франция, реж. Пол Верховен). Вероятно изброените заглавия са сред вашите фаворити, но в определени аспекти изпитах колебание да поставя някое от тях в топ 10 на най-добрите филми за 2016 г.

През изтеклата година, за съжаление, нямах възможност да проследя новите заглавия от любимата ми скандинавска кинематография. Не успях да гледам също родните и добре приети „Слава” и „Безбог”. Като пропуск отчитам и недотам задълбочения ми поглед върху късометражното кино, върху което обикновено фокусирах вниманието. С оглед на този факт, няма да предложа списък с най-добрите късометражни заглавия, но ще спазя традицията с десятка на по-старите филми, които ме „грабнаха” през изтеклите дванадесет месеца. Всеки един от тях резюмирам с по едно изречение.

По-стари филми, които ме впечатлиха през 2016 г.

1. „Земя на дрога” (Cartel Land) (2014, САЩ, Мексико,
реж. Матю Хайнеман, док.)

Покъртителен документален филм, в който Матю Хайнеман смело и автентично ни показва жестоката действителност, която цари по американо-мексиканската граница, и силно разделеното мексиканско общество, тероризирано от наркокартелите и търсещо различни форми на реакция и съпротива.

2. „Хели” (Heli) (2013, Мексико, Холандия, Германия, Франция,
реж. Амат Ескаланте)

Игралният филм на Амат Ескаланте достойно допълва темата на „Земя на дрога”, като определени сцени дори стряскат със своята експресивност.

3. „Медената нощ” (Honey Night) (2015, Македония, Чехия, Словения, реж. Иво Трайков)

Великолепен политически трилър, вдъхновен от едноименната чешка класика „Ухото” на писателя Ян Прохазка и режисьора Карел Кахиня, но пренесен в македонската столица Скопие в началото на 90-те години на миналия век.

4. „Малкият остров” (La Isla Mínima) (2014, Испания,
реж. Алберо Родригес Либреро)

Криминална драма, заснета в стилистиката на „Истински детектив”, чието действие се развива непосредствено след управлението на ген. Франко – противоречиво време за Испания, и на фона на случаи на серийни убийства, които събират в разследващ екип коренно различните в методите и идеологията си детективи Педро и Хуан.

5. „Един етаж по-долу” (Un etaj mai jos) (2015, Румъния,
реж. Раду Мунтеан)

Мистериозно убийство на младо момиче в кооперацията, в която обикновен живот води семейство Патрашку, провокира появата на потискани и разрушителни емоции.

6. „Спомни си” (Remember) (2015, Канада, Германия, реж. Атом Егоян)

Филмът с участието на славните ветерани Кристофър Плъмър, Мартин Ландау и Юрген Прохнов фокусира вниманието върху болезнената тема за последствията от Холокоста, представяйки на зрителите интригуващ сюжет и неочакван край.

7. „Вещицата” (The Witch) (2015, САЩ, Канада, реж. Робърт Егърс)

Едно от най-забележителните заглавия на 2015 г. – мрачен разказ от началото на ХVII век за трагичния разпад на едно фанатизирано християнско семейство, покварено от Нечестивия в злокобната пустош на Нова Англия, който няма да ви остави равнодушни.

8. „Парадът” (Парада) (2011, Сърбия, Словения, Хърватия, Македония, Франция, Великобритания, реж. Сърджан Драгоевич)

„Славните” ветерани от войните в бивша Югославия – сърбинът Лимона, хърватинът Роко, босненецът Халил и косовският албанец Азем, са изправени пред предизвикателството да охраняват първия гей парад на Белград в тази черна комедия, която доказва, че напук на междуетническата омраза и наложените предразсъдъци, помирение на Балканите може да има.

9. „Канибал” (Caníbal) (2013, Испания, Румъния, Русия, Франция,
реж. Мануел Мартин Куенка)

Карлос (много добро изпълнение на Антонио де ла Торе) е уважаван шивач от Гранада, който умело крие своята патологична склонност към серийни убийства и канибализъм, докато един ден не среща красивата румънка Нина.

10. „Райско езеро” (Eden Lake) (2008, Великобритания,
реж. Джеймс Уоткинс)

Сурова история, която постепенно насажда усещането за безнадеждност и безкомпромисно представя жестокостта на човешката природа.

И в заключение ще добавя, че все пак в дългосрочен план оставам оптимист за развитието на седмото изкуство, което отново ще има своите големи имена и постижения, и искрено се надявам новата 2017 г. да ни предложи много повече вълнуващи срещи със стойностното кино.