АНГЕЛ МАРИНОВ: ФИЛМИТЕ, КОИТО МЕ ВПЕЧАТЛИХА ПРЕЗ 2015 ГОДИНА

07.01.2016 Текст: Ангел МАРИНОВ

КЛАСАЦИИ

Add new коментар

"Другото кино" предоставя за пореден път възможност да обобщи своите филмови впечатления от изминалата година на един от най-безкористните популяризатори на стойностното некомерсиално кино. Ангел Маринов беше до скоро организатор на фестивала за късометражно кино „В обектива” – Асеновград, а в момента работи в Българския културен институт в Прага.

ФИЛМИТЕ, КОИТО МЕ ВПЕЧАТЛИХА ПРЕЗ 2015 г.

Подкрепям и следя с интерес сайта drugotokino.bg още от самото му създаване. За мен, а предполагам и за мнозина от вас – читателите му, през годините той се превърна в платформа, от която можем да черпим информация за стойностното кино, да обогатим представите си за филмовото изкуство и да научим интересни подробности за личности, оставили трайна следа в него. Ето защо с огромно удоволствие приех поканата за втора поредна година да представя пред вас класации на филмите, които ме впечатлиха през изминалата 2015 г.

Отново оформих условно няколко класации – топ 10 на най-добрите филми, друга от по-стари заглавия, които харесах през годината, а също и класация на най-стойностните късометражни филми, които гледах през 2015 г. Целта ми бе да обхвана по-широк спектър от заглавия, върху които си струва да се акцентира. По този начин се надявам, че ще допринеса за дообогатяване на кръгозора на почитателите на стойностното кино.

Преди да пристъпя към представяне на отделните класации, бих искал да уточня, че за мен годината няма да се запомни с изключителни постижения в сферата на киноизкуството. Шедьоври няма, но все пак могат да се маркират немалко филми, които оформят положителна представа за 2015 г. Независимо, че Холивуд явно твърдо е решил да ни потопи в океан от плиткоумна ширпотреба и безсмислени блокбастъри, изпълнени с бързо забравящи се ефекти, в северноамериканското кино отчетливо се наблюдава вълна от талантливи режисьори, за които фестивали като "Сънданс" и Торонто се оказват спасителен остров. Наред с тази тенденция, малките световни кинематографии все по-смело заявяват присъствие ту с отделни, ту с група филми (тук ще отбележа румънската кинематография), които оформят различен облик от този, за който имат представа зрителите, които ходят на кино в моловете.

Всичко това, допълнено от фестивалния живот на Кан, Берлин и Венеция, както и на по-малките, но престижни форуми в Карлови Вари, Сан Себастиан, Токио и др., ни дава възможност да анализираме, обсъждаме и препоръчваме филми, които осмислят киноизкуството през втората десетилетка на ХХІ век.

ТОП 10
на филмите през 2015 г.

Повечето от въпросните филмови произведения насочват вниманието към злободневната драма на малкия човек, сблъскващ се с теми, проблеми и взаимоотношения, които правят зрителя съпричастен със случващото се на екрана и със съдбата на героите. Под всяко заглавие щрихирам и преценките, по които съм се водил в своя избор.

"ОВНИ" (Hrútar) - Исландия, Дания, Норвегия, Полша, реж. Гримур Харконарсон
Суров и същевременно трогателен, изпълнен с ирония и абсурден хумор, примесен с драматизъм и сериозни тематика, филмът на възпитаника на чешкия ФАМУ Гримур Харконарсон попада сред моите фаворити през годината.
"МЛАДОСТ" (La giovinezza) - Италия, Франция, Швейцария, Великобритания,
реж. Паоло Сорентино
Преди година предпочетох „Човешкият капитал” на Паоло Вирзи пред „Великата красота”. Но с „Младост” Сорентино успя да ме убеди, че неговият претенциозен стил е способен да провокира у мен неподправени и искрени чувства, емоции и размисли. Разбира се, за това значително допринесоха и великолепните кинолегенди Майкъл Кейн, Харви Кайтел и Джейн Фонда,
както и Рейчъл Уайз и Пол Дейно.
"СИКАРИО" (Sicario) - САЩ, реж. Дени Вилньов
Канадецът Дени Вилньов отдавна е сред моите „обичайни заподозрени” в заснемането на стойностни филми. Тези от вас, които са запознати с творчеството му, знаят, че всеки негов филм ще ви стисне за гърлото и няма да ви остави безразлични. Останалите да не се подвеждат по значението на названието – думата „сикарио” в Мексико се използва за „наемен убиец”. Това изобщо не е тривиален екшън-трилър, а филм, безмилостно потапящ ни в безнадеждния и безскрупулен свят на онези, които обитават територията по американо-мексиканската граница, където няма място за идеали и чиста съвест. Незабравима ще остане сцената, в която превъзходната камера на ветерана Роджър Дийкинс на фона на залязващото слънце и смразяващата музика на Йохан Йохансон бавно проследява навлизащия в тунела спецотряд.
"СТАЯ" (Room) - Ирландия, Канада, реж. Лени Ейбрахамсон
Целият всемир може да се побере в една Стая. Зад простичкия живот, който Джак и неговата майка водят в нея, всъщност се крие. . . Не бих си позволил да ви разкажа повече, особено ако не сте чели великолепния роман на Ема Донъхю. Прекрасна екранизация, в която Лени Ейбрахамсон демонстрира, че умението за пресъздаване на обикновени човешки истории по оригинален
и запомнящ се начин е в основата на доброто кино.
"ФЕНИКС" (Phoenix) - Германия, Полша, реж. Кристиан Пецолд
Немското кино периодично ни дарява по някой филмов бисер като филма на Кристиан Пецолд. „Феникс” е съвременен образец за атмосферата на онова вълнуващо кино, познато ни от произведения на Алфред Хичкок, Жан Реноар или Джон Хюстън. Пецолд успява да насити простичкия наглед разказ с такава гама от емоции, които остават в съзнанието дълго след края на прожекцията. Жалко е, че в днешно време подобен тип филми не пълнят салоните и остават в сянка, но, от друга страна, трябва да сме благодарни, че още се снимат.
"МОЯТА МАЙКА" (Mia madre) - Италия, Франция, реж. Нани Морети
Нани Морети умее да прави топли, сърдечни, изповедални филми, които ненатрапчиво и фино предизвикват у зрителя тъга и усмивки, правят го съпричастен със случващото се на екрана. Маргьорита Бей пресъздава превъзходно драмата на своята героиня, разкъсвана между грижите за болната си майка и работата си във филмовата индустрия. Много сполучлив е и изборът на Джон Туртуро в ролята на нахакана холивудска звезда.
"СЪВСЕМ НОВ ЗАВЕТ" (Le tout nouveau testament) - Белгия, Люксембург, Франция, реж. Жако ван Дормел
Да бъда откровен – преди време се изказах не особено ласкаво за „Г-н Ничий”, предишен филм на Жако ван Дормел. Но след „Съвсем Нов завет” белгиецът съвсем ме спечели. Новият му проект отново по оригинален начин третира сериозни теми с много чувство за хумор. Комедията на годината, при това – черна.
"УРОК" - България, реж. Кристина Грозева, Петър Вълчанов
„Урок” – една колкото нашенска, толкова и универсална история, която нарежда филма сред добрите образци на съвременното реалистично кино. Впечатли ме темпото, което сърежисьорите успяват да държат от началото до финала, както и неподправената игра на Маргита Гошева. Съвсем заслужено поставям родния филм сред десетте най-добри заглавия. Високи оценки от специалистите, награди от престижни кинофоруми, добър прием от зрителите. Гледах го в Карлови Вари, седейки на стълбите. Реакцията на фестивалната публиката по време
и след прожекцията бе красноречива.
"МУСТАНГ" (Mustang) - Турция, Франция, Катар, Германия, реж. Дениз Гамзе Ергювен
Дениз Гамзе Ергювен продължава една тематична нишка в турското кино, развита в последните години по прекрасен начин във филма „Рубинената нощ” на Реис Челик. Младата режисьорка смело ни показва сблъсъка с ограничения мироглед и патриархалните порядки, но не в Анадола, а в значително по-уредената част на Северна Турция. Бих отбелязал и колективната игра на младите актриси, които напълно се потапят в образите на петте момичета, принудени или да се подчинят на общоприетите традиции, или да потърсят изход и спасение.
"АФЕРИМ!" (Aferim!) - Румъния, България, Чехия, Франция, реж. Раду Жуде
Признавам си, че влязох в киносалона без особени очаквания към тази черно-бяла фолклорно-историческа драма от началото на ХІХ век. Оказа се, че „Аферим” пресъздава събития отпреди 200 г., звучащи актуално и днес. Въз основа на текстове от народното творчество румънецът Раду Жуде по много достоверен и убедителен начин илюстрира атмосферата на тази епоха. Диалогът между склонния към философски разсъждения влашки пристав Костадин и неговия син, перипетиите, през които те преминават, светът, който се разкрива около тях, ту ми напомняха на странстванията на вечната ренесансова двойка – Рицаря на печалния образ и неговия оръженосец, ту на друг литературен тандем – поборника Гичо и на неговия побратим Асенчо от „Възвишение” на Милен Русков, които скоро ще видим на екран.

Разбира се, моделирането на подобни класации, поради един или друг аспект винаги е твърде субективно. От кинопремиерите през годината сред десетте най-добри филма по ред различни причини не включих добри, човешки и заслужаващи внимание филмови произведения като "Дийпан" (Dheepan - Франция, реж. Жак Одиар), "Дани Колинс" (Danny Collins - САЩ, реж. Дан Фогелман), "Анклав" (Enklava - Сърбия, Германия, реж. Горан Радованович), "Територията" (Территория - Русия, реж. Александър Мелник), "Шнайдер срещу Бакс" (Schneider vs. Bax - Холандия, реж. Алекс ван Вармердам), "Мъничето" (Little Boy - САЩ, Мексико, реж. Алехандро Монтеверде), "Казвам се Самба" (Samba - 2014, Франция, реж. Оливие Накаче, Ерик Толедано).

От друга страна, за съжаление нямах възможност да гледам "Омарът" (The Lobster) на Йоргос Лантимос, "Кланът" (El clan) на Пабло Траперо, "Виктория" (Victoria) на Себастиан Шипер, "Каръци" на Ивайло Христов и някои от най-новите филми от американското независимо кино. Вероятно някое от тези заглавия може би щеше да промени класацията, но все пак съм се постарал да бъда максимално обективен в избора си, без претенцията за всеобхватност на филмовите предложения през изтеклата година.

МОЕТО РАЗОЧАРОВАНИЕ ЗА 2015 г.

Не бих пропуснал да споделя с вас и филмовото разочарование на годината. За мен то е "Завръщането" (The Revenant - САЩ, реж. Алехандро Гонзалес Иняриту). Да, Леонардо ди Каприо се старае много и вероятно най-сетне ще получи заветния „Оскар”. Да, Том Харди и Домнъл Глийсън са на нивото му. Да, страхотната камера на Емануел Любецки се слива с природата и те прави съпричастен със сюжетното действие. Да, Иняриту е постигнал максимален реализъм в пресъздаването на историята на трапера Хю Глас. Но кому бе нужно всичко това? В драматургичен аспект „Завръщането” остави в мен усещането за банален, клиширан, изкуствен разказ, който, въпреки усилията на творческия екип, до края така и не успя да ме трогне. Смятам, че по никакъв начин това не е постижение за доказан майстор, какъвто е мексиканският режисьор. След всичките му великолепни филми и особено след изключително оригиналния „Бърдмен”, смятам, че последният му филм е голяма крачка назад в творчеството му.

ПО-СТАРИ ФИЛМИ, КОИТО МЕ ВПЕЧАТЛИХА ПРЕЗ 2015 г.

Сред десетките заглавия, които изгледах през изминалата година, успях да пресея онези, които оставиха трайна следа в мен. Някои от тях съм търсил целенасочено в киноафиша, в различни специализирани сайтове и торенти, а на други попаднах случайно. Препоръчвам ви ги с надеждата, че няма да ви разочаровам в своя избор.

"Диви истории" (Relatos salvajes - 2014, Аржентина, Испания, реж. Дамиан Шифрон)
Със сигурност филмът на Дамиан Шифрон щеше да попадне в топ десетката на годината, ако не беше фактът, че неговото разпространение по световните екрани и шествието му по международните фестивали не датира от лятото на 2014 г. Съвременното аржентинско кино е прелюбопитно и интересно и „Диви истории” е поредното доказателство за това твърдение. Шест отделни киноновели, които през призмата на комичното и абсурдното по неповторим начин провокират и разкриват най-жестоките, тъмни и първични черти на човешката природа,
които всеки от нас вероятно крие в себе си.
"Омар" (Omar - 2013, Палестина, реж. Хани-Абу Асад)
Заплетен политически трилър или любовна драма без положителни герои, но с финал, който се помни дълго. Този изключителен филм попадна в полезрението ми благодарение на сдружение „Позор”, което организира у нас няколко филмови фестивала, сред които и набиращия все по-голяма популярност
„Менар филм фест”.
"Не ми търси кусури" (Kusursuzlar - 2013, Турция, реж. Рамин Матин)
Още едно заглавие от афиша на „Менар филм фест”, което препоръчвам, без да му търся кусури. Две сестри, наскоро влезли в 30-те, се опитват да избягат от стари грехове. Ясемин и Лале отиват в къщата на село, за да си починат от шума на големия град и да се отдадат на спомените си. На пръв поглед всичко е слънчево и безоблачно, но двете са своенравни, всяка една е обременена от личността на другата, имат да си казват стари истини, които им тежат. Без да подозира, че му предстои ролята на буфер, съседът Керим ги кани на вечеря.
"Брестката крепост" (Брестская крепость - 2010, Русия, Беларус, реж. Ал. Кот)
В годината, когато се навършиха седем десетилетия от края на Втората световна война, успях да изгледам почти всички нашумели руски филми, посветени на нея. „Сталинград”, „Битката за Севастопол” и новата версия на знаменития филм „А утрините тук са тихи” доста ме разочароваха, докато не попаднах на творбата на Александър Кот. Режисьорът се уповава на добрите традиции на руското военно кино и достоверно и впечатляващо пресъздава епичната битка
за Брестката крепост и съдбата на нейните защитници.
"Конете на Бога" (Les chevaux de Dieu - 2012, Мароко, Франция, Тунис, Белгия,
реж. Набил Аюш)
Със своята тематика филмът на Набил Аюш за съжаление продължава да е особено актуален и днес. Автентичен разказ по действителен случай за атенторите от Казабланка от 2003 г. Историята е пресъздадена през призмата на техните очи. Те са деца на улицата, произхождат от бедни семейства и ежедневно се сблъскват с насилие, корупция и сделки с дрога. Мечтаят си за бягство към Западна Европа, където да станат известни футболисти и да печелят купища пари. За да осъществят мечтите си, лесно попадат в ръцете на религиозни фанатици, които не се колебаят да разиграят живота им
и да ги превърнат в джихадисти.
"По реда на изчезване" (Kraftidioten - 2014, Норвегия, Швеция,
реж. Ханс Петер Моланд)
Един от най-талантливите норвежки режисьори за пореден път си сътрудничи с любимия си Стелан Скарсгаард. Резултатът е страхотна скандинавска комедия, изпълнена с драматизъм, пълни шепи черен хумор, абсурдни моменти
и... сръбски плескавици.
"Любовта е перфектно престъпление" (L'amour est un crime parfait - 2013,
Франция, Швейцария, Белгия, реж. Арно и Жан-Мари Лорио)
Екранизация по творба на Филип Джиан – един от най-известните френски автори на съвременни романи. Признавам, че не съм чел Incendies, по който е заснет филмът, но бях впечатлен от историята. Оригинален трилър, чийто сюжет преплита вечните теми за любовта, престъплението и изкуплението.
"Да се помирим след сватбата" (Peace after marriage - 2013, САЩ, Израел,
Йордания, реж. Бандар и Гази Албуливи)
Въпреки че живее в Ню Йорк, Гази Албуливи често е наричан „Уди Алън на Близкия изток”. Ще се убедите защо е така, ако гледате тази щура комедия, която без задръжки интерпретира обтегнатите отношения между Израел и Палестина. Арафат е палестинец, който живее в Щатите. Той се съгласява срещу пари да се ожени за еврейката Мики, която така ще получи зелена карта. Новината предизвиква истинска война в семейството на Арафат, чиито родители няма да се спрат пред нищо, за да разведат любимия си син с нежеланата снаха.
"Бойците" (Les combattants - 2014, Франция, реж. Тома Кайе)
Свеж, оригинален и забавен филм, бягащ от калъпа на съвременните романтични комедии. Тази нетипична любовна история заслужено получи три важни статуетки „Сезар” – за най-добра актриса (Анел Адел), за обещаващ млад актьор
(Кевин Азаяс) и за най-добър дебютен филм.
"Москва 2017" (Branded - 2012, САЩ, Русия,
реж. Джейми Брадшоу, Александър Дулерейн)
Тази руско-американска копродукция със съществено българско участие не впечатлява с особена кинематографичност. Препоръчвам я, заради смелостта на авторите й да акцентират върху темата за консуматорското общество и да потърсят отговори на въпроса – има ли спасение от агресивния и безпардонен свят на маркетинга, наложен ни от големите корпорации.

КЪСОМЕТРАЖНИ ФИЛМИ

Пристрастието ми към късометражното кино ме провокира да представя и една класация на най-добрите кратки филми, които попаднаха в полезрението ми през 2015 г. В сравнение с предишни години, през тази не успях да обхвана по-широк кръг от заглавия. Все пак, благодарение на специализираната платформа kinematograf.bg и ровене из youtube, успях да се запозная с някои наистина страхотни късометражки, които препоръчвам и върху които може да се акцентира в отделен аналитичен текст, посветен на съвременното късометражно кино. Ето защо тук маркирам само заглавията и авторите на филмите,
без да описвам повече подробности.

1. "Песен на песните" (2009, България, реж. Димитър Радев)
2. "Множественост" (Plurality, 2012, САЩ, реж. Денис Лиу)
3. "Учител" (2015, България, реж. Орлин Милчев)
4. "Къщата от малки кубове" (La maison en petits cubes, 2008, Япония,
реж. Кунио Като)
5. "Мишката Хикс" (Mouse-X”, 2014, Великобритания, реж. Джъстин Таг)
6. "Контражур" (2014, България, реж. Вал Тодоров, Калоян Патерков)
7. "Таралеж" (Ëжик”, 2011, Русия, реж. Александра Царьова)
8. "На всяка цена" (A tout prix, 2012, Франция, реж. Ян Дан)
9. "Джентълменски дуел" (A Gentleman’s duel, 2006, САЩ, реж. Шон Макнали,
Франциско Руиз-Веласко)
10. "Уроци по руски" (Clases de Ruso, 2001, Испания, реж. Хосе-Антонио Бонет)
Филмите от класациите, които представих, ме заредиха с поредната доза оптимизъм, че филмовото изкуство ще продължи да ни вдъхновява, натъжава, разсмива, поучава, разчувства и докосва по онзи неповторим начин, белязал 120-годишното развитие на киното. От сърце желая на всички ви още много и вълнуващи срещи със стойностното кино през 2016 г.