АНДРЕЙ ТАРКОВСКИ: ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ВИДЯ АНГЕЛ 05.04.2017 Текст: Красимир Кастелов Андрей Тарковски
Тарковски си отиде на 54 години, успявайки да заснеме едва 7 пълнометражни игрални филма. Но независимо от това, той заслужи видно място в пантеона на седмото изкуство, наред с Бергман, Антониони, Фелини, Бунюел, Куросава... Какво ли би било, ако бе осъществил поне половината от онова, за което мечтаеше? За съжаление, повечето от проектите му са отхвърлени от държавната кинематография (Госкино) на бившия Съветски съюз. Искал е да екранизира „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Бесове“ на Достоевски, „Обломов“ на Гончаров, „Хамлет“ на Шекспир. Надявал се е да пренесе на екрана „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Години наред обмислял идеите си за филми, посветени на протопоп Авакум и свети Антоний. Но така и не успява да осъществи дори част от грандиозните си замисли. „Вредното“ в кинематографичното творчество на Тарковски от тяхна гледна точка се корени в стремежа му да възроди низвергнатите от социалистическата държава християнски ценности. „Културата не може да съществува без религия. Културата сублимира в религията, а религията — в култура“, — смятал Тарковски, който е не само изключителен кинорежисьор, но и дълбок религиозен мислител и нравствен максималист, умеещ като никого другиго да „проповядва“ чрез своите високохудожествени филми вечните истини. Разбира се, че на такъв като него, не би могло да му бъде лесно в условията на една атеистична държава като бившия Съветски съюз! Но едва ли би му било по-лесно и днес – в условията на вездесъщата бездуховност - не само в родната му Русия. Тарковски не е можел, а и не се е опитвал, да се приспособява и да играе по правилата. Винаги се е стремял да живее свободно в условията на една стопроцентово тоталитарна държава. А това никому не се прощавало. Ето защо неговите предложения за филми и дори готовите му сценарии в повечете случаи са категорично отхвърляни, а с филмите, които въпреки всичко успява да заснеме, цензурата се отнасяла убийствено жестоко. Налагало му се да води упорита и трудна борба, за да извоюва допускането им до екран. В дневника си, наречен от самия него „Мартиролог“ и издаден от сестра му през 2008 г., той пише: „Никога не съм желал да ми се прекланят (бих се срамувал да изпадна в ролята на идол). Винаги съм мечтал за това – да бъда нужен“. Още за Андрей Тарковски и темата за духовното възкресение в неговите филми може да прочетете тук. Andrei Tarkovsky, Cinema of the Soul from Martin Kessler on Vimeo. Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|