НОВИНИ

• 
• Add new коментар

„АНА КАРЕНИНА. СЪДБАТА НА ВРОНСКИ”. Това е заглавието, което навярно привлича най-силно вниманието на хората, проявяващи интерес към третото издание на кинофестивала „Синелибри”, провеждащ се от 11 до 22 октомври в София.
И това е обяснимо, защото любопитството да видим отново на екрана любимите си герои от безсмъртната творба на Лев Толстой винаги надделява над опасението да бъдем разочаровани от поредното им филмово интерпретиране. А в случая говорим за 33-ата екранизация на гениалния роман!

На какво се дължи обсебеността на световното кино точно от тази история за любов, измяна и смърт? Какво кара кинематографистите от различни поколения да се връщат отново и отново към нея, след като от момента, в който великият руски писател е написал може би най-знаменитата фраза в историята на литературата, е изминало страшно много време, през което човечеството преживя какви ли не социални и сексуални катаклизми? Причината е навярно във вечната актуалност на въпроса за семейството. Защото - за добро или за лошо – и днес щастливите семейства си приличат, но всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

ДОСЕГАШНИ ЕКРАНИЗАЦИИ НА РОМАНА

Романът "Ана Каренина" е издаден през 1878 г., а първата му екранизация излиза през 1911-а, скоро след смъртта на Лев Толстой. Това е бил едва 15-минутен ням филм, сниман в Русия от френския режисьор Морис Метр. Но, за съжаление, не е запазен, не се знае и как е изглеждала актрисата (Мария Сорочтина), която изпълнила ролята на Ана Каренина. Ето кои са по-значимите екранизации от тогава до днес:

"Anna Karenine" (1912, Франция, реж. Албер Капелани)

"Анна Каренина" (1914, Русия, реж. Владимир Гардин)

"Anna Karenina" (1915, САЩ, реж. Джон Гордън Едуардс)

"Anna Karenine" (1917, Италия, реж. Уго Фалена), "Anna Karenina" (1918, Унгария, реж. Мартон Гараш) и "Anna Karenina" (1920, Германия, реж. Фредерик Целник)

Последният ням филм по романа на Толстой е сниман през 1927 г. в Холивуд.
Той излиза в САЩ в началото на 1928 г. под заглавието "Любов". 
"Love" (1928, САЩ, реж. Едмунд Гулдинг) 

За пръв път зрителите чуват от екрана прочутите диалози между Ана и Вронски през 1935-а, когато излиза втората екранизация на романа с Грета Гарбо в главната роля.  Така е прието да се мисли, защото излезлият година по-рано френски звуков филм с Рита Уотърхауз в ролята на Ана е почти неизвестен и не е запазен до наши дни.  

"Anna Karenina" (1935, САЩ, реж. Кларънс Браун)

Хонорарът на Гарбо за повторното ѝ превъплъщение в Ана Каренина бил 
невероятно висок за онези години - 275 000 щатски долара при $1,15 млн. общ бюджет.

През 1948-а англичаните представят на света още един киношедьовър - този път с впечатляващото превъплъщение на 35-годишната Вивиан Лий. Режисьорът Жулиен Дювивие, който е французин, се осмелил да предложи версия с безпрецедентна продължителност - 2 часа и 20 минути. Като своеобразен реверанс към първоизточника създателите на филма включили в музикалния му съпровод увертюра
от "Руслан и Людмила" на Глинка.
"Anna Karenina" (1948, Великобритания, реж. Жулиен Дювивие)

През 1967-а излиза най-известната рускоезична екранизация на знаменития роман, реализирана от "Мосфилм" (най-голямата киностудия в тогавашния Съветски съюз) под режисурата на Александър Зархи. При това за пръв път на цветна лента! 
Всички очаквали да видят в ролята на Ана Каренина някоя от най-известните красавици в съветското кино през онези години - Людмила Чурсина, Татяна Доронина или Елина Бистрицкая. Но Зархи се спрял на 33-годишната Татяна Самойлова, аргументирайки избора си с нейните: "неординерна външност" и "загадъчно своеобразие". Ролята на Вронски пък поверил на Василий Лановой, бившия съпруг на Самойлова.
  
"Анна Каренина" (1967, СССР, реж. Александър Зархи) 

През 2009-а излиза шестата рускоезична екранизация (телевизионен минисериал) - този път под режисурата на Сергей Соловьов и с 49-годишната тогава Татяна Друбич
в главната роля.
"Анна Каренина" (2009, Русия, реж. Сергей Соловьов)

През 2012-а " Universal Pictures" отговаря на предизвикателството с нестандартен подход към екранизирането на романа. Режисьорът е Джо Райт, а ролята на Ана Каренина
изпълнява Кийра Найтли. 
"Anna Karenina" (2012, Великобритания, реж. Джо Райт)

През пролетта на 2017-а в телевизионния ефир на Русия е излъчена поредната рускоезична екранизация. Това е минисериал (8 епизода), режисиран от Карен Шахназаров с Елизавета Боярска в ролята на Ана Каренина. Филмът "Ана Каренина. Съдбата на Вронски", който е селектиран в програмата на фестивала "Синелибри",
е негова версия за големия екран. 
"Ана Каренина. Съдбата на Вронски" (2017, Русия, реж. Карен Шахназаров)

Този най-нов прочит на великия роман на Лев Толстой е необичаен, защото е опит да се разкаже историята на Ана Каренина през погледа на нейния любовник граф Вронски. Това е повод да си припомним имената и на някои от по-известните актьори, които са се превъплъщавали досега в неговия образ. А те са: Джон Гилбърт и Фредерик Марч, партнирали на Грета Гарбо съответно през 1927 и 1935 г.; Кирън Мур - партньор на Вивиан Лий през 1948-а;  Шон Конъри - партньор на Клер Блум през 1961-а; Василий Лановой - партньор на Татяна Самойлова през 1967-а; Кристофър Рийв - партньор на Жаклин Бисе през 1985-а; Шон Бийн - партньор на Софи Марсо през 1997-а; Ярослав Бойко - партньор на Татяна Друбич през 2009-а; Арън Тейлър-Джонсън - партньор на Кийра Найтли през 2012-а и Максим Матвеев - партньор на Елизавета Боярска през 2017-а.

Може да е странно, но е факт, че и трите най-ярки екранни образа
на Ана Каренина, са дело на актриси със сходни житейски съдби.
По някакъв необясним начин тяхното докосване до трагичния женски персонаж е оказало негативно отражение върху по-нататъшния им живот, протекъл в самота и забрава.

ГРЕТА ГАРБО

Една от легендите на световното кино, чието превъплъщение в Ана Каренина още се смята за еталон, доживява до дълбока старост и умира на 15 април 1990 г. Но тя изчезва за света почти половин век по-рано, когато прекратява артистичната си кариера и заживява в уединение.
„Странното същество, което пожелаха да създадат от мен, е моя немилостива приятелка. То винаги е заставало между съществата, които бих могла да обичам и моята самота, като една съперница – по-щастлива от мен. Малко по малко то зае мястото ми и ме изгони от собствения ми живот. То ми взе всичко, което имах, за да ми върне в замяна само една угнетяваща популярност”.  В светлината на това откровено нейно признание, необяснимото за мнозина решение на актрисата да скъса едва 36-годишна със света на киното, не изглежда толкова мистериозно. Ясно е, че нейната пословична потребност от независимост и самота е по-скоро болезнена реакция, породена от противоречието между стремежа към свобода и наложения ѝ звезден статус, изискващ безпрекословно подчинение на диктата на обожаващата я публика.
Трагедията на Грета Гарбо е в това, че е била принудена да води неавтентичния живот на звезда, изпитваща страх, че ореолът ѝ може да помръкне с времето. А често приписваната ѝ реплика: „Искам да бъда сама!” всъщност е разбирана погрешно и води до неправилния извод, че тя действително е желала това. Но едва ли някой на този свят обича самотата... поне докато е здрав психически. „Аз просто помолих да бъда оставена на спокойствие, а това е нещо съвсем различно”, разсейва недоразумението самата актриса.

ВИВИАН ЛИЙ

Небивалият зрителски интерес, с който е посрещнат „Отнесени от вихъра“, се дължи в немалка степен и на едва 25-годишната актриса, която печели „Оскар“ за превъзходното си превъплъщение в Скарлет О’Хара. Според някои биографи, светкавичният успех на амбициозната англичанка в Холивуд засегнало самолюбието на Лорънс Оливие, приел със смесени чувства възхода на любимата си жена. Но за да не дава нови поводи да я ревнува от успехите ѝ на сцената и екрана, тя се старае умишлено да ги омаловажава. Известно е например, че с втория си „Оскар“, получен за ролята в „Трамвай „Желание“ (1952), Вивиан подпирала вратата на спалнята им.
Неразбирателствата им обаче не секват и стават все по-видими за околните. За това допринася и фактът, че нямали деца. Мечтата им се разбива на пух прах след два спонтанни аборта на Вивиан, които стават причина за честите ѝ депресивни състояния. А през 1944 г. се разболява и от туберкулоза. Лекарите ѝ предписват болнично лечение, но жадната за нови сценични предизвикателства актриса пренебрегва съветите им и продължава да работи. „За мен работата означава живот“, - заявява тя.
Междувременно се насилва да играе и ролите на гостоприемна домакиня и примерна съпруга, докато на Лорънс му е все по-трудно да се прави на идеалния съпруг. Принудителното лечение, на което я подлагат, има жестоки последствия. След време се изяснява, че са ѝ изписвали психотропни препарати, предизвикващи пристъпи на маниакална депресия, които пък се опитвали да лекуват с електрошокове по време на престоя й в психиатрична клиника.
Изтерзаният от истериите на жена си Оливие започва да се заглежда в други актриси. И в началото на 1961 г. бракът им се разпада окончателно. Вивиан довършва снимките си във филма „Римската пролет на мисис Стоун“, а Лорънс Оливие получава възможност да се ожени за новата си любовница – не по-малко прочутата от него Джоан Плоурайт.
През няколкото оставащи ѝ години живот Вивиан Лий води обречена борба с ужасните пристъпи на депресия, вярвайки до последния миг, че нейният Лари ще се върне.

ТАТЯНА САМОЙЛОВА

Подобно на Грета Гарбо и Вивиан Лий, тя също се прочува прекалено млада. Едва 24-годишна обира овациите в Кан за изпълнението си във филма „Летят жерави“, спечелил „Златна палма“ през 1958 г. От нея се възхищава целият свят. Но малцина се досещат за ужасната цена, която плаща за шеметния си успех.
Когато получава поканата да се снима в „Летят жерави“, Самойлова е бременна от Василий Лановой, за когото се омъжва едва 20-годишна. Тя изпада в паника, че може да пропусне ролята, ако роди.
И избира да абортира тайно от съпруга си, в името на кариерата. Това става причина за скорошната им раздяла. След него в живота й има още мъже. Но любовта, истинската, за която винаги е мечтала, така и не идва отново… От втория си съпруг ражда дете (Дмитрий), което дава в интернат, след като той я изоставя. През 90-те години синът й емигрира в САЩ, където създава собствено семейство. А актрисата, останала съвсем сама след третия си брак, днес доживява последните си дни, забравена от всички.
Любопитно е, че скоро след огромния ѝ успех в „Летят жерави“ тя получава покана от Холивуд да играе главната роля в нова американска екранизация на „Ана Каренина“. Но ръководството на съветската кинематография не ѝ разрешава да се снима в Америка.
Няколко години по-късно Самойлова все пак получава възможност да изпълни ролята на живота си, но в Съветския съюз и при това в партньорство с бившия си съпруг - Василий Лановой. С превъзходното си изпълнение тя отстоява правото си да бъде наричана звезда от световна величина. А филмът „Ана Каренина“ печели огромна популярност не само в рамките на бившия Съветски съюз, но и в чужбина. Само през първата година (1968) от неговото разпространение е гледан от 40,5 милиона зрители.
Но въпреки това, след няколко години съветското кино престава да се интересува от Самойлова, която така и не успява да се завърне отново на екрана, плащайки скъпо и прескъпо за прекалено голямата си ранна слава, за неизиграните роли и за неустроения си личен живот. Но най-много съжалява, че не е могла да играе в холивудската „Ана Каренина“.

Източници: cinelibri.com, uznayvse.ru , imdb.com