Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АЛЕН ДЕЛОН - АКТЬОРЪТ И НЕГОВИТЕ ФИЛМИ


08.11.2009  Текст:  Kastel

СТАТИИ

   

На 8 ноември преди 74 години е роден Ален Делон (Alain Delon), който си остава и до днес любимият френски актьор на много киномани.
Той израства в малко градче – днес предградие на Париж, където в детството му периодически го изключват от различни училища. В началото на 50-те години служи във френските въздушно-десантни войски в Индокитай. След уволнението си от армията работи като продавач, сервитьор, портиер. Дебютира в киното през 1957г. във филма „Quand la femmes s'en mele”. Решаваща за неговата кариера е 1960 година, когато два филма с негово участие печелят международно признание. В единия („Под яркото слънце”), който е екранизация по роман на Патриша Хайсмит, се превъплъщава в циничния убиец Том Рипли, а в другия („Роко и неговите братя”) изиграва напълно противоположна роля под режисурата на Лукино Висконти. Тези два различни филма му дават възможност много рано да разчупи щампата на обикновен екранен красавец и да се разкрие като нееднозначен драматичен актьор. Във филма на Рене Клеман пресъздава образа на беден, дяволски обаятелен млад мъж, който се проявява като абсолютно аморален тип – едва ли не въплъщение на абсолютното зло. Съвсем различен е неговият герой от филма на Висконти – нежният, ангелоподобен Роко.


Ален Делон и Ани жирардо в "Роко и неговите братя" (1960)

Големият италиански режисьор харесал младия французин и година по-късно Ален Делон се появил на парижка сцена в театралната постановка на Висконти „She's a Whore”. През 1963г. Лукино Висконти поверил на Делон една от главните роли във великолепната си екранизация по Лампедуза „Гепардът”. Междувременно друг велик италиански режисьор – Микеланджело Антониони – го снима с Моника Вити в „Затъмнението” (1962).
След тези сериозни, драматични изпълнения, следва участие в костюмната, приключенска лента „Черното лале” (1964), след който започва масовото тиражиране на неговия облик на романтичен герой. Това, може би, е причината да пропусне да се развие като сериозен драматичен актьор от световен мащаб. Но трябва все пак да му отдадем дължимото – защото Делон периодически е напомнял на всички, че умее и да се превъплъщава, а не само да бъде екранен красавец. И макар че донякъде прекалява с участието си в развлекателни филми, не можем да отречем че някои от тях са се превърнали в истинска класика. Например „Авантюристите” (1967), в който играе в тандем с Лино Вентура и „Борсалино” (1970), където е партньор на Жан-Пол Белмондо).

Ален Делон и Жан-Пол Белмондо в кадър от "Борсалино" (1970)

През 1967г. участва в един от най-хубавите черни филми в историята на киното „Самурай” на Жан-Пиер Мелвил. Неговият герой е хладнокръвен наемен убиец със собствен кодекс на честта. Не само характерът, но и външнят му вид от този забележителен филм се превърнали в прототип за много други киногерои, вдъхновявайки знаменити режисьори, като Джон Ву например за филми като „Убиецът” (1989). На Мелвил и Делон се е удало да създадат в рамките на криминалния жанр същата атмосфера на ужасяваща самота, която се опитва да пресъздаде в своите психологични филми по онова време Антониони.

Кадър от филма "Самурай" (1967) на режисьора Жан-Пиер Мелвил.

Ален Делон работи с Жан-Пиер Мелвил още на два пъти: в кримките „Червеният кръг” (1970) и „Полицаят” (1972). Но преди това се снимал заедно с Роми Шнайдер в криминалната драма „Басейнът” (1969).
Във филма на Джоузеф Лоузи „Убийството на Троцки” (1972) Делон пресъздава много убедително Рамон Меркадер – убиеца на Троцки. И независимо от това, че филмът нямал успех, четири години по-късно отново приема да се снима във филм на Лоузи. За ролята си в „Г-н Клайн” (1976) е номиниран за френската награда „Сезар” за най-добър актьор. Любопитното е, че само година преди да се превъплъти в този противоречив и мистериозен образ, Делон изиграва една от най-забавните роли в свята кариера – тази на справедливия отмъстител „Зоро” от едноименния филм. Не трябва да пропускаме и забележителното му изпълнение в криминалната драма „Двама мъже в града” (1973), в която прави незабравим дует с патриарха на френското кино Жан Габен. Делон за пореден път проявява завидното си умение да създава без излишна патетика достоверни портрети на сложни човешки характери.
През 80-те години големият френски актьор продължава да редува участията си в леки, криминални екшъни със запомнящи се роли от сериозни филим, като „Една любов на Суан”(1984), например. В тази екранизация по Марсел Пруст, осъществена от германския режисьор Фолкер Шльондорф, той играе аристократ-хомосексуалист – диаметрално различен образ от наложената му щампа на неотразим мъжага. А във филма на Бертран Блие „Нашата история” (1984) е алкохолик, изпитващ странно влечение към една загадъчна жена. Тази роля му носи наградата „Сезар” за най-добър френски актьор.
След края на 80-те години се снима все по-рядко. В „Танцуваща машина" (1990) пресъздава жесток преподавател по танци, докарващ танцьорите в буквалния смисъл до смърт. През същата година участва във филма на Жан-Люк Годар „Нова вълна”.
През 1992г. се появява отново в Кан, за да обере овациите на фестивалната публика с филма „Завръщането на Казанова”. Три години по-късно на кинофестивала в Берлин получава почетна "Златна мечка" за цялостния си принос в киноизкуството.
Последната му поява на екрана засега е в комедията „Астерикс на олимпийски игри”, в която играе ролята на ... Юлий Цезар.


Ален Делон има син Антъни (който също има няколко участия във филми) от първия си брак с Натали Делон, момче и момиче от Розали, с която се разведе преди няколко години. От връзката си с германката певица и модел Никол има още един син Кристиан Арон Булон, който е също актьор.
Най-малкото нещо, което бихме могли да кажем за актьор като Ален Делон, е това, че е оставил следа в историята на френското кино. Защото истината е, че той всъщност бе олицетворение на неговия благороден, красив и романтичен образ в продължение на няколко дсетилетия.

 



Коментари (1)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК