НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Той израства в малко градче – днес предградие на Париж, където в детството му периодически е изключван от различни училища. В началото на 50-те години служи във френските въздушно-десантни войски в Индокитай. След уволнението си от армията работи като продавач, сервитьор, портиер.
Дебютира в киното през 1957г. във филма „Quand la femmes s'en mele”.

Решаваща за кариерата на Ален Делон се оказва 1960 година, когато два филма с негово участие печелят международно признание. В единия („Под яркото слънце”), който е екранизация по роман на Патриша Хайсмит, се превъплъщава в циничния убиец Том Рипли, а в другия („Роко и неговите братя”) изиграва напълно противоположна роля под режисурата на Лукино Висконти.
Тези два различни филма му дават възможност много рано да разчупи щампата на обикновен екранен красавец и да се разкрие като нееднозначен драматичен актьор.
Във филма на Рене Клеман пресъздава образа на беден, дяволски обаятелен млад мъж, който се проявява като абсолютно аморален тип – едва ли не въплъщение на абсолютното зло. Съвсем различен е неговият герой от филма на Висконти – нежният, ангелоподобен Роко.

       "Под яркото слънце" (1960)              "Роко и неговите братя" (1960)

Когато по червения фестивален килим в Кан преди няколко месеца неостаряващият Ален Делон премина за пореден път, мнозина си спомниха думите му: „Никога няма да ме видите остарял и грозен, защото преди това ще съм се оттеглил или умрял.”
Не случайно в една неотдавнашна анкета бе класиран в челната петорка на най-привлекателните актьори-ветерани от целия свят.
Действително първото нещо, с което винаги се асоциира неговото име – е ангелската му външност. Припомняйки си по-известните филми с негово участие, няма как да не ни удиви фактът, че се е превъплъщавал по-често в отрицателни персонажи, отколкото в положителни. Защо ли?

Може би защото зад обаятелната външност се крие противоречива личност с нелицеприятни тайни, което не е могло да убегне от проницателния взор на режисьорите, с които е работил.
Самият Делон споделя, че
НЕВЕРОЯТНИТЕ ПЕРИПЕТИИ В ЖИВОТА МУ
биха затруднили всеки журналист, опитващ се да пише за него. А друг път признава, че трудният му характер е причина за много от неприятностите, които са го съпътствали.
„Аз съм строг с хората, с които работя и които ме обкръжават, но също толкова строг съм и към самия себе си. Макар че, това едва ли е смекчаващо вината обстоятелство”. И наистина не е – особено по отношение на сина му Антъни, който не може да забрави страха, който е изпитвал като малък от своя баща.
Преди време Франция бе потресена от конфликта между двамата, предизвикан от опита на Антъни да припечели, произвеждайки дрехи с марката „А. Делон”. Разгневеният актьор го осъжда да заплати компенсация от 70 хилади франка, заради неправомерно използване на запазената му марка.
А после в популярна тв-програма обяснява: „Казват, че е трудно да бъдеш син на Ален Делон. Не по-малко трудно е да бъдеш и баща на сина на Ален Делон.”
Именно ролята на баща се оказва непосилна за актьора, превъплъщавал се с успех в 90 филма. Може би затова напоследък прави всичко възможно, за да поправи грешките си от миналото.
През септември например успя да изземе чрез съда попечителството над 16-годишния си син Ален-Фабиен от майка му Розали ван Бремен, с която се  
разделя през 2002г. От нея Делон има и дъщеря на име Анушка, която учи за актриса в Париж.
Догодина двамата ще играят на сцената в спектакъла „Обикновен ден” по пиеса на Ерик Асу.  
Стане ли въпрос за наследниците на Ален Делон, обикновено се премълчава, че

ИМА НЕЗАКОНОРОДЕН СИН