руско кино

• 
• Add new коментар

На днешната дата преди 56 години е роден големият руски кинорежисьор Алексей Балабанов, който си отиде от този свят на 18 май 2013 г.  Според разкази на негови близки, той е получил внезапен пристъп и припаднал, а малко по-късно починал без да дойде в съзнание. Това се случило в дома му в село Солнечное, близо до Санкт Петербург. Продуцентът Сергей Селянов, един от най-верните приятели на режисьора, сподели тогава пред „Интерфакс“, че Балабанов отдавна страдал от тежко хронично заболяване, за което са знаели само хора от най-близкото му обкръжение. С това може да се обясни и предчувствието на режисьора, че няма да може да осъществи последния си замисъл – филм за разбойническата младост на Сталин.

Алексей Октябринович Балабанов е роден на 25 февруари 1959 г. в Свердловск, днес Екатеринбург. Като военнослужещ към транспортната авиация  му се налага през 1982-1984г. да участва във войната в Афганистан. Завършва факултета за преводачи към института за чуждестранни езици в град Горки, след което работи като асистент в Свердловската киностудия. През 1990 г. изкарва Висшите курсове за сценаристи и режисьори, след което се установява в Санкт Петербург.
Балабанов е сценарист и режисьор на култови руски филми като „Брат“ (1997) и „Брат-2“ (2000), „За изродите и хората“ (1998), „Война“ (2002), „Жмичка“ (2005), „Товар 200“ (2007), „Морфин“ (2008), „Огнярят“ (2010).

Последният му филм „Аз също искам“ (Я тоже хочу) излезе по екраните на Русия година преди смъртта му. В него се разказва за тайнствена камбанария, откъдето благодарение на свръхестествени сили човек може да се пренесе там, където цари вечно щастие. Само че малцина успяват да се доберат живи до това мистично място. Самият Балабанов се появява във филма си малко преди финала. Представя се за режисьор - член на Европейската киноакадемия и успява само да каже „аз също искам“ (я тоже хочу) преди да издъхне.
Дали е било предчувствие, не знам, но е знаменателно, че големият режисьор си е избрал точно такава роля за своята прощална (както се оказа) поява на екрана. Няколко месеца преди неговата преждевременна кончина му пожелах в публикация на „Другото кино“ да осъществи проекта си за бандитската младост на Йосиф Джугашвили, срещу който в Русия тогава се противопоставяха мнозина – начело със самия правнук на Сталин – Яков Джугашвили.
В деня на смъртта на Алексей Балабанов във вестник „Вечерняя Москва“ излезе пророческо интервю с режисьора, озаглавлено „Искам да отида в рая, за да се срещна със своя баща“. В него той споделя своето предчувствие, че най-вероятно няма да има повече филми на Алексей Балабанов.
Създателят на „Брат“ и „Товар 200“, които по мое мнение са най-ярките му творби, не успя да си спечели международна фестивална слава. Явно бе прекалено руски по дух творец, трудно разбираем дори и за аудиторията на най-авангардните западни кинофоруми. Но за своите съотечественици и особено за повечето от руските кинокритици той бе нещо като кинематографичен гуру. И може би фразата „живя, както дишаше“ му приляга най-точно. Защото той наистина снимаше така, както живееше — стремително, неравно, дълбоко и с предусещането, че няма да пребивава дълго на тази земя.
Според известния руски критик и теоретик на киното Кирил Разлогов, той е най-яркият режисьор на руското безвремие от 90-те години на миналия век. Защото Балабанов най-точно успява да отрази „духа на времето“ през този период.
Неговите филми се отличават с рядка безкомпромисност, поради което и отношението на мнозина към него е сложно и противоречиво. Киното на Балабанов се откроява със своя радикализъм – както художествен, така и морално-етически. Но той е сред малкото съвременни режисьори, които остават верни на руската културна традиция, поради което не винаги е възприеман адекватно в чужбина.

Според мен най-силният филм на Алексей Балабанов е „ТОВАР 200“ (Груз 200), в който той не спестява нищо от ужаса на антиутопията, наречена комунизъм. В него специално е указано, че действието се развива през 1984 г. Според руския кинокритик Андрей Плахов, препратката към метафоричния роман на Оруел за комунистическото бъдеще едва ли е случайна. Защото Балабанов й противопоставя своята изстрадана метафора, свързана с непосилната тежест на непреодоляното комунистическо минало, смазваща и до днес руснаците. В този безпощаден филм той прави невиждана в киното дисекция на трупната тъкан на комунизма, която, уви, продължава да трови обществото с нетърпимата си воня.
През есента на 2013 година Алексей Балабанов трябваше да започне да снима филма си за Сталин. Жалко е, че това не можа да се случи. Защото би било безкрайно интересно да се види как този толкова своебразен и безкрайно честен кинематографист би представил на екрана образа на човека, който е отговорен за огромна част от нещастията, сполетели не само руския, но и повечето европейски народи през размирния XX век.