АЛЕКСАНДЪР СОКУРОВ НА 64 ГОДИНИ 14.06.2015 Текст: Красимир Кастелов руско кино
Александър Сокуров е роден на 14 юни 1951 г. в с. Подорвиха, Иркутска област в семейство на военен, участник във Великата Отечествена война. Учи история в Института „Горки“, преди да завърши ВГИК в класа за научно-популярно кино, ръководен от А. М. Згуриди. Филмите на Александър Сокуров отдавна са сред най-желаните на големите световни кинофестивали. Той е награждаван в Кан, Локарно, Тампере, Берлин, Оберхаузен, Ротердам, Флоренция, Торонто, Сан Франциско и др. Почти като трънен венец увенчава първия етап от игралното му творчество неговата тетралогия от 90-те години („Круг второй“, „Камень“, „Тихие страницы“ и „Мать и сын“), посветена на изконните въпроси за живота и смъртта. Сокуров нееднократно е заявявал, че една от целите на усилията му в изкуството е да подготви хората за неизбежния и главен момент в живота им, какъвто без съмнение е смъртта, помагайки им да преодолеят инстинктивния си ужас от нея. Главните персонажи в четирите му филма са: синът, който погребва своя баща; духът на Чехов, посетил своя дом; светицата и безбожникът; синът и умиращата майка. От края на 90-те години до днес Сокуров създаде нова, още по-дълбока и впечатляваща тетралогия, посветена на темата за властта, включваща филмите му за Хитлер („Молох“, награда за сценарий в Кан през 1999 г.), за Ленин („Телец“, 2001) и за император Хирохито („Слънце“, 2005). Тези прочути диктатори са представен като дълбоко нещастни хора, които не са способни да разрешат собствените си, лични проблеми. В „Молох“ е представен само един ден от живота на Хитлер в неговата бетонна алпийска резиденция, но това е по-красноречиво житейско свидетелство от много други пространни биографии, посветени на фюрера. А полупарализираният Ленин от „Телец“, изглеждащ почти като восъчна кукла, е представен като човек, напълно изгубил чертите на автономна личност. И в двата филма ролите на диктаторите изпълнява блестящо актьорът Леонид Мозговой. В „Слънце“ ролята на император Хирохито играе японският актьор Исей Огата. „Фауст“ е последният филм от тетралогията за властта на Сокуров. Именно той му донесе най-голямото отличие в цялата кариера досега - "Златен лъв" от 68-ия кинофестивал във Венеция през 2011 г. По-голямата част от всичките 60 филма на Александър Сокуров са документални. По собственото му признание, игралното и документалното кино отдавна са се слели в едно цяло за него. Образец на това сливане е „Руската съкровищница“ (Русский ковчег), който ще остане в историята и с това, че е заснет в един-единствен кадър. Филмът е истинска демонстрация на виртуозно владеене на режисьорската професия. В единствения кадър с продължителност 99 минути (най-дългият, създаван някога!) преминаваме през 33 различни зали на Ермитажа в Санкт Петербург. Близо 900 са актьорите (много от които се мяркат само за секунди), ангажирани в този уникален филмов експеримент. Според Александър Сокуров 99 процента от съвременните кинотворци са се посветили на печалбарството. Киното с всеки изминал ден губи своето значение на културен продукт, превръщайки се в стока за развлечение. И по тази причина му е все по-трудно да допринася за формиране на човешкото у хората, което е целта на всяко изкуство, смята руският режисьор, който мечтае да заснеме филм по „Божествена комедия” на Данте. С единствената цел да подтикне хората да прочетат тази велика книга. „Но това е грандиозна по мащабите си задача, която вероятно е напълно неосъществима“, заявява Сокуров пред руските медии. Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|