Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АЛЕКСАНДЪР СОКУРОВ НА 64 ГОДИНИ


14.06.2015  Текст:  Красимир Кастелов

портрет

   

 


64 години навърши Александър Сокуров – един от най-ярките представители на съвременното авторско кино, не само в Русия, но и в целия свят. Неговите филми са забранявани за разпространение по съветско време, но затова пък са изключително високо котирани от ценителите и професионалистите, в това число и от самия Андрей Тарковски. В известен смисъл именно Сокуров е смятан за най-достойният продължител на делото на великия режисьор в днешна Русия. Той e истинска бяла врана сред съвременните руски кинематографисти, а творчеството му е по-известно в чужбина, отколкото в родината му. 
През 1995 година по решение на Европейската филмова академия името му е включено в числото на стоте най-добри режисьори на световното кино.

Александър Сокуров е роден на 14 юни 1951 г. в с. Подорвиха, Иркутска област в семейство на военен, участник във Великата Отечествена война.  Учи история в Института „Горки“, преди да завърши ВГИК в класа за научно-популярно кино, ръководен от А. М. Згуриди.
От 1980 г. до днес живее в Санкт Петербург, където работи в „Ленфильм“. Но през първите седем години от кариерата му на режисьор не излиза на екран нито една негова творба. Едва към средата на Перестройката (1987) ранното творчество на Сокуров е легализирано и се появяват почти едновременно 11 негови филма, заснети за 9 години. Това са документални творби, историко-философски по своя характер, чрез които младият кинематографист се опитва да осмисли съдбата на Русия, нейната култура, а също така и взаимоотношенията между художника и народа, твореца и властта, човека и времето. 
Ранните му игрални филми „Самотният глас на човека“ (Одинокий голос человека) и „Скръбно безчувствие“ (Скорбное бесчувствие) обозначават двете основни направления в творчеството му. Едното е ориентирано към родната, руска култура, а другото към западно-европейската. Всички филми на този режисьор се отличават с изключителната си кинематографична изразителност, която никога не е самоцелна, а винаги произтича от дълбочината на авторския замисъл.

Филмите на Александър Сокуров отдавна са сред най-желаните на големите световни кинофестивали. Той е награждаван в Кан, Локарно, Тампере, Берлин, Оберхаузен, Ротердам, Флоренция, Торонто, Сан Франциско и др. 
Уникалното за този режисьор е, че неговите естетически корени, са се вкопчили здраво не само в почвата на руската национална култура, но и в културата на редица чужди националности. Така например в средата на 90-те години Япония го приема едва ли не като „роден“ творец, благодарение на документалните му филми „Източна елегия“ (Восточная элегия) и „Смеренная жизнь“.

Почти като трънен венец увенчава първия етап от игралното му творчество неговата тетралогия от 90-те години („Круг второй“, „Камень“, „Тихие страницы“ и „Мать и сын“), посветена на изконните въпроси за живота и смъртта. Сокуров нееднократно е заявявал, че една от целите на усилията му в изкуството е да подготви хората за неизбежния и главен момент в живота им, какъвто без съмнение е смъртта, помагайки им да преодолеят инстинктивния си ужас от нея. Главните персонажи в четирите му филма са: синът, който погребва своя баща; духът на Чехов, посетил своя дом; светицата и безбожникът; синът и умиращата майка.

От края на 90-те години до днес Сокуров създаде нова, още по-дълбока и впечатляваща тетралогия, посветена на темата за властта, включваща филмите му за Хитлер („Молох“, награда за сценарий в Кан през 1999 г.), за Ленин („Телец“, 2001) и за император Хирохито („Слънце“, 2005). Тези прочути диктатори са представен като дълбоко нещастни хора, които не са способни да разрешат собствените си, лични проблеми. В „Молох“ е представен само един ден от живота на Хитлер в неговата бетонна алпийска резиденция, но това е по-красноречиво житейско свидетелство от много други пространни биографии, посветени на фюрера. А полупарализираният Ленин от „Телец“, изглеждащ почти като восъчна кукла, е представен като човек, напълно изгубил чертите на автономна личност. И в двата филма ролите на диктаторите изпълнява блестящо актьорът Леонид Мозговой. В „Слънце“ ролята на император Хирохито играе японският актьор Исей Огата.

Фауст“ е последният филм от тетралогията за властта на Сокуров. Именно той му донесе най-голямото отличие в цялата кариера досега - "Златен лъв" от 68-ия кинофестивал във Венеция през 2011 г.
Според собствените му думи, това не е екранизация на знаменитата творба на Гьоте, а е само по мотиви от нея. Сокуров споделя, че е вмъкнал някои нови персонажи, които измислил, за да направи по-разбираемо самото произведение. Според него, колкото по-близо е един филм до дадена книга, толкова по-голяма вреда й нанася неговият режисьор. „Фауст“ е немскоезичен филм с участието на легендарната Хана Шигула, заснет от френския оператор Бруно Делбонел („Амели“, „Хари Потър и Нечистокръвният принц“ и др.), който така и не получава адекватно разпространение в Русия, където холивудският потоп е залял всички киносалони и почти няма къде да се прожектират руски филми, а още по-малко авторски творби като неговата, според мнението на режисьора. 
Дори толкова важен за руснаците филм на Сокуров като „Александра“ (посветен на войната в Чечня), също почти не е показван в Русия, с изключение на Москва и Санкт Петербург.

По-голямата част от всичките 60 филма на Александър Сокуров са документални. По собственото му признание, игралното и документалното кино отдавна са се слели в едно цяло за него. Образец на това сливане е „Руската съкровищница“ (Русский ковчег), който ще остане в историята и с това, че е заснет в един-единствен кадър. Филмът е истинска демонстрация на виртуозно владеене на режисьорската професия. В единствения кадър с продължителност 99 минути (най-дългият, създаван някога!) преминаваме през 33 различни зали на Ермитажа в Санкт Петербург. Близо 900 са актьорите (много от които се мяркат само за секунди), ангажирани в този уникален филмов експеримент
„Руската съкровищница“ е отличен с награда за операторско майсторство в Торонто през 2002 г. в лицето на германския оператор Тилман Бютнер, представен е в официалната селекция на фестивала в Кан, има две номинации за Европейска филмова награда за 2002 година - за режисура (Александър Сокуров) и операторско майсторство (Тилман Бютнер).

Според Александър Сокуров 99 процента от съвременните кинотворци са се посветили на печалбарството. Киното с всеки изминал ден губи своето значение на културен продукт, превръщайки се в стока за развлечение. И по тази причина му е все по-трудно да допринася за формиране на човешкото у хората, което е целта на всяко изкуство, смята руският режисьор, който мечтае да заснеме филм по „Божествена комедия” на Данте. С единствената цел да подтикне хората да прочетат тази велика книга. „Но това е грандиозна по мащабите си задача, която вероятно е напълно неосъществима“, заявява Сокуров пред руските медии.
Големият режисьор е член на журито на провеждащия се в момента в Русия
IX международен кинофестивал "Зеркало", който е посветен на Андрей Тарковски. Вчера, в рамките на основната му конкурсна програма, бе представен българският филм "Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев.  А тази вечер е официалното закриване на фестивала с прожекция на полския "Ида", спечелил "Оскар" за неанглоезичен филм.  



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание