Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АЛЕКСАНДЪР КАЙДАНОВСКИ - НЕЗАБРАВИМИЯТ СТАЛКЕР


23.07.2016  Текст:  Kastel

руско кино

   

Днес се навършват 70 години от рождението на АЛЕКСАНДЪР КАЙДАНОВСКИ – незабравимият сталкер от едноименния филм на Андрей Тарковски, за когото е трудно да се каже дали е умопобъркан или истински апостол на нова вяра…

През своята не особено дълга кариера в театъра и киното (Кайдановски почина на 3 декември 1995 г.) той създава десетки запомнящи се образи като актьор и дори успява да загатне и за големия си режисьорски талант. Но навярно и много други като мен са го запомнили с удивителното му превъплъщение във филма „Сталкер“ на Андрей Тарковски, излязъл през 1979 г.
Защото не само до края на живота си, но и след него, той си остана именно един уникален сталкер, отдаден докрай на стремежа да ни преведе в един по-добър свят. Мистиците не престават да твърдят, че ролята в знаменития филм на Тарковски е повлияла силно върху личната му съдба. Макар че, например, според Отар Йоселиани, в действителност Кайдановски малко приличал на създадения от него екранен образ. 
В киното попада случайно. Трябвало да стане заварчик и дори учил за такъв в техникум. Но бързо разбира, че е призван за друго. В началото се налага трудно като актьор. Никой не отрича таланта му, но не всеки се примирява с гордостта и принципността му. Тези черти откриваме и в повечето от екранните му превъплъщения – най-често в образите на офицери и аристократи. Трудният характер му създава проблеми и в личния живот, в който сменя четири съпруги. Влюбва се често и то предимно в актриси: отначало във Валентина Малявина, после в Евгения Симонова. От брака си с нея има една дъщеря - Зоя. От следващите си два брака с Ирина Бичкова и Наталия Судакова му се раждат още три деца.
Някъде към средата на 1995-а животът му като че ли започва да се нарежда. Най-накрая се сдобива с ново, по-просторно жилище. Започва да води и собствен курс към факултета по драматургия към ВГИК. Подготвя се да снима с френско участие филма „Извисяване до Екхарт“ (Восхождение к Экхарту). И дори се оженва за 23-годишната латвийска актриса Инна Пиварс. Но съдбата му изиграва зла шега. След като преживява два инфаркта, Кайдановски е покосен от трети в ранното утро на 3 декември 1995 г. и умира едва 49-годишен.
Впрочем от публикацията, озаглавена "Александр Кайдановский - Загадки Сталкера" научаваме, че винаги го е плашела комбинацията от числата: 4 и 9. На 49 години съвсем неочаквано си отива от този свят най-близкият му човек - неговият баща. И в душата му се загнездва страхът от смъртта, от който така и не успява да се отърси. Не преодолява и фаталната за него граница от 49 години. И от още един необясним страх е преследван Кайдановски през целия си живот - да не бъде изоставен от жена, която обича. Може би по тази причина си тръгвал винаги първи от любимите си жени.

Много от странностите в характера на този загадъчен руски актьор вероятно се дължат на преживяното през детството, което не е било от най-прекрасните. Роден е в Ростов на Дон на 23 юли 1946 г.  Неговият баща силно ревнувал майка му и всяка вечер това ставало причина за грозни скандали. После бил пратен в интернат, откъдето избягал само месец по-късно. След завършване на седми клас заминал при леля си в Днепропетровск да учи за заварчик. Но след лятната ваканция не се върнал в техникума и постъпил в Ростовския театрален институт, а впоследствие и в школата-студио на МХАТ, която също скоро напуснал, защото според собственото му признание му било "трудно да диша". Впрочем, той винаги напускал без ни най-малко колебание всички места, щом усетел, че се задушава. Без да се замисля за последствията. Кайдановски не можел да търпи и най-малкото унижение и често отстоявал своите права с помощта на юмруците си. 

"Не мога да бъда никой друг след Сталкер", — оплаквал се Кайдановски пред близките си. Някои коментирали, че той е такъв странен подобно на Зоната (странното място от филма "Сталкер"), където единствено се е чувствал като у дома си, докато целият останал свят му се струвал като затвор. Винаги навсякъде се възприемал като "чужд сред свои" и в живота му има твърде много мистични съвпадения и загадки, които не са обяснени и до днес... Впрочем, една от най-силните му роли преди "Сталкер" е във филма на Никита Михалков "Свой сред чужди, чужд сред свои" (1974). 
 

„За мен ролята не е важна. По-важно е да участвам във филм на истински режисьор“, - повтарял често той и всички се досещали, че говори за Андрей Тарковски. В действителност се снима само в един-единствен негов филм, но затова пък какъв!
„Сталкер“ преобръща живота и на двамата. Тарковски се доказва в особено труден момент от своята кариера като изключителен майстор, а Кайдановски разбира, че едва ли ще получи отново някога роля, подобна на тази в „Сталкер“. И може би това го подтиква да се насочи към режисурата.
„Саша беше съвършено потресаващ, чувствителен, умен режисьор. Парадоксален, много смешен. Колкото и да е странно, притежаваше колосално чувство за хумор“, - разказва за него режисьорът Сергей Соловьов.
Клипът за песента на Борис Гребеншчиков „Гарсон№2“, си остава най-известната режисьорска работа на Кайдановски. Но той така и не успява да се прослави и на новото си поприще.  Заснема едва три пълнометражни филма: „Обикновена смърт“ (по „Смъртта на Иван Илич“ на Лев Толстой), „Гост“ (по мотиви от разказа на Х. Л. Борхес „Евангелието на Марк“) и „Жената на продавача на керосин“, за който е отличен с Гран При на фестивала за фантастично кино и филми на ужаса в Авориаз през 1990 г.
Преди пет години във връзка с 65-ата му годишнина по телевизията в Русия бе показан документалният филм „Александър Кайдановски. Загадките на Сталкер“, в който негови близки, приятели и колеги споделят интересни мисли за актьорската му кариера и за мистичните моменти в неговата съдба.
Източник: 1tv.ru/news , tarkovskiy.su , livejournal.com

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)