Серпико

• 
• Add new коментар

На 25 април преди 71 години е роден АЛ ПАЧИНО – един от най-големите актьори в световното кино. Едва ли има човек, който да не е чувал това име, а вероятно милиони се възхищават на неговата игра, която винаги е предизвикателство, породено от неутолимия му стремеж да разкрива и най-тъмните страни от характерите на своите противоречиви герои. Невъзможно е човек да остане равнодушен, гледайки негово изпълнение на екрана. И ако човек вникне в многобройните му превъплъщения, няма как да не му стане ясно, че Пачино е голям привърженик на риска, в смисъл, че не се страхува да избира сложни и невероятно трудни персонажи, напомнящи му с нещо за Ричард III – неговият любим шекспиров герой.
Неслучайно най-ярките му роли са и най-близки до този самотен, отхвърлен, тъжен, жесток, едновременно невинен и развратен измамник. Показателно е и това, че дебютният филм на Пачино като режисьор е озаглавен „В търсене на Ричард” (Looking for Richard, 1996).
Ал Пачино е роден в Бронкс, Ню Йорк, в италоамериканско семейство, което се разпада още когато бил малък. Майка му го отглежда с помощта на своите родители.
Младият Ал проявява силно влечение към театъра и започва да учи във Висшето училище по сценични изкуства в Манхатън, откъдето скоро го изключват. Амбициозният младеж не се предава и продължава да изучава актьорското майсторство – отначало под ръководството на Херберт Бергхоф, а впоследствие и в прочутото нюйоркско „Актърс студио”, оглавявано от знаменития актьор и режисьор Лий Страсбърг. Но междувременно си изкарва прехраната, работейки каквото му попадне.
През 1968 г. получава наградата „OBIE”, която се присъжда на актьори, които са се откроили със своите изпълнения в постановки извън Бродуей. Отличен е за ролята на луд алкохолик от пиесата „The Indian Wants the Bronx” на Израел Хоровиц. Година по-късно печели още по-престижно отличие - „Тони” (театралният „Оскар“) за ролята на наркоман в пиесата „Носят ли тигрите вратовръзка?” (Does a Tiger Wear a Necktie?), поставена на Бродуей.
Първата роля в киното, която го прави известен, е във филма „Паника в Нийдъл парк” (реж. Джери Шацбърг, 1971). В него Пачино отново се превъплъщава в нещастен и безволев антигерой-наркоман. След време този филм е оценен най-високо сред поредицата от кинотворби за наркоманията, излезли през 70-те години, а играта на Пачино е определена като „потресаваща”.
Още със следващото си участие в киното Пачино се прославя по целия свят. Филмът е „Кръстникът“ на Френсис Форд Копола, а ролята е на Майкъл Корлеоне, малкият син на мафиотския бос дон Вито Корлеоне (Марлон Брандо).
Колкото и да е невероятно, но младият и все още непознат Пачино не допуска да бъде засенчен от гениалния Брандо, с когото си партнира като равен с равен. Затова е малко учудващо, че Американската академия го номинира за „Оскар“ в категорията „най-добър актьор в поддържаща роля, след като централният персонаж в „Кръстникът“ е именно неговият герой. Впрочем и занапред Пачино ще преживява многократно горчилката от разочарованието при неколкократните му номинации за най-престижната награда, която все ще му се изплъзва през следващите две десетилетия.
Но причината за това е донякъде и в самия Пачино, който не проявява афинитет към ролите, с които традиционно пробиват в Холивуд повечето актьори. Във филма „Плашилото” (реж. Джери Шацбърг, 1973) той играе обречен аутсайдер в партньорство с Джин Хекмън.

През същата година излиза и емблематичният филм „Серпико” (реж. Сидни Лъмет, 1973), в който пресъздава живота на истински таен агент от полицията.

През 1974 г. Пачино отново е поканен от Копола да изпълни ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът 2”.
Втората част на знаменитата ганстерска сага е призната от критиката дори за по-добра от първата, което е нещо много рядко срещано в киното. Любопитно е да се отбележи, че някои от най-ярките и запомнящи се сцени от този филм, които ще се наредят сред най-успешните екранни изяви на Пачино, са изиграни от младия актьор заедно с неговия бивш учител и наставник Лий Страсбърг, играещ ганстера Хаймън Рот.
През 1975 година Пачино играе за втори път под режисурата на Сидни Лъмет в неговия филм „Кучешки следобед”. Ролята на банков обирджия-хомосексуалист му носи още по-голямо признание и четвъртата поред от общо осемте му номинации за „Оскар“.
През следващото десетилетие Ал Пачино се снима в различни филми, с променлив успех. Най-запомнящите сред тях са „...И справедливост за всички” (реж. Норман Джуисън, 1979), „Белязаният” (реж. Браян де Палма,1983), „Море от любов" (реж. Харолд Бекер, 1989). Но в същото време по една или друга причина пропуска участия в култови филми, като „Крамер срещу Крамер” (1979), „Роден на 4 юли” (1989), „Апокалипсис сега” (1979), „Междузвездни войни” (1977), „Хубава жена” (1990).

През 1990 г. за пореден път играе Майкъл Корлеоне в „Кръстникът 3”, но този път нито филмът, нито самият Пачино достигат равнището на предишните части.

През 90-те години започва нов възход в кариерата на актьора, благодарение на признанието, което получава за ролите си във филми като „Франки и Джони” (реж. Гари Маршал, 1991), „Гленгари Глен Рос“ (реж. Джеймс Фоли, 1992), „Пътят на Карлито” (реж. Браян де Палма, 1993), „Дони Браско” (реж. Майк Нюъл, 1997), „Адвокат на дявола” (реж. Тейлър Хакфорд, 1997), „Вътрешен човек” (реж. Майкъл Ман, 1999) и др.

Най-ярките му изпълнения през това десетилетие са във филмите „Усещане за жена” (реж. Мартин Брест, 1992) и „Жега” (реж. Майкъл Ман, 1995).

За своето блестящо превъплъщение в ролята на слепия и озлобен полковник в оставка в първия от двата филма Пачино най-после получава отдавна заслужения „Оскар” (вижте речта му по този повод), а участието му във втория ще се запомни с това, че за първи път се среща на екрана със своя най-голям конкурент сред кинозвездите – Робърт Де Ниро.
През 2000 г. Ал Пачино отново се пробва като режисьор и заснема „Китайско кафе” по сценарий на Айра Луис, в който сам изпълнява главната роля. Филмът е представен на някои кинофестивали, но така и не излиза по американските екрани.
През 2002 г. Пачино напомня за най-добрите си роли с изпълнението на полицай във филма на Кристофър Нолан „Безсъние”.

Следващият голям актьорски успех (награди „Еми“ и „Златен глобус”) е свързан с мини-сериала „Ангели в Америка”, заснет за телевизията от Майк Никълс през 2003 г.
Напоследък големият актьор малко поразреди своите роли в киното, които подобно на изпълненията на Робърт Де Ниро, вече като че ли не са заредени с предишния хъс.
След „Ангели в Америка” Ал Пачино се изявява най-ярко по мое мнение във „Венецианският търговец” (реж. Майкъл Редфорд, 2004) и в телевизионния филм на Бари Левинсън „Вие не познавате Джак“ (2010). Ролята на небезизвестния американски лекар Джак Кеворкян, наречен от медиите „Доктор Смърт”, му донесе още един „Златен глобус“.
Най-новият филм с негово участие е криминалният трилър на Дито Монтиел „The Son of No One“, в който Пачино отново се превъплъщава в детектив. Сред партньорите му личат имената на Рей Лиота, Жулиет Бинош, Чанинг Татум и др.
Догодина се очаква да излязат едновременно 4 филма с Ал Пачино, сред които най-голям интерес предизвикват военната драма на Джузепе Торнаторе „Ленинград“ (по нереализирания сценарий на Серджо Леоне) и екранизацията на шекспировия „Крал Лир“ от режисьора на "Венецианския търговец" Майкъл Редгрейв.
Надявам се чрез тези два филма Ал Пачино да докаже отново, че е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ! Макар че, както самият той признава „Актьорският занаят продължава да си остава загадка за мен. Човек никога не може да го проумее докрай. Репетираш, колкото щеш, научаваш се да надвиваш отегчението, непрекъснатото чакане, но истинската игра – нея не можеш да разбереш”. (Из книгата на Лорънс Гробъл „В търсене на Ал Пачино”, издадена на български от издателство "Колибри" през 2009г.).
Ал Пачино никога не се e женил, но има една дъщеря от връзката си с преподавателка по актьорско майсторство и двама близнаци (Антон и Оливия) от актрисата Бевърли Д'Анжело.