Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АЛ ПАЧИНО НА 76!


25.04.2016  Текст:  Красимир Кастелов

годишнини

   

Днес той навършва 76 г. Едва ли има човек, който да не е чувал името му, а вероятно милиони са зрителите, които се възхищават на неговите брилянтни актьорски превъплъщения, повечето от които са провокирани от неистовия му стремеж да опознае най-тъмните страни на човешката личност.

Той е актьор, който не се страхува да експериментира, предпочитайки такива сложни и противоречиви характери, като Ричард III например – неговият любим Шекспиров персонаж. И не случайно дебютира като режисьор именно с полудокументалния филм „В търсене на Ричард” (1996).

Ал Пачино е роден в Бронкс, Ню Йорк, в италоамериканско семейство, което се разпада още докато е съвсем малък. Майка му го отглежда с помощта на родителите си.

От съвсем млад проявява силно влечение към театъра и затова избира да учи във Висшето училище по сценични изкуства в Манхатън, откъдето обаче скоро го изключват. Амбициозният младеж не се предава и продължава да изучава актьорското майсторство – отначало под ръководството на Хърбърт Бергхоф, а впоследствие и в прочутото „Актърс студио” в Ню Йорк, оглавявано от знаменития актьор и режисьор Лий Страсбърг. А междувременно си изкарва прехраната, работейки каквото намери - включително и като готвач в италиански ресторант. 
Само година след постъпването си в актьорското студио получава наградата "Оби" (Obie award) за най-добър актьор  в "The Indian Wants the Bronx". А впоследствие печели и още по-престижната награда "Тони" за участието си в пиесата "Does the Tiger Wear a Necktie?"
Първото екранно превъплъщение, което го прави известен, е в „Паника в Нийдъл парк” (1971, реж. Джери Шацбърг). В него Пачино играе ролята на нещастен и безволев аутсайдер-наркоман. След време този филм е оценен най-високо сред поредицата от заглавия, посвдетени на наркоманията, излезли през 70-те, а играта на Пачино е определена като „потресаваща”.

Световна слава му носи още следващата поява на големия екран в гангстерската драма на Франсис Форд Копола „Кръстникът” (1972). В нея Пачино играе редом до гениалния Марлон Брандо, с когото си партнира като равен с равен.

Ролята на Майкъл Корлеоне е „най-трудната от всички, с които съм се сблъсквал”, - заявява той в едно от интервютата, включени в книгата на Лорънс Гробъл „В търсене на Ал Пачино”, издадена на български от издателство "Колибри" през 2009 г. От нея научаваме много интересни подробности за начина, по който подходил, пресъздавайки ролята на Майкъл Корлеоне: „При първия „Кръстник” онова, към което се стремях, бе нещо като енигма – непроницаем човешки тип. Уж ясно виждаме този тип, наблюдаваме го, но не можем да кажем, че го познаваме, че сме наясно с неговите мотиви. Когато виждате Майкъл в някои от тези сцени, сякаш е изпаднал в транс, сякаш и последната му мозъчна клетка е запълнена с напрегната мисъл, ето, към това се стремях.
Всъщност тогава слушах Стравински, което ми помагаше да изглеждам външно по този начин. Чувствах, че това е драматичният момент при този образ, само така мога да го направя внушителен. Иначе би могъл да стане тъп. Никога не съм работил върху друга роля по този начин...“

Поразителният успех на „Кръстникът” му носи и първа номинация за „Оскар”, но престижната награда ще му се изплъзне под носа не само този път, но неколкократно през следващите две десетилетия.  

Пачино смело се отказва от ролите, с които традиционно си пробиват път в Холивуд повечето актьори. Например във филма „Плашилото” (реж. Джери Шацбърг, 1973) играе отново обречен аутсайдер в партньорство с Джин Хекмън. През същата година излиза и емблематичният филм „Серпико” (реж. Сидни Лъмет, 1973), в който пресъздава живота на реално съществуващ полицай, прославил се с рисковани акции под прикритие и с честната си гражданска позиция.

През 1974 г.  влиза пак в кожата на Майкъл Корлеоне за продължението на „Кръстникът” и получава нова номинация за "Оскар". 
„От всички мои роли най-дълбоко удовлетворение ми е донесло участието в „Кръстникът II”. Тази е най-важната“, – споделя той пред своя приятел Лорънс Гробъл в спомената вече книга с интервюта. 
В някои от най-ярките и запомнящи се сцени от филма Пачино играе редом до бившия си учител и наставник Лий Страсбърг, изпълняващ ролята на гангстера Хаймън Рот. 

През 1975-а е поредното му номиниране за наградата на Академията - този път за блестящото превъплъщение във филма на Сидни Лъмет "Кучешки следобед".

През следващото десетилетие участва в различни продукции, които не винаги имат успех. Но може би най-запомнящите се сред тях са: „...И справедливост за всички”, „Белязаният” и „Море от любов". 
Междувременно обаче пропуска значими роли в култови ленти като „Крамър срещу Крамър”, „Роден на 4 юли”, „Апокалипсис сега”, „Междузвездни войни” и дори в „Хубава жена”.
През 1990-а за пореден път пресъздава на екрана Майкъл Корлеоне в третата част на „Кръстникът”, но този път нито филмът, нито самият той са на равнището на предишните две части.

През 90-те години Пачино отново приковава вниманието на зрители и критика с изпълненията си във „Франки и Джони”, „Гленгари Глен Рос“, „Пътят на Карлито”, „Дони Браско”, „Адвокат на дявола”, „Вътрешен човек” и др. Но най-ярките му роли през това десетилетие са в „Усещане за жена” (реж. Мартин Брест, 1992) и „Жега” (реж. Майкъл Ман, 1995). 
За ролята на слепия и озлобен полковник в оставка от американския римейк на италианския филм на Дино Ризи „Мирис на жена“ (Profumo di donna, 1974) Пачино най-после получава отдавна заслужения „Оскар”, а в „Жега“ за първи път влиза в пряк сблъсък на екрана с най-големия си конкурент от холивудските звезди – Робърт Де Ниро.

През 2000 година се пробва повторно като режисьор с „Китайско кафе” (Chinese Coffee), в който изпълнява и главната роля. Филмът е представен по фестивали, но така и не излиза в кината. 
В „Безсъние” (2002) Пачино напомня за най-добрите си превъплъщения в ченгета. След това за участието си в телевизионния мини-сериал „Ангели в Америка” получава престижните награди „Еми“ и „Златен глобус”. Следващото му забележително превъплъщение е в образа на скъперника Шейлок от филма „Венецианският търговец” (The Merchant of Venice, 2004) по едноименната пиеса на Шекспир. 

Милионите му верни почитатели по цял свят очакват с огромно нетърпение да го видят и в ролята на крал Лир, за която винаги е мечтал. За съжаление, проектът за филм по безсмъртната трагедия на Шекспир с режисьор Майкъл Редфорд не можа да се осъществи. Възможно е обаче именно чрез това свое мечтано превъплъщение Пачино да докаже за сетен път, че е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ! Макар че, самият той признава следното в книгата на Лорънс Гробъл „В търсене на Ал Пачино”: "Актьорският занаят продължава да си остава загадка за мен. Човек никога не може да го проумее докрай. Репетираш, колкото щеш, научаваш се да надвиваш отегчението, непрекъснатото чакане, но истинската игра – нея не можеш да разбереш".  

През 2013-а Пачино завърши четвъртия си филм като режисьор, озаглавен „Саломе“ (Salomé), с който се представи на Венецианския кинофестивал. 

През 2014-а излизат два филма, в които Пачино отново демонстрира блестяща форма. В "Принизяването" (The Humbling) изгражда почти автобиографичен образ на застаряващ актьор - бивша театрална звезда, който се опитва да се пробуди за живот и за ново доказване на сцената. В много отношения филмът на Бари Левинсън прилича на "Бърдмен" на Иняриту. 
Още по-силно въздействащо е изпълнението му в друга независима продукция, озаглавена "Мангелхорн" (Manglehorn, 2014), заснета с нищожния бюджет от 4 млн. щатски долара. Представена е в основния конкурс на фестивала във Венеция, както и в 28-ото издание на нашата Киномания. Режисьорът на филма Дейвид Гордън Грийн съчетава чудесно в него хумор и проницателност, извеждайки Пачино към може би най-силната му роля от години. За съжаление, нашите разпространители не счетоха за нужно да закупят "Мангелхорн", но затова пък по екраните миналата година излезе "Дани Колинс" - презпоследният филм с Ал Пачино. Най-новото му превъплъщение е в излезлия тази година драматичен трилър "Misconduct", в който участва и Антъни Хопкинс.

Но всички ние оставаме оптимисти и продължаваме да очакваме с нетърпение поредния изненадващ филм с нашия любимец, който да затвърди завинаги убеждението ни, че именно ТОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ! Възможно е това да се окаже още филмът на Хармони Корин "The Trap", който се очаква догодина или отлаганият няколкократно проект на Мартин Скорсезе, озаглавен "Ирландецът", който се очаква да събере отново Пачино и Де Ниро. Но аз лично възлагам най-много надежди на филма, който би му дал възможността да изпълни най-после мечтаната роля на крал Лир. 

 

 

 



Коментари (1)


Коментари

Симеонов Васил (непотвърден)
Tuesday, Apr 26, 2016

Честит да рожденникът!
Изчерпателна статия!


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание