Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АКИРА КУРОСАВА


24.03.2011  Текст:  Красимир Кастелов

ПОРТРЕТИ

   

Навършиха се 101 години от рождението на великия японски режисьор, сценарист и продуцент Акира Куросава.
Той е роден на 23 март 1910 г. в Токио. Дългият му път в киното започва още през 1936-та в киностудията Тохо, където работи 7 години като помощник-режисьор. Първият си самостоятелен филм - „Геният на джудото” (Sugata Sanshirô) заснема през 1943 г., а признанието и известността идват през 1950-та след излизането на „Рашомон”, отличен със „Златен лъв” на кинофестивала във Венеция. Четири години по-късно режисира „Седемте самураи” (1954) - най-популярният филм в цялата му кариера.
Гледал съм повечето от филмите на Куросава и няколко от тях ще останат завинаги в съзнанието ми като образци на филмово изкуство. Това важи най-вече за „Рашомон“ (1950), „Да се живее” (1952), „Червената брада” (1965), „Додескаден”, „Кагемуша” (1980) и „Ран” (1985).

Акира Куросава е признат за ненадминат класик на киното още приживе, което съвсем не означава, че кариерата му е била само низ от успехи. Нерядко му се налага да изпитва горчивината от неуспехите и неразбирането от страна на родната публика. Неговите филми не са комерсиални и след като собствената му компания се разорява, получава предложение от Холивуд, но и там нещата не потръгват. След разногласия с шефовете на студията, която го наема, зарязва всичко и се завръща в родината си.
През декември 1971 г. Куросава прави опит за самоубийство.
След продължително прекъсване през 1975 г. снима за „Мосфилм“ филма „Дерсу Узала” (1975) по мотиви от книгата на Владимир Арсениев, който печели „Оскар” за чуждоезична продукция.
Куросава е сред най-проникновените тълкуватели на творчеството на Достоевски в киното. Доказателство за това е превъзходният му филм „Идиот”, който и до днес се нарежда сред най-оригиналните и верни на духа на великия писател екранизации.
Но в Япония Куросава неведнъж е заклеймяван като спекулант, който се опитва да снима така, че да се хареса на Запада. Истината всъщност е друга. Легендарният режисьор е сред малцината азиатски кинотворци, чието творчество надхвърля рамките на специфичното за този континент, за да достигне измеренията на общочовешкото, което го прави вълнуващо и разбираемо за зрителите по целия свят. Нерядко черпи вдъхновение от Европа и Америка. Сред любимите му режисьори са Джон Форд и Абел Ганс, а също и Сергей Айзенщайн.
Не са малко и западните майстори на киното, които са се учили от Куросава. Нека не забравяме, че именно като резултат на осъвременяването на негови филми и сценарии, бяха създадени такива шедьоври на уестърна, като „Великолепната седморка” (1960), направен по мотиви от „Седемте самураи” и „За шепа долари” (1964) на Серджо Леоне, който пък е основан върху сценария на Куросава за „Телохранител”.

Днес вече никой не оспорва факта, че именно благодарение на Куросава азиатското кино се превърна в неотделима и много важна част от световното кино. В продължение на дълги години неговото име олицетворяваше за хората от Запада едва ли не цялото японско кино. Това, разбира се, не беше справедливо спрямо останалите в сянка други велики японски кинотворци. С течение на времето обаче светът се промени и много от предишните стереотипи на възприемане на азиатската култура рухнаха. Постепенното разширяване на културните контакти и информационния обмен, а също така появата на нови, алтернативни тълкуватели на киноизкуството, допринесе за „откриването” и на гениалните филми на режисьори като Ясудзиро Одзу, Кендзи Мидзогучи, Микио Нарусе и много други превъзходни майстори, които преди бяха абсолютно неизвестни на Запад.
За изследователите на киното започна да става ясно, че към момента на своята победа на кинофестивала във Венеция през 1951 г. с „Рашомон“ Куросава е работел в силно конкурентна среда в родината си, а японската национална кинематография не само в следвоенния период, но и в довоенните години е родила шедьоври, за които чуждестранната общественост не знае почти нищо до края на 60-те години.


През март 1990 г. Акира Куросава бе удостоен с почетен „Оскар” за изключителния му принос в киноизкуството, а през 1994 г. му връчват и наградата на Киото.
Последният му филм „Мададайо” е заснет през 1993 г. Пет години по-късно – на 6 септември 1998-а Акира Куросава умира от сърдечен пристъп на 88-годишна възраст.



Коментари (2)


Коментари

Anonymous (непотвърден)
Friday, Mar 25, 2011

а дерсу узала го даваха по тв


Anonymous (непотвърден)
Friday, Mar 25, 2011

тенкю, пич
върна ме в годините,
когато филмотечното в пловдив
беше в най-добрите си години


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание