Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АКИ КАУРИСМАКИ


09.01.2012  Текст:  Аки Каурисмаки

Хавър

   

 

Големият финландски режисьор разказва пред руския вестник „Известия“ за новия си филм, за Уди Алън, чийто пример никога не би следвал, и за омразата си към морализаторското кино и днешния Холивуд.

„Холивуд е мъртва змия, която още мърда с опашка“ (Аки Каурисмаки)

В повечето сериозни класации на най-добрите филми през 2011 година задължително присъства най-новият филм („Хавър“) на Аки Каурисмаки. За съжаление, аз още не съм го гледал и затова съм го включил в моя списък на 25-те най-очаквани заглавия през 2012 г. Някой би ме упрекнал, че се водя от оценките на другите и е възможно да се разочаровам, след като най-после го видя. Истината е, че нито веднъж не съм бил разочарован от филм на Каурисмаки, който отдавна е сред най-любимите ми режисьори. Затова си мисля, че едва ли са пресилени твърденията на други негови почитатели, че „Хавър“ е сред малкото филми от излезлите през 2011 година, които имат шанс да оставят следа в историята на киното. Трогателната история за това как престарял французин помага на чернокож момче-имигрант да се скрие от полицията и да се прехвърли от Хавър в Лондон, бе показана за пръв път на миналогодишния кинофестивал в Кан и спечели наградата на международната критика (FIPRESCI).
Оттогава до днес филм триумфално обиколи света, получи още няколко фестивални отличия и е напълно възможно да се нареди сред претендентите за „Оскар“ за най-добър неанглоезичен филм, който ще научим на 24 януари.
Ето защо, „Другото кино“ препубликува интервюто със знаменития финландец, появило се днес в електронното издание на руския в. „
Известия“:

- Често описват „Хавър“ като филм за взаимната подкрепа между бедняците, приказка за това, че „всичко ще бъде наред“. Мнозина дори сравняват вашия филм с „лъч на надежда в епохата на икономическа нестабилност“. Съгласни ли сте с такава интерпретация?
- Не, това е дълбоко неправилно! Искаше ми се дори още повече да се натъжат и да заплачат (смее се). Въобще може да се каже, че нямам никакво послание към човечеството. Но с всички сили се старах да направя финала на „Хавър“ такъв, че зрителите да нямат основания за песимизъм. Защото няма нищо по-хубаво от това, да си излезеш от киното в прекрасно настроение. Ласкателно е да мисля, че режисьорът може да управлява зрителите, така както диригентът – своя оркестър. Даже направих няколко тестови прожекции, за да видя реакцията на зрителите след финала на филма. Ако не се усмихваха, щях да разбера, че съм снимал напразно. Впрочем, ако се смееха гласно, също бих се разстроил.
- Европейското кино често се докосва до темата за нелегалната имиграция.
В „Хавър“ вие я разглеждате под необичен ъгъл, като че ли давате урок по доброта на тези, които са принудени да се крият...

- Не вярвам в киното, което преподава уроци. Защото хората не ходят на кино, за да слушат лекции. Достатъчно са се наслушали в училище. Съдя за зрителите по самия себе си – аз ненавиждам морализаторското кино. Обичам да се смея, да плача или да съпреживявам, докато гледам филми. Целта на киното – това са нашите емоции. Ако ви хрумва аналогията с опиум, то да, киното е наркотик.
- В такъв случай би трябвало да харесвате холивудските филми?
— Да, но аз правя разлика между Холивуд до 1962 година и след това. Приемам и споделям емоциите на първото. Но категорично не харесвам съвременния Холивуд.
С всичките си технически възможности и огромни бюджети Холивуд не успява да създаде нищо, което да предизвика удивлението ми.
- Във вашия филм всичко — цветът, осветлението, обстановката — напомня за старото кино от 50–60-те години. Вие като че ли разказвате история от онези времена?
- Това е по-скоро, защото не се чувствам уютно в съвременния свят. Аз съм роден през 50-те и моите най-хубави спомени са оттогава. От онези благословени дни, когато съседите се познаваха... Може би затова преди време заминах за Португалия. Сега живея в планината, обсъждам със съседите си проблемите с електричеството, пия портвайн. Харесва ми старомодния начин на живот.
- А защо не снимахте „Хавър“ в Португалия? Това е история, която би могла да се случи във всеки голям пристанищен град.
— Бях почти решил да снимам в Испания, в Кадис. Прелестен град, но малък. А Хавър бе избран от продуцентите, защото с него бяха свързани значително по-малко организационни проблеми. На мен ми бе все едно къде ще снимам. Разбирате ли, аз съм в тази професия вече над 30 години и прекрасно знам колко е трудно да се задвижи огромната машина за производството на един филм. Има понятия, като „производствена необходимост“, - така че, аз се отнесох с разбиране към идеята да снимам в Хавър.
- След премиерата на филма в Кан се заговори за това, че ще продължите да снимате в различни европейски градове, подобно на Уди Алън.
- Знаете ли, нищо в своя живот не възнамерявам да правя по примера на Уди Алън. Не се стремя към евтин успех и скъпи проекти. Що се отнася до това – ще снимам ли из цяла Европа, — трудно ми е да говоря за такива мащабни планове. Киното е тежък труд, в който, признавам си, съвсем не съм толкова добър, както ви се струва. Аз съм ленив, снимам много дълго и често се повтарям. Но въобще — животът ще покаже.
Източник: izvestia.ru



 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК