Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

АББАС КИАРОСТАМИ - ИРАНСКИЯТ ГЕНИЙ НА КИНОТО


05.07.2016  Текст:  Красимир Кастелов

ОБЗОРИ

   

Светът на киното загуби една от своите най-значими личности. На 76 години си отиде от този свят знаменитият ирански кинорежисьор АББАС КИАРОСТАМИ, който през последните години живееше в Париж.
За иранското кино отдавна се говори като за изключителен културен феномен, достигнал апогея си в края на 20 век. Заслужената си световна слава то дължи може би в най-голяма степен именно на Аббас Киаростами, наричан не без основание „иранският Роселини“.
Разбира се, само онези, които добре познават творчеството на най-яркия представител на италианския неореализъм, биха могли да оценят по достойнство това сравнение.
Аббас Киаростами е сред главните „виновници“ не само за мощния пробив на иранското кино на елитните международни кинофестивали, но и за това, че освен за фестивален феномен, то бе признато от редица големи световни експерти и за едно от най-значимите в художествено отношение явления в най-новата история на киноизкуството.
Разбира се, не бяха малко онези, които гледаха снизходително на иранските филми, дори и когато Киаростами бе удостоен със „Златна палма“ в Кан през 1997-а за поредния си шедьовър „ВКУСЪТ НА ЧЕРЕШАТА“ (Ta'm e guilass, 1997). Неслучайно тогава известният руски кинокритик Андрей Плахов написа, че едва ли е възможно в Русия да възникне някога култ към Киаростами, а още по-малко към иранското кино. Но направи уговорката, че ако на киното въобще е съдено да остане в историята на културата, то иранските майстори биха имали значително по-голям шанс за това от представителите на съвременния Холивуд. Защото, според неговото твърдо убеждение, за най-ярките поети на иранското кино Аббас Киаростами и Мохсен Махмалбаф може след време да се говори и пише като за Фирдоуси и Хайям на ХХ век. [1]

Аббас Киаростами е роден на 22 юни 1940 година в Техеран. Получава висше образование в училището за изящни изкуства към Техеранския университет. Първоначално работи като дизайнер и снима реклами.
През 1969-а е сред основателите на Център за интелектуално развитие на децата и младежите и става ръководител на неговата секция за кино. Именно в качеството си на такъв заснема немалко образователно-възпитателни късометражки. Но в тези поръчкови филми дидактичността се превръща в художествен прийом и пряко отразява мирогледа на бъдещия прочут режисьор, както и общата концепция на иранското кино, което е част от ислямската нравствена култура.

Дебютира в игралното кино през 1974-а с филма „Пътешественикът“ (Mossafer). Международна слава му носят филмите „КЪДЕ Е ДОМЪТ НА ПРИЯТЕЛЯ МИ“ (Khane-ye doust kodjast?, 1987), отличен с „Бронзов леопард“ в Локарно, „ЕДЪР ПЛАН“ (Nema-ye Nazdik, 1990), получил награди на критиката от фестивалите в Истанбул и Монреал, „ПОД МАСЛИНОВИТЕ ДРЪВЧЕТА“ (Zire darakhatan zeyton, 1994), номиниран за „Златна палма“ в Кан и, разбира се, отличеният със „Златна палма“ „ВКУСЪТ НА ЧЕРЕШАТА“ (Ta'm e guilass, 1997). Именно този филм, според Андрей Плахов, утвърждава репутацията на Киаростами като един от последните гении на световното кино, у когото мъдростта е съчетана с простотата, а тя на свой ред се откроява чрез естетическата загадка.[2] По-голямата част от действието на "Вкусът на черешата" протича в колата на възнамеряващия да се самоубие главен герой, който пътува към мястото, което си е избрал да бъде погребан. Също в автомобил е ситуирано дори цялото действие на друг филм на Киаростами, озаглавен "Десет" (Dah, 2002). А 13 години по-късно същия прийом използва във филма си "Такси" друг голям ирански режисьор (Джафар Панахи).

ПЕТТЕ НАЙ-ПОПУЛЯРНИ ФИЛМА НА КИАРОСТАМИ


Още към средата на 90-те години Киаростами започва да среща сериозни трудности с финансирането на филмите си от страна на Иран и продължава да твори благодарение на помощта на чуждестранни продуценти – предимно от Франция. Така са създадени не само най-известните му творби, но и тези от последните му години – например „ВЯРНО С ОРИГИНАЛА“ (Copie conforme, 2010) и „КАТО НЯКОЙ ВЛЮБЕН“ (Like Someone in Love, 2012), които са снимани в чужбина - единият в Италия, а другият в Япония. И независимо от това, че никога не се ангажира открито с политически, антитоталитарни филми, през последните години от живота си той е все по-недолюбван от официалните власти в своята родина, което го принуждава да избере живота в емиграция.

Аббас Киаростами до последно бе не само най-известният ирански кинорежисьор, но и един от най-ярките обновители на естетиката на световното кино в посока на минимализма. През 2011-а по време на 4-ия международен фестивал на авторското кино „Кустендорф“ в Мокра Гора (Сърбия) той получава почетна награда лично от основателя на този фестивал Емир Кустурица. В негова чест е организирана ретроспективна програма на част от творчеството му, включващо общо над 40 заглавия заедно с късометражните. 

По чудесно стечение на обстоятелствата специална прожекция на „Вкусът на черешата“ имаше в началото на 2011-а и в рамките на фестивала „Цветята на Корана“, проведен в столичния Дом на киното. Впрочем Киаростами имаше тогава двойна премиера у нас, тъй като бе показан и филмът му „Ширин“ (Shirin, 2008) с участието на някои от най-известните актриси на Иран и на френската звезда Жюлиет Бинош.
Жулиет Бинош печели наградата за най-добра актриса на фестивала в Кан през 2010-а именно с ролята си във филм на Киаростами („Вярно с оригинала“), който бе представен у нас в рамките на 24-ата Киномания само няколко месеца по-късно. 

Аббас Киаростами е световно признат за лидер на „новата вълна“ в иранското кино заедно с Мохсен Махмалбаф. Тяхната минималистична естетика се формира в края на 70-те и началото на 80-те години въз основа на нравствените уроци на ислямската революция в Иран. Веднага след свалянето на диктаторския режим на шаха младите кинематографисти в тази страна започват да творят съвсем начисто – без да обръщат внимание на холивудските щампи, нито пък на мелодраматизма, който бил характерен за иранското кино по времето на монархията. В извор на творческо вдъхновение за тях се превръща единствено италианският неореализъм с неговия неподправен интерес към живота на обикновените хора.

Освен като кинорежисьор, Аббас Киаростами е известен още и като дизайнер, фотограф и поет. Има двама сина от брака си с Парвин Амир-Голи, просъществувал от 1969-а до 1982-а. По-големият от тях - Ахмад - е мултимедиен издател, а Бахман снима документални филми.  

___________________________
Бележки:
1. Плахов, Андрей. "На холмах Персии - жизнь и ничего больше", Искусство кино, 1997, №11, достъпен на интернет адрес http://kinoart.ru/archive/1997/11/n11-article5  
2. Пак там.

По-подробно за десетте най-добри филми на Киаростами може да научите от публикацията "10 Essential Abbas Kiarostami Films You Need To Watch" в сайта Taste of cinema.

 


 

 

 

 



Коментари (0)