Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

95 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВ МОНТАН


14.10.2016  Текст:  Красимир Кастелов

френско кино

   

На 13 октомври се навършиха 95 години от рождението на легендарния френски актьор и певец ИВ МОНТАН, от чиято кончина измина вече четвърт век. 

Ив Монтан, чието истинско име е Иво Ливи, е роден в Монсумано Терме в Тоскана, Италия на 13 октомври 1921 година. Неговият баща Джовани Ливи, който бил комунист, избягва в Марсилия от фашистския режим на Мусолини и през 1929-а получава френско гражданство.
Семейството живеело бедно и двете по-големи деца рано престават да ходят на училище, за да могат да работят. Най-малкият - Иво - бил последната надежда на родителите си, що се отнася до образованието. Но и той се интересувал от всичко друго, само не и от учене. През 1932 г. бизнесът на Джовани фалира и семейството се справя благодарение на помощта от голямата дъщеря, която станала фризьорка. По-големият брат пък се препитавал като сервитьор.

Малкият Иво напуска училище едва 11-годишен, постъпва на работа в завод, а по-късно се присъединява към сестра си във фризьорския салон и скоро получава документ за професионална квалификация. Той обичал много киното и особено обожавал танцьорските умения на Фред Астер, демонстрирани от екрана. И макар че като младеж бил много стеснителен, все пак през 1938 година успява да си издейства предложение за участие от режисьора на едно вариете, който търсел някого, за да „подгрява залата". След три седмици усилени репетиции (междувременно променя името си на Ив Монтан, защото като малък майка му го викала да се приберере с думите: „Ivo! Monta!“), дебютира на сцената пред публика, която бурно го аплодира.

Продължава с участията си по сцените на Марсилия и на 21 юни 1939 г. изпълнява своята първа оригинална песен „Dans les plaines du Far West“. За съжаление, започнала Втората световна война и му се налага да бъде на разположение на строителни войски.
През пролетта на 1941-а подновява кариерата си отново и в продължение на три години жъне успехи на концертния подиум, както и  на женския фронт. През януари 1944 г. избягва от полицията, която го търсела, за да го изпрати в STO (службата за принудителен труд). Тогава Монтан заминава за Париж, където скоро дебютира с успех на сцената на "ABC". После следват представления в "Бобино", "Фоли-Белвил" и знаменитото кабаре "Мулен Руж", където участва в първата част от програмата на знаменитата Едит Пиаф. Последва мълниеносно влюбване между двамата. Загърбвайки гордостта си, Ив Монтан научава много от легендарната певица, репетирайки всекидневно с нея. Тя му помага да изгради своя сценичен персонаж, който впоследствие му носи огромна слава по целия свят. Освен това му дава да чете подходящи романи и стихове, за да обогати културата си.
Известността на Монтан по това време расте успоредно с успехите му в мюзикхола. През есента на 1945 г. дебютира вече като истинска звезда в театър "Етоал" в Париж. Изпълнява песните "Battling Joe" и "Les grands boulevards" и обира овациите на публиката.
В началото на 1946-а дебютира в киното с малка роля във филма "Звезда без светлина" (Étoile sans lumière), в който звездата е Едит Пиаф. Но малко преди излизането му по екраните, певицата скъсва с Ив Монтан, без никакви обяснения. В края на същата година излиза „Вратите на нощта” (Les portes de la nuit), в който Монтан се снима под режисурата на знаменития Марсел Карне в една от главните роли, партнирайки си с Пиер Брасьор, Серж Реджани и Жан Вилар (в ролята на клошаря). В него той изпълнява и една от най-прекрасните си песни "Мъртвите листа" (Les Feuilles Mortes). През 1947 г. възобновява участията си в театър "Етоал". Точно по това време се запознава с пианиста Боб Кастела (Bob Castella), който става негов доверен музикант до края на живота му. Именно той го запознава с легендарния поет Жак Превер, който е автор на текста на песента "Les feuilles mortes", която скоро се превръща в хит.

През август 1949 г. Монтан среща актрисата Симон Синьоре - току-що разведена с режисьора Марк Алегре, от когото има една дъщеря. Много скоро тя се нанася да живее в парижкия апартамент на актьора. През 1951 г.  двамата се оженват и се превръщат в една от легендарните съпружески двойки на артистичния свят.

Ив Монтан винаги е проявявал политическа ангажираност с големите каузи на ХХ век. През май 1950 г. той подписва т.нар. "Стокхолмско възвание" срещу използването на ядрени оръжия. От този момент нататък, като потомствен комунист, винаги е включван в списъците на участниците в различни протестни петиции на Френската комунистическа партия. И не след дълго заедно със Симон Синьоре стават нейни членове. През март 1951 г. Монтан отново триумфира на сцената на театър "Етоал", но вече със свое самостоятелно шоу, включващо 22 песни и две поеми.

Точно тогава получава чудесна възможност  за нова изява и в киното. Знаменитият режисьор Анри-Жорж Клузо му поверява главната роля във филма си "Възнаграждение за страха" (Le salaire de la peur, 1953), който е удостоен впоследствие със "Златна мечка" от фестивала в Берлин и  Гран-При от фестивала в Кан.

Монтан се завръща на сцената през октомври 1953 г. отново в театър "Етоал". Програмата започва с рецитация на неиздадена още поема на Жак Превер и завършва с песента "À Paris", написана от неговия приятел Франсис Лемарк. И, разбира се, със задължителното изпълнение и на "Les feuilles mortes". Първоначално било предвидено представленията да продължат три седмици, но заради огромния им успех, те продължават цели 6 месеца, през които са посетени от близо 200 000 души. По това време Ив Монтан достига пика на популярността си като певец.

През 1954 г. той купува заедно с жена си Симон Синьоре едно имение и вила в Нормандия, която се превръща в любимо място за срещи с хората от най-близкия му приятелски кръг - актьорите Серж Реджани и Пиер Брасьор, режисьора Луис Бунюел, писателя Хорхе Семпрун и др.

Междувременно Монтан и Синьоре изпълняват главните роли в театралната постановка по пиесата на Артър Милър "Салемските вещици". Успехът бил оглушителен и спектаклите продължават чак до Коледа на 1955 г. През 1957-а излиза и едноименният филм на режисьора Раймон Руло, в който главните роли също са поверени на семейната двойка.

В края на 1956-а Монтан планира да направи голямо концертно турне в СССР.  Но на 24 октомври съветските танкове премазват народното антикомунистическо въстание в Будапеща. Кризата, която обхваща представителите на лявата европейска интелигенция, обаче не му повлиява и той решава, въпреки всичко, да пее на руска сцена, където е посрещнат с овации. В Москва се среща дори с Хрушчов и има неблагоразумието да му поиска разяснения за нахлуването на съветските войски в Унгария. Дискусията между двамата почти стига до конфликт. Но Монтан, който се почувствал облекчен от възможността да говори по тази болезнена тема, си тръгва донякъде успокоен.
През 1957 г. той посещава Полша, след което изнася концерти из цяла Източна Европа, включително и в България. Успехът му отново е изключителен, а славата става още по-голяма.
През лятото на 1958-ма се снима във филма "Законът" (La legge) на Жюл Дасен заедно с Джина Лолобриджида, Марчело Мастрояни и Пиер Брасьор, който излиза във Франция в началото на следващата година, но няма зрителски успех.
Въпреки че е обявен за "персона нон грата" от САЩ, заради левите му политически пристрастия, все пак изнася серия концерти в Ню Йорк. И отново печели сърцата на публиката, както навсякъде, където се е появявал. 

Много скоро след като получава статут на международна звезда като певец, Ив Монтан успява да заслужи световно признание и като киноактьор. И като резултат получава предложение да се снима в Холивуд с Мерилин Монро във филм на Джордж Кюкър "Нека да правим любов" (Let's Make Love, 1960). По време на снимките между него и американката възниква нещо като роман, което временно разваля отношенията му със Симон Синьоре.

Ив Монтан отново изнася няколко концерта в САЩ през 1961 г., а скоро след това в Япония и в Англия, което го утвърждава като един от най-популярните изпълнители на естрадна музика в целия свят. Но влечението му към киното постепенно започва да взема връх.
В началото на 60-те години се снима под режисурата на прочути режисьори, като Тони Ричардсън, Анатол Литвак и Джак Кардиф и в партньорство с кинозвезди като Ли Ремик, Ингрид Бергман, Шърли Маклейн.

През 1965 година излиза филмът „Compartiment tueurs”, който поставя началото на изключително плодотворното му сътрудничество с френския режисьор от гръцки произход Коста Гаврас. Монтан участва в шест негови филма, сред които се открояват „Зед” (Z, 1969), отличен с „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм и „Признанието” (L'aveu, 1970), номиниран за "Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм. 
Спечелва признанието и на международната кинокритика с ролите си във "Войната свърши” (La guerre est finie, 1966, реж. Ален Рене), "Гори ли Париж?" (Paris brûle-t-il?, 1967, реж. Рене Клеман), „Избор на оръжие” (Le choix des armes, 1981, реж. Ален Корно), „Жан де Флорет” (Jean de Florette, 1986, реж. Клод Бери). За изпълнението си в последния филм е номиниран за наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA) заедно с Жерар Депардийо.

През септември 1968 г. Ив Монтан триумфира с блестящ концерт и на прочутата парижка сцена „Олимпия”. Междувременно не остава безразличен към събитията, разтърсили Франция през май същата година и особено към поредната съветска агресия – този път срещу Чехословакия – през август. Именно от този период датира разривът му с комунистическата партия.
Като киноактьор Ив Монтан се изявява не само в драматични филми, но и в много комедии. 
А специалната вечер през 1974-а, посветена на жертвите на диктаторския режим в Чили, пък е единствената негова изява като певец през 70-те години. Но голямото му завръщане е отново на сцената на „Олимпия” през периода от 7 октомври 1981 до 3 януари 1982 г. В отговор на желанието на публиката, концертите са възобновени от 20 юли и продължават до 14 август 1982 г. Монтан съчинява по този повод песента "Les Bijoux" по стихове на Шарл Бодлер. И отново жъне успехи по световните сцени – от Рио де Жанейро до Ню Йорк.

През 80-те години във Франция се засилват изявите в защита на човешките права, в резултат на което през декември 1981 г. Монтан се подписва под обръщение, подкрепящо полския профсъюз "Солидарност". През 1983 г. заедно със Симон Синьоре и други френски актьори се обявява срещу подема на дясната партия на Льо Пен - Национален фронт. Постепенно знаменитият певец и актьор се превръща и в ярка политическа фигура, която взема активно участие в обществено-политическия живот на Франция.
През септември 1985-а умира на 64-годишна възраст неговата вярна спътница в живота Симон Синьоре. След нейната смърт Монтан се сближава още повече с асистентката си Карол Амиел, наета от него по време на едно турне през 1982 г. Той се жени за нея през 1987 г., а на 31 декември 1988 г. им се ражда син - Валентин.
На 9 ноември 1991 година великият актьор и певец получава инфаркт, докато се снима във филма на Жан-Жак Бенекс „ИП 5“ (IP5: L'île aux pachydermes, 1992) и умира без да успее за осъществи поредното си завръщане на сцената – този път в Двореца Берси - най-голямата зала в Париж.
 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание