Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

94 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ


20.01.2014  Текст:  Красимир Кастелов

Пътят

   

На 20 януари преди 94 години се е родил великият италиански режисьор ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ
За своето творчество той често споделял, че най-щастливите моменти в живота му са свързани с правенето на филми. Той е единственият европейски кинематографист, номиниран за общо 12 награди „Оскар“ – 8 пъти като съсценарист или сценарист и 4 пъти за режисура. 
За „Амаркорд” получава четвъртата си номинация (предишните три са за „Сладък живот”, „Осем и половина” и „Сатирикон”), но престижното отличие в категорията най-добър режисьор през 1976-а получава Милош Форман за филма „Полет над кукувиче гнездо“. Любопитното е, че година по-рано „Амаркорд“, който е заснет през 1973 г., е удостоен с „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. 
Все пак едва ли имаме основание да смятаме, че Фелини е ощетяван приживе, само защото Американската академия за киноизкуство не е оценила по достойнство изключителното му режисьорско майсторство. Същото недоглеждане тя е допускала и по отношение на други гении на киното като Орсън Уелс и Алфред Хичкок, например.
Все пак, малко преди да почине Фелини е удостоен с почетен „Оскар“ (виж видео!) за цялостното си творчество. А иначе е получил общо 51 големи международни отличия, включително „Златна палма” от Кан за „Сладък живот” и „Златен лъв” от Венеция за цялостно творчество.
Впрочем едва ли има такова отличие, с което този гениален кинематографист може да бъде възнаграден адекватно за приноса му към седмото изкуство, превърнато от него в приказна машина на времето, чрез която непрестанно се връщаше в своето детство, откъдето най-често черпеше теми и сюжети за незабравимите си филми. 
Неслучайно един от най-ярките му филми е озаглавен „Амаркорд“, което в превод от италиански означава „Спомням си”. Удивително е как толкова личнит филми като тези на Фелини  бяха толкова много обичани и близки на зрителите от всякакви възрасти по целия свят! Същото нещо, не бихме могли да кажем за киното на Тарковски, Бергман или Антониони.
Почти цялото творчество на италианския майстор е едно постоянно завръщане в детството. През целия си живот той се опитвал да избяга от реалността в света на детските си фантазии…
„Когато бях на седем години, – спомня си той - родителите ми за първи път ме заведоха на цирк, където бях най-силно впечатлен от клоуните. Изпитах странното чувство, че са ме очаквали. А после бях очарован от цирковото шествие по улиците на Римини. За мен, циркаджиите бяха едно голямо, дружно семейство. Оттогава връзката ми с цирка е много здрава. Сънувам го през целия си живот. В тези сънища имах усещането, че съм си у дома. Като малък още не знаех, че животът ми ще протече именно в цирка. Защото какво друго е киното, ако не цирк… карнавал… шутовщина".
Независимо, че беше интелектуалец, Фелини винаги е твърдял, че не е чел нищо по-сериозно от „Тримата мускетари“ и за да поддържа тази легенда - често криел книгата, която чете в момента, в случай че някой внезапно влезе в стаята му.
Даже и в отношенията с жените винаги си е оставал едно непораснало дете. И само гениалната актриса Джулиета Мазина умеела да го разбира. „Мазина напълно отговаряше на моите идеи, намерения, вкусове… тя беше клоун в истинския смисъл на тази дума! Но бракът й с мен не се оказа, това което е очаквала. Защото не се осъществиха заветните й мечти. Тя очакваше деца. Собствен дом. И верен мъж. Аз я разочаровах. Но тя мене – не. Не мисля, че бих могъл да намеря по-добра жена …“
След като на два пъти губи дете при раждането, Джулиета Мазина вече не може да има деца. Отказва се и от идеята за осиновяване. И Федерико освен неин съпруг, се превръща в ... нейно дете. Тя го глези много, приема и най-големите му капризи, превръщайки живота му в нескончаема феерия. А той непрестанно доизмисля своя вълшебен, нереален свят, в който прекрасно се е вписвала Джулиета.
Филмите на Фелини с нейно участие са истински триумф – „Пътят” (1954) и „Нощите на Кабирия” (1957) донасят на Италия „Оскар”-и за „най-добър неанглоезичен филм”.
После започва сътрудничеството му с Марчело Мастрояни, с когото  снима „Сладък живот“ (1960), а скоро след него и легендарния „Осем и половина” (1963). В нeго Фелини успява в пълна степен да въплъти своите изключително оригинални художествени идеи.
От този момент нататък вече може да си позволи всичко – да снима филми за любимия си цирк - „Клоуните” (1970); за любимия си град - „Рим” (1972); за детските си спомени - „Амаркорд” (1973). 
А в лицето на композитора Нино Рота и писателя Тонино Гуера намира блестящи съавтори, без които филмите му едва ли биха били това, което са.
Но, уви, времената се променят – авторското кино губи позиции и на мода излизат скъпоструващите зрелищни кинопродукции, наречени блокбастъри, направени с една-единствена цел – да донесат повече печалба. Дори и за всепризнатия Фелини настъпва период, през който му е трудно да осигурява финансиране, за да реализира своите фантазии. 
Веднъж в Рим му гостувал негов стар приятел. Режисьорът решава да му покаже Вечния град. Преминавайки край едно кино, той с усмивка отбелязва: „О, тук, май дават мой филм!” Надникват в залата, но там нямало жива душа. „А къде е публиката? – учудил се гостът. Фелини отново многозначително се усмихнал и казал: „О, моята публика умря”.
Дълбоко разочарован от ситуацията в световното кино, на 31 октомври 1993 година си отиде от този свят и самият той. Джулиета надживя любимия си съпруг само с половин година. След неговата смърт тя почти не разговаряла с никого, а само повтаряла: „Без Федерико и аз не съществувам”. А преди да издъхне, пожелала да бъде погребана с негова снимка в ръцете.
Но въпреки всичко, филмите на Федерико Фелини продължават да живеят и да остават сред най-доброто, създадено в цялата история на киното. 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание