22-ият СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ ОТДАВА ПОЧИТ НА ЛЕГЕНДАРНИЯ СЕРГЕЙ ПАРАДЖАНОВ | Другото Кино - сайтът за независимо кино
Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

22-ият СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ ОТДАВА ПОЧИТ НА ЛЕГЕНДАРНИЯ СЕРГЕЙ ПАРАДЖАНОВ


02.03.2018  Текст:  Красимир Кастелов

ГОДИШНИНИ

   

 

Сред акцентите на 22-ия София Филм Фест, който стартира на 7 март, са изложбата Параджанов – Homo Liber на фотографа Юрий Мечитов, неговият майсторски клас на тема „Тбилиси и феноменът Параджанов“ и специалната ретроспектива на Сергей Параджанов, съставена от най-известните му филми и документалния филм за него на Роман Балаян. 

9 март е обявен в програмата на Дома на киното като ДЕН на ПАРАДЖАНОВ, а специални гости, представящи филмите пред публиката, ще бъдат именитият украински режисьор Роман Балаян, на когото в деня на официалното откриване на фестивала ще бъде връчена Наградата на София на Столичната община, Завен Саркисян, директор на музея „Параджанов“ в Ереван и член на документалното жури на 22-рия София Филм Фест и дългогодишният приятел на София Филм Фест – директорът на международния кинофестивал „Златна кайсия“ в Ереван и изтъкнат филмов режисьор – Харутюн Хачатрян.

*  *  *
На 9 януари се навършиха 94 години от рождението на СЕРГЕЙ ПАРАДЖАНОВ (Саркис Параджанян) - самобитен филмов майстор, който е сред най-ярките представители на поетичното кино. Великият режисьор е роден на 9 януари 1924 година в Тбилиси в семейството на арменския антиквар
Иосиф (Овсеп) Параджанов и Сиран Бежанова.

През 1952 г. Параджанов завърша режисьорския факултет на ВГИК в Масква. Дипломната му работа е късометражката „Молдавска приказка“ (Молдавская сказка, 1951).

Дебютира в игралното кино с филма „Андриеш“ (Андриеш, 1954), заснет в Молдавската киностудия, където създава поредица от документални и научно-популярни филми като „Наталия Ужвий“, „Думка“, „Золотые руки“.
В киностудията „Довженко“ в Киев снима три игрални филма – „Первый парен“ (1958), „Украинская рапсодия“ (1961) и „Цветок на камне“ (1962) преди да предизвика истински фурор със „Сенките на забравените прадеди“ (Тени забытых предков, 1964), който излиза през 1965 г. и му носи световна известност.

Не само този филм, но и „Цвят на нар“ (Sayat Nova, 1968), „Легенда за Сурамската крепост“ (Легенда о Сурамской крепости, 1984) и „Ашик Кериб“ (Ашик-Кериб, 1988) нямат аналози в световното кино, заради своята оригинална кинематографична изразителност. Преди шест години бяха намерени някои от съкратените от цензурата сцени от "Цвят на нар".  

Не се знае как би се развил уникалният талант на този самобитен кинематографист, ако след „Цвят на нар“ не бе лишен от възможността да снима филми в продължение на цели 15 години. През 1974 г. дори е арестуван и лежи в затвора три години по скалъпено обвинение в хомосексуализъм.

Излиза на свобода, благодарение и на писменото застъпничество на някои от най-прочутите световни кинорежисьори през онези години, като Франсоа Трюффо, Жан-Люк Годар, Федерико Фелини, Лукино Висконти, Роберто Роселини, Микеланджело Антониони, Андрей Тарковски, както и на френския поет-комунист Луи Арагон. 
В писмо, изпратено до Генералния секретар на ЦК КПСС Леонид Брежнев те настояват за предсрочното освобождение на Параджанов.

Неговият последен завършен филм е „Ашик Кериб“, заснет през 1988 г. Сергей Параджанов умира 66-годишен от рак на белите дробове на 21 юли 1990-та в Ереван, където пристигнал, за да снима автобиографичния си филм "Изповед" (Исповедь, 1990), който остава незавършен.

Филмовото творчество на тази самобитен майстор  е пропито с многообразието на арменската, грузинската, руската и украинската култури. Това е кино, което не признава никакви граници.

Неговата естетика, която е сякаш извън времето, говори на универсалния език на вечната красота и поезия, слети в едно. И макар че филмите му са посветени на вечните теми за всяко истинско изкуство, някои от тях продължават да звучат напълно съвременно.

Параджанов е сред малцината знаменити кинорежисьори, създали кинотворби, в които се сливат органично кинематографичното и изобразителното изкуство, смесват се жанровете и стиловете по начин, който силно удивлява и днес.

Неговите филми поразяват онези от любителите на киното, които никога не са преставали да вярват в художествената мисия на киноизкуството. Най-много са почитателите на Сергей Параджанов сред самите кинематографисти. Така например, Жан-Люк Годар е убеден, че той е създал истински храм на киното от образи, светлина и истина.

Неотдавна френският режисьор и актьор от арменски произход Серж Аведикян, спечелил през 2010 година "Златна палма" в Кан за късометражен филм (Chienne d'histoire), засне биографичен игрален филм за Параджанов, който бе представен на 18-ия София Филм Фест. В него ролята на великия режисьор изпълнява самият Аведикян. 
Вижте откъс от портрета на Параджанов, излъчен в моето тв-предаване „Другото кино“ през есента на 2008 г. по VTV.

Програмата на филмите от панорамата на Параджанов може да видите тук.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание