Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

93 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДЖУЛИЕТА МАЗИНА - МУЗАТА НА ФЕЛИНИ


22.02.2014  Текст:  Kastel

Пътят

   

Навършиха се 93 години от рождението на Джулиета Мазина - музата на Федерико Фелини. 
Не е задължително да имаш стройна фигура, тънка талия и красиво лице, за да станеш кинозвезда и съпруга на световно известен режисьор. В края на краищата не всички велики актриси са били красавици. Колкото и банално да звучи, но талантът в тази професия играе важна роля. 
„Малка жена с очи на загубило се кученце“ – това ласкаво определение на Джулиета Мазина принадлежи на Федерико Фелини, човекът с когото тя живя и работи близо половин век.
Навършиха се 93 години от рождението на тази голяма актриса, без която трудно можем да си представим великите филми на нейния съпруг - „Пътят“, „Нощите на Кабирия“, „Джулиета и духовете“, „Джинджър и Фред“. 
„Историята на Кабирия - проститутката със златно сърце, се е превърнала в един от най-хуманните и вълнуващи сюжети в киното“, пише критиката за „Нощите на Кабирия“, отличен с „Оскар“ за чуждоезичен филм през 1958 г., а Джулиета Мазина - с наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан през 1957 г.
Във „Джинджър и Фред“ партньор на Мазина е Марчело Мастрояни. Едва ли без тяхното блестящо изпълнение, Фелини би съумял да ни предаде своето разтърсващо послание за измеренията на актьорската професия, смисъла на забавлението и хищната природа на телевизията. Марчело и Джулиета пресъздават във филма двойка застаряващи актьори, участващи в кичово телевизионно шоу за двойници на известни хора. Двамата някога са имитирали с успех прочутото танцово дуо Джинджър Роджърс - Фред Астер. 
„Такива бяхме. Един малък провинциален свят, непохватен и патетичен в своята ограниченост, в хлапашките си стремежи, омагьосан и изкушаван от представата за свободна, богата и щастлива Америка, каквато ни я показваха филмите“, казва Фелини по повод "Джинджър и Фред".
Изключителната Мазина е блестящо попадение за ролята на Баба Хола, отбелязват специалистите по повод едноименния филм на Юрай Якубиско. Това е „красива приказка за една чудачка, която се грижи за снега и Якуб, който не се страхува от смъртта. Разказът е посветен на стремежа на хората към щастие и любов, на усилията да се преодоляват трудностите и страхът от смъртта“.
Популярността на Джулиета Мазина и Федерико Фелини през 60-те и 70-те години наминалия век е огромна. Благодарение на участията си във филмите на своя гениален съпруг „Пътят“ (1954) и „Нощите на Кабирия“ (1957) името на Джулиета Мазина също става световно известно. Тази трогателна и „трагична клоунеса“, покорна печална жена с чиста душа и решителен характер, успяваща въпреки подлостта на обкръжаващия я свят да вдъхне надежда и вяра в живота, се превърна в истинска героиня на своето време.
Но би било неправилно да се мисли, че Мазина дължи всичко на своя съпруг, защото неговата кариера в киното започва не без нейното дейно участие. Именно Джулиета помага за появата на Фелини в качеството на помощник-режисьор на Роберто Роселини за филма му „Пайза“ (1946), който е и нейният дебют в киното като актриса. И също така Мазина е тази, която подтиква Фелини да заснеме своя първи филм „Светлините на вариетето“ (1950), парите за който намират благодарение на Роселини. 
Оттогава нататък тя взема участие във всички ключови за творчеството на своя съпруг филми и според спомените на хора от близкото им обкръжение, по време на работата за Фелини е било най-важно от всичко мнението на неговата вярна спътница в живота и изкуството. Дори и когато нея я нямало на снимачната площадка, той постоянно й звънял вкъщи, за да се съветва дори и по най-незначителни поводи. 
Двамата се запознават още през 1943 г., по времето когато Мазина получава ролята на Полина в неделната радиодраматизация „Чико и Полина”, създадена по сценарий на Фелини. 
В своята автобиографична книга „Аз, Фелини“ знаменитият режисьор описва много колоритно първата им среща в един от най-скъпите ресторанти в Рим по онова време.
Само две седмици след това двамата се оженват и се преместват да живеят при лелята на Джулиета (това допринася за влошаване на отношенията между нея и родителите на актрисата, които мечтаели за друг зет и били шокирани от факта, че двамата влюбени дори не се венчали в църква). Мазина и Фелини все пак се венчават пет месеца по-късно.
За съвместния им живот Фелини по-късно ще каже: „Мазина напълно отговаряше на моите идеи, намерения, вкусове… тя беше клоун в истинския смисъл на тази дума! Но бракът й с мен не се оказа, това което е очаквала. Защото не се осъществиха заветните й мечти. Тя очакваше деца. Собствен дом. И верен мъж. Аз я разочаровах. Но тя мене – не. Не мисля, че бих могъл да намеря по-добра жена …“
След като на два пъти губи дете при раждането, Джулиета Мазина вече не може да има деца. Отказва се и от идеята за осиновяване. И Федерико освен неин съпруг, се превръща в нейно дете. Тя го глези много, приема и най-големите му капризи, превръщайки живота му в нескончаема феерия. А той непрестанно измисля своя вълшебен, нереален свят, в който прекрасно се е вписвала Джулиета.
Когато получава почетния „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството, Фелини оглежда залата и се провиква към седящата в партера Мазина:„Престани да плачеш, Джулиета!“ И всички камери фокусират обляното в сълзи лице на актрисата, след което тя се разридава още по-силно. 
Мазина разбира, че е болна от рак няколко месеца преди смъртта на своя съпруг. Но тя се съгласява да влезе в болница, едва след като Фелини влязъл да се лекува. Някой от техните приятели, който я навестил, случайно споделил, че тя има рак. Тогава Фелини моментално отива при нея. В Рим двамата лежат в две съседни стаи. Джулиета вече знаела, че й остава малко да живее, но криела истината от своя съпруг. В края на октомври 1993 г. двамата излизат от болницата.
Федерико бърза да отпразнуват 50-годишнината от сватбата им и насрочват тържеството за 30 октомври 1993 г. В определения ден двамата отиват в ресторанта – същият в който се запознават преди половин век. Но по време на гощавката на Фелини му прилошава. После му минава. Но същата вечер получава масивен инсулт. Така и не излиза от кома и след две седмици – буквално на следващия ден след фактическото навършване на 50 години от сватбата му с Джулиета, умира. Датата е 31 октомври 1993г... Джулиета надживя съпруга си само с половин година. След неговата смърт тя почти не разговаря с никого, а само повтаря: „Без Федерико и аз не съществувам”. А преди да издъхне, пожелава да бъде погребана с негова снимка в ръцете редом до любимия й Фелини в гробището на Римини.
Тонино Гуера поръчва общ надгробен паметник, върху който нарежда да издялат следния надпис: „Сега, Джулиета, можеш да плачеш...“
По материали в Интернет



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание