Алберто Сорди

• 
• Add new коментар

Навършиха се 90 години от рождението на един от най-великите комици на италианското кино, който за съжаление вече е почти забравен.
Просто не е за вярване, че този легендарен актьор ни е напуснал само преди 7 години, защото много преди това за милионите зрители, закърмени с примитивните съвременни холивудски комедии, филмите с негово участие изглеждаха като от друга планета. Но за много други, сред които принадлежа и аз, Алберто Сорди си остава символ на комедията по италиански, която не само умееше чудесно да ни развлича, но също така и да ни покаже истинската същност на социалните недъзи и грозотата в човешките взаимоотношения.
Алберто Сорди е роден на 15 юни 1920г. в Рим в семейство на свирач на туба в операта и на учителка. По този повод след време често ще се шегува, заявявайки: "Обичах училището, но не и учението!"
Започва кариерата си като дубльор на гласа на Харди от филмите на класическия комедиен дует Лаурел и Харди още през 1938г. Впоследствие се снима в над 150 продукции, успявайки да се нареди завинаги в "златната четворка" на великите италиански трагикомици заедно с Нино Манфреди, Уго Тоняци и Виторио Гасман.
Само преди 10 години в Италия честваха неговата 80-годишнина като национален празник. А малко преди това великият актьор се бе оттеглил от киното.
Въпреки че никога не се е женил и по образование е обикновен счетоводител, Сорди ще бъде запомнен и като един от най-оригиналните екранни любовници.
Но неговата фирмена марка все пак ще си остане онзи специфичен образ на "обикновения италианец", мачкан от живота, но вечно амбициран да надхитри несгодите с умопомрачителните си номера и който бе еднакво понятен и близък както за зрителите в неговата родина, така и за публиката по целия свят. Самият Сорди признава пред журналисти, че се е старал да придаде на типажите си „всички наши недостатъци, мързела, страха" и да покаже „как ние, италианците, вечно гледаме някъде да се намърдаме, някак да се извъртим и това става причина за нещастията ни".
Филмовата критика обаче винаги е била убедена, че Сорди иронизира италианците с много любов, и едва ли е виновен за това, че те са си точно такива - мошеници, с провинциални комплекси, хитреци на дребно, чуждопоклонници, хора затънали в дългове, ламтящи за добра службица, почитащи морала, но само когато им е изгодно. Днес повечето изследователи на киното са единодушни, че с по-голямата част от своето огромно творчество Сорди съумя да остави паметник на италианския антигерой.
През 40-те години се снима в малки роли в музикални филми и комедии, но стартът му в голямото кино е свързан със запознанството с Федерико Фелини, който му поверява централни роли в своите ранни шедьоври „Белият шейх” (1952) и „Мамини синчета” (1953). Впоследствие Сорди укрепва вече завоюваните позиции на един от най-интересните млади комици с последвалите знаменити филми, някои от които са режисирани от самия него. През 60-те и началото на 70-те години от миналия век светът се прекланя пред италианските кинокомедии, в които се откроява фигурата на Сорди и по-специално неговият незабравим персонаж, предизвикващ едновременно присмех и състрадание.
Ето някои от тези незабравими филми: „Голямата война” (реж. Марио Моничели, 1959), „Всички по домовете си” (реж. Луиджи Коменчини, 1960), „Мафиотът” (реж. Алберто Латуада, 1962), „Полицейският комисар” (реж. Луиджи Коменчини, 1962), „Учителят от Виджевано” (реж. Елио Петри, 1963), “Дяволът” (реж. Дж. Л. Полидоро, 1963 – награда „Златен глобус" за Сорди), „Италианец в Америка” (реж. Албелто Сорди, 1967), „Докато има война, има надежда” (реж. Алберто Сорди, 1974), „Аз знам, че ти знаеш, че аз знам” (реж. Алберто Сорди, 1982), и др.
Лично аз никога няма да забравя великолепното превъплъщение на Сорди в чудесния филм на Марио Моничели „Един дребен, дребен буржоа” (1977). То ще остане за мен образец на актьорско майсторство, за което обаче забавлението на зрителя не е самоцел, а средство за внушаване на определени, значими идеи за човека и неговото място в обществото.
“Само една четвърт от нашия живот е трагедия, а всичко останало е комедия. Можем да се смеем почти на всичко.” (Алберто Сорди)