Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛЮДМИЛ КИРКОВ


15.12.2013  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Вчера се навършиха 80 години от рождението на големия български кинорежисьор Людмил Кирков, напуснал този свят едва 61-годишен на 12 декември 1995-а.
Чрез цялото си творчество (13 игрални филма, един мини сериал и една късометражка) той се опитваше да се противопоставя на задушаващата атмосфера на безнравственост по времето на т.нар. социализъм.
Режисьорът Красимир Крумов пише в книгата си „Поетика на българското кино“, издадена тази година, че филмите на Людмил Кирков показват доброто като красота и истинност в почти християнски дух. Според него, най-неподатливото в света на този режисьор е дълбоката всекидневност на човешкото съществуване. „Людете-сме-свързани – от тази нагласа Кирков изприда своите филми. Дори такива непретенциозни откъм сюжет и персонаж филми като Момчето си отива, Не си отивай и Оркестър без име (да не говорим за Матриархат и Селянинът с колелото) са тържество на родството, на първобрака между хората. И тук следва откритието на Кирков - мистичното е разположено на повърхността. Тоест Безкрайността (приемането на Другия като радикално друг) е разположена върху „плоскостта“ на всекидневността. (Затова всекидневността придобива загадъчна природа – прозрачна поради бездънност.)
И тъкмо всекидневността, понеже е удържащият план на човешкото битие, става арена на социалната стихия. У Кирков социалното владее-руши убежището на хората – тяхната всекидневност. Затова Сценариста в Равновесие колкото и да е потресен социално, още повече е вътрешно сломен от разрушителния ефект на етическия разпад, извършващ се в тази най-ниско разпростряна и затова най-открита зона на екзистенцията.“ (1)
--------------------------------------------------------
(1) Крумов, Красимир. Поетика на българското кино. АГАТА-А, София, 2013, стр. 249

За съжаление, едва ли бяха много онези, които можаха да видят навремето оригиналната версия на „Равновесие“, разкриваща в пълна степен моралната криза на Сценариста, в превъзходното изпълнение на Георги Георгиев-Гец. Именно в изрязания от цензурата изобличителен финал на този изключителен филм големият актьор успява да покаже в пълна степен драмата на българския интелектуалец по времето на тоталитарното комунистическо управление, породена от необходимостта да се примирява с лъжата и лицемерието.
Емблематично е неговото превъплъщение и в образа на Йордан от друг незабравим филм на Людмил Кирков - „Селянинът с колелото“ (1974). За него Гец получава награди на 13-ия фестивал на българския игрален филм във Варна и на 9-ия кинофестивал в Москва през 1975г.
Не само Георги Георгиев-Гец, но и други големи български актьори като Кирил Господинов (Шведските крале - 1968), Велко Кънев, Павел Попандов и Георги Мамалев (Оркестър без име - 1982), Филип Трифонов (Момчето си отива - 1972, Не си отивай - 1976, Оркестър без име - 1982), Константин Коцев (Равновесие - 1983) изиграха може би най-добрите си роли в киното именно под режисурата на Людмил Кирков.

„Филмите на Людмил Кирков, – пише Красимир Крумов – разказват за крушението на голяма нравствена илюзия... Кирков визира социализма като ерозиращ социален патернализъм, но погледът му стига много по-далеч. Надхвърлил прелома между патриархалния морал и псевдомодерността, той се позовава въобще на непоносимото човешко битие в света. Неговите филми ни отвеждат – чрез естетиката на привидно тривиалната всекидневност – в метафизическата сфера на несъвместимостта на човешката мяра с всичко външно на нея. Човекът е космос, но в-себе-си. Той е затворен за обществените тотализации. Нравствената задруга е невъзможна в рамките на социума.
Всеетизмът на Кирков, социалното крушение на общността и онтологичната самота на човека – ето параметрите на дълбокия трагизъм на нравствената утопия. Затова филмите му, макар и изпълнени с хумор и кураж за живот, са елегии. Техният тон на светла безнадеждност и милостивост нямат аналог в европейското кино. Удивителна и мека хуманистичност вее от всяка стъпка на героите и това придава на тяхната обреченост дебеляновско-йовковски висоти. В един свят без Бог се прави опит човешката нравственост да бъде изведена до ранг на Бог, но това се оказва наивно, нелепо („твърде човешко“). Социалното битие нахлува в опразненото пространство и покорява отвътре хората, срива тяхната естествена нравственост. Филмите на Кирков визират отсъствие, в което отекват последни човешки гласове. Социумът унищожава всекидневността и това е най-страшното негово престъпление.“ (2)
------------------------------------------------------
(2) Крумов, Красимир. Поетика на българското кино. АГАТА-А, София, 2013, стр. 253-254 

Особено силно това прозвучава в „Кратко слънце“ (1979), който е може би най-безкомпромисният филм на Людмил Кирков. Той също бе светкавично свален от екран, заради „трагедийния си финал, поставящ песимистична диагноза на социалистическото общество – на неговата неспособност да изкорени рецидивите на частнособственическия манталитет, да превъзмогне консумативната стихия, рушаща представите за любов, духовна хармония, щастие... Младият герой на филма, несъгласил се на нравствен компромис, бива убит зверски от озверели в алчността си новобогаташи.“ (3)
-----------------------------------------------------------
(3) Станимирова, Неда. Кинопроцесът – „Замразен временно“. Български игрални филми 1950-1970 в документи, спомени, анализи. Логис, София 2012, стр. 289

Мнозина са склонни да обвиняват времето след демократичните промени у нас за морално-етическата деградация на индивида, забравяйки че тя бе подготвена още от комунистическия режим, което във филмите на Людмил Кирков е много точно уловено и показано. Нравственото разложение обаче изненада всички със своята всеобхватност и това вероятно е стъписало дълбоко чувствителната душа на този изключителен режисьор. Бихме могли само да гадаем какви филми би заснел днес, ако беше жив. Но поне аз ни най-малко не се съмнявам, че в тях би въплътил болката от нарушеното равновесие в обществото и от загубата на какъвто и да е верен ориентир и мярка за човешкото бъдещо битие. (4)
-----------------------------------------------------------
(4) Крумов, Красимир. Поетика на българското кино. АГАТА-А, София, 2013, стр. 254



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)