НОВИНИ

• 
• Add new коментар

За многобройните почитатели на Владимир Висоцки днешният ден е специален. 25 януари е рождената дата на легендарния поет, музикант и актьор. И ако не бе преждевременната му смърт през 1980 година, днес той щеше да навърши 75 години.

Висоцки обаче не е забравен. Помнят го не само милионите поклонници на песните му, но и онези, за които бе необикновен актьор. Неговата интерпретация на Хамлет е смятана за един от най-интересните опити да бъде представен на сцената емблематичният Шекспиров персонаж.

Да не забравяме и ролите на Висоцки в киното. Снимал се е в най-различни филми, без да ги е подбира особено - дори е предпочитал да играе отрицателни герои. Макар че вероятно ще бъде запомнен с превъплъщението си в ролята на обаятелния следовател Жеглов от телевизионния сериал „Мястото на срещата не се променя“ (1979, реж. Ст. Говорухин).
Неотдавна легендарният певец и актьор оживя отново на екрана, благодарение на биографичния филм за него „Висоцки. Благодаря, че си жив“, заснет по сценарий на сина му - Никита Висоцки. Гледахме го в рамките на последната Киномания през есента. Действието се развива през лятото на 1979-та, когато великият бард получава сърдечен пристъп по време на концерт в Бухара, в резултат на който изпада в клинична смърт. И макар че като кино не е кой знае какво, филмът стана касов хит в Русия, където са го гледали 4.26 млн. зрители.
През това лято ще се навършат 33 години, откакто Висоцки не е сред нас. Той умира в съня си на 25 юли 1980г. Все още не изяснена истинската причина за преждевременната му кончина. Твърди се, че сърцето му е спряло да бие в резултат на силно алкохолно (или наркотично) отравяне на организма.
Внезапната смърт на човека, превърнал се в легенда приживе, шокира навремето милиони хора не само в родината му. Това неочаквано събитие нарушава стриктно планирания ход на 22-те летни олимпийски игри, започнали няколко дни по-рано в Москва. Преди да настъпи утрото на 25 юли 1980г. столицата на тогавашния Съветски съюз е необикновено тиха и почти безлюдна. Но скръбната вест променя всичко. Въпреки информационното затъмнение, наложено от официалните власти, стотици хиляди развълнувани хора пристигат в столицата, за да се простят със своя кумир. Въпреки официалните спънки Владимир Висоцки е изпратен като национален герой. Невиждано множество от скърбящи мъже и жени участва в неофициалната прощална церемония, заснета само от чуждестранни телевизионни компании. По-миналото лято по главните руски телевизионни канали бяха показани няколко документални филма, използващи за пръв път част от тези кадри.
Няколко месеца преди да си отиде от този свят Висоцки посещава Санкт Петербург (тогава Ленинград) по покана на режисьора Вячеслав Виноградов, за да направи запис на песента „Охота на волков” (Лов на вълци) на сцената на драматичния театър „Максим Горки”. Идеята била впоследствие това изпълнение да бъде използвано във филма на Виноградов „Я помню чудное мгновение...” Никой тогава не е мислел, че записът ще се окаже последен в живота на артиста. Снимали на 16 април. Висоцки е трябвало да изпълни само въпросната песен, но той не можел да я изпее просто така, от раз, по поръчка и да си тръгне. В крайна сметка се получил чудесен мини-концерт от най-прочутите му хитове. Комунистическите цензори обаче не разрешават на режисьора да включи във филма си записа. Дори разпореждат да бъде унищожен. Но той оцелява и част от него е излъчена в тв-ефира през 1983г. в друг филм, който е озаглавен „Я возвращаю Ваш портрет”. А самият Вячеслав Виноградов монтира тайно малък 16-минутен кинопортрет, озаглавен „Высоцкий: песни-монологи”.
В телевизионния кинофонд на Санкт Петербург този филм се завръща едва през годините на перестройката на Горбачов. И когато това става възможно, е показан тържествено по случай една от неговите годишнини.
Любопитни подробности за любовта на Висоцки към френската актриса Марина Влади може да си припомните от предишна публикация в сайта.