руско кино

• 
• Add new коментар

Навършиха се 70 години от рождението на големия руски актьор Олег Янковски, който си отиде от този свят преди по-малко от пет години.
В Москва бе открита изложба в чест на тази годишнина, научаваме от сайта на руската обществена телевизия (ОТР). В къщата-музей „Шчепкин" са представени различни етапи от творчеството и живота на кумира на милиони хора - снимки, костюми, филми с негово участие, многобройни статии (виж видео). Изложбата преминава под девиза „Усмихвайте се, господа, усмихвайте се!" - думи, произнесени от барон Мюнхаузен, представен от Янковски на екрана през 1979 г.
Съветският и руски театрален и киноактьор Олег Янковски е роден на 23 февруари 1944г. в Джезказган. Баща му - офицер от лейб-гвардията на Семьоновския полк е репресиран, а семейството изпратено в Казахстан. Опасявайки се от арест, майката на актьора изгаря всички снимки и документи, свидетелстващи за дворянските корени на Янковски. Семейството живее тежко - майката сама издържа трите си деца и собствената си стара майка. По-големият брат на Янковски става актьор в Джезказган, а после се премества в Руския театър в Минск. Там той взима със себе си 14-годишния Олег, чийто дебют се състоял на сцената на този театър. После Олег завършва театрално училище в Саратов. Веднъж, когато театърът гастролирал в Лвов, в ресторанта Олег е забелязан от Владимир Басов, режисьор на бъдещия филм „Щит и меч". Така Янковски получава ролята на Хенрих Шварцкопф, благодарение на която става изключително популярен. През същата (1968) година излиза и филмът "Служили двама другари" (Служили два товарища), в който заедно с Ролан Биков изпълняват главните роли.
През 1973 г. по покана на Марк Захаров актьорът преминава в московския театър "Ленински комсомол", където остава незабравима диря с блестящите си изпълнения на сцената.
От театралните му роли особено ярки са тези в спектаклите „Идиот" по Достоевски, „Оптимистична трагедия" на Вишневски, „Чайка" на Чехов и др.
Сред по-известните филми с негово участие са „Огледало" и „Носталгия" на Андрей Тарковски, „Полети насън и наяве" на Роман Балаян, „Влюбен по собствено желание“ на Сергей Микаелян, „Обикновено чудо" и „Барон Мюнхаузен" на Марк Захаров, „Любовник" на Валерий Тодоровски. Последната му поява на големия екран е в ролята на митрополит Филип от филма „Цар“ (2009) на Павел Лунгин.
Олег Янковски се запознава с бъдещата си съпруга Людмила Зорина още докато учи в Саратовското театрално училище. След дипломирането му през 1965 г. и двамата играят в Саратовския театър, където Людмила е звездата, а Олег получава второстепенни роли. Но нещата се променят, след огромния успех на филма с негово участие „Щит и меч“.
Синът на Олег Янковски – Филип също се посвещава на киното и днес е известен режисьор.