Кристи Пую

• 
• Add new коментар

С прожекция на новия филм на Уди Алън „Café Society“ снощи започна 69-ят кинофестивал в Кан. За трети път в историята на най-престижния форум на киното честта да го открие се пада на творба на легендарния американски режисьор. С неговите филми „Финал по холивудски“ и „Полунощ в Париж“ стартираха фестивалните програми през 2002-а и 2011-а. Но както винаги Уди Алън представя своя филм извън официалната конкурсна програма и няма да участва в надпреварата за наградите.

Тази година за „Златната палма“ - най-престижното фестивално киноотличие в света – претендират 21 филма (с два повече от 2015-а) от следните държави:

• ФРАНЦИЯ – „PERSONAL SHOPPER“ (реж. Оливие Асаяс), „MA LOUTE“ (реж. Бруно Дюмон), „MAL DE PIERRES“ (реж. Никол Гарсиа) и „RESTER VERTICAL“ (реж. Ален Жироди);
• САЩ – „PATERSON“ (реж. Джим Джармуш), „LOVING“ (реж. Джеф Никълс) и „THE LAST FACE“ (реж. Шон Пен);
• ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – „AMERICAN HONEY“ (реж. Андреа Арнолд) и „I, DANIEL BLAKE“ (реж. Кен Лоуч);
• РУМЪНИЯ – „BACALAUREAT“ (реж. Кристиан Мунджиу) и „SIERANEVADA“ (реж. Кристи Пую);
• ГЕРМАНИЯ – „TONI ERDMANN“ (реж. Марен Аде);
• ИСПАНИЯ – „JULIETA“ (реж. Педро Алмодовар);
• БЕЛГИЯ – „LA FILLE INCONNUE“ (реж. братя Дарден);
• КАНАДА – „JUSTE LA FIN DU MONDE“ (реж. Ксавие Долан);
• ИРАН – „FORUSHANDE“ (реж. Асгар Фархади);
• БРАЗИЛИЯ – „AQUARIUS“ (реж. Клебер Мендонса Фильо);
• ФИЛИПИНИ – „MA' ROSA“ (реж. Бриланте Мендоса);
• ЮЖНА КОРЕЯ – „AGASSI“ (реж. Пак Чан-Ук);
• ХОЛАНДИЯ – „ELLE“ (реж. Пол Верховен);
• ДАНИЯ – „THE NEON DEMON“ (реж. Никълъс Виндинг Рефн).

И в тазгодишната главна селекция на фестивала доминира страната-домакин Франция, която е представена с най-много филми - общо 4 (миналата година бяха 5). С три филма този път участват САЩ и с по-два - Великобритания и Румъния.

Нашите северни съседи продължават победоносния си ход по световните филмови форуми вече над 10 години след изненадващия им пробив именно в Кан през 2005-а, когато Кристи Пую победи в конкурса "Особен поглед" с филма "Смъртта на господин Лазареску", а през 2007-а Кристиан Мунджиу спечели и "Златната палма" с "4 месеца, три седмици и 2 дни". И сега именно тези двама режисьори са отново сред претендентите за най-престижното фестивално отличие в света. Ако се съди по досегашните им награди, именно представителите на Румъния се нареждат сред главните фаворити в сегашната надпревара в Кан. 
Разбира се, не трябва да забравяме и братята Дарден, които са печелили два пъти "Златна палма" - през 1999-а с "Розета" и през 2005-а с "Детето", както и британецът Кен Лоуч, отличен със "Златна палма" през 2006-а за "Вятърът в ечемичените ниви", който е и най-многократният участник в основния конкурс от всички сегашни претенденти. 
Сред фаворитите са още французинът Бруно Дюмон, американецът Джим Джармуш и южнокореецът Пак Чан-Ук, които са получавали второто по значение отличие, а именно Голямата награда на журито в Кан (Grand Prize of the Jury), а също испанецът Педро Алмодовар, датчанинът Никълъс Виндинг Рефн и филипинецът Бриланте Мендоса, които са удостоявани с наградата за най-добър режисьор.
Впрочем, от всички режисьори, участващи в съревнованието за "Златна палма" тази година, само двама са дебютанти в Кан. Това са германката Марен Аде и бразилецът Клебер Мендонса Фильо, който е единственият представител от Южна Америка. 
Изненадващо е отсъствието на Италия, която сега няма свой филм в основната конкурсна програма, а миналата година и тримата й представители (Паоло Сорентино, Нани Морети и Матео Гароне) бяха сред фаворитите.  
Сред претендентите за "Златна палма" не е намерил място и нито един представител на традиционно силни участници в надпреварата като Япония и Китай. Няма нито едно заглавие и от Африка.
Българското присъствие в Кан за пореден път е почти незабележимо. Все пак имаме участие като копродуценти на румънския филм „Кучета” (Câini), който е включен във втория по значение конкурс в Кан - програмата „Особен поглед”.  Нашият късометражен анимационен филм „20 ритника”, с реж. Димитър Димитров – Анимитер и сц. Дилян Еленков, ще бъде прожектиран в рамките на „Animation Day in Cannes Discoveries”. А сценаристите и режисьорите на нашумелия филм „Урок” – Кристина Грозева и Петър Вълчанов ще представят на търговски прожекции в Кан новия си филм „Слава”. 

Кой филм ще бъде удостоен със "Златна палма"? Отговорът на този въпрос ще научим в деня на закриването на фестивала - 22 май, когато 9-членното международно жури, председателствано от австралийския режисьор Джордж Милър, ще обяви победителя.
Не по-лесна ще бъде задачата на 5-членното жури, ръководено от швейцарската актриса Марта Келер, което ще трябва да определи победителя в конкурса "Особен поглед" (Un Certain Regard). 

След миналогодишното награждаване на Анес Варда с почетната "Златна палма" и удостояването с това отличие в предишни години на Клинт Истууд, Мануел де Оливейра, Уди Алън и Бернардо Бертолучи, удостоеният този път ще бъде френският актьор Жан-Пиер Лео. Почетната "Златна палма" вече ще се връчва ежегодно по време на церемонията по закриване на фестивала.  С нея ще бъдат отличавани кинематографисти, чието творчество се оценява много високо, но нито веднъж не са получавали "Златна палма" през своята кариера.  

ИСТОРИЯТА НА ФЕСТИВАЛА

Кинофестивалът в Кан е номер едно в Голямата петорка на филмовите фестивали по света – заедно с Берлинале, Венеция, Торонто и „Сънданс“, който се провежда в американския град Парк Сити. Според специалистите именно от Кан тръгват най-много майстори на киното, чиито имена впоследствие стават световно известни.
Всеки от петте фестивала си има своя специфика. Ако за Берлинале винаги е било важно да представя филми на социално-политически теми, то основаният от Робърт Редфорд „Сънданс“ се е специализирал в показването на най-доброто независимо кино. Докато в Кан, а също и във Венеция, могат да се видят както скъпоструващи продукции на големи компании, така и независими творби, но самото им селектиране за участие в тях вече е гаранция за художествено равнище.

Идеята за основаването на голям фестивал във Франция се ражда още през 30-те години на миналия век, след като била осъзната необходимостта от алтернатива на Венецианския кинофестивал, създаден по инициатива на фашистското правителство на Мусолини. При обсъждането на въпроса за мястото, където да се провежда бъдещият елитен кинофорум, тузарският курортен град Кан съвсем не бил единственият вариант. Сред спряганите кандидатури се откроявали също Виши, Биариц и дори Алжир — столицата на едноименната държава, която по онова време още е била френска колония. В крайна сметка изборът пада върху перлата на Лазурния бряг - Кан.
Тогава нищо не предвещавало, че начинанието може и да се провали. За огромните амбиции на неговите организатори говори фактът, че за президент на фестивала е избран самият изобретател на киното Луи Люмиер, а в програмата са привлечени някои от ная-ярките филми по онова време, начело с „Магьосникът от Оз“ на Виктор Флеминг.
Откриването на първия кинофестивал в Кан било насрочено за 1 септември 1939 г. - знаменателна дата в историята на човечеството, но по съвсем друга причина. Тогава избухва Втората световна война! 

Наложило се да се изчака цели 7 години преди по червения килим в Кан да преминат за пръв път звездите на киното от цял свят.
Това се случва на 20 септември 1946 г. Тогава все още нямало „Златна палма“, а просто „Гран при“, която спечелили 20 филма от участвалите в официалния конкурс 44 заглавия. Повечето от наградените вече са забравени, но „Рим, открит град“ на Роберто Роселини, „Кратка среща“ на Дейвид Лийн, „Изгубеният уикенд“ на Били Уайлдър и „Битка за релси“ на Рене Клеман са смятани и до днес за ненадминати шедьоври на седмото изкуство. Любопитно е, че дори и сред филмите, останали през 1946-та без награди, също има шедьовъри, като „Лоша слава“ на Алфред Хичкок, „Газената лампа“ на Джордж Кюкор, „Красавицата и звярът“ на Жан Кокто и „Бандитът“ на Алберто Латуада, което е доказателство за разцвета на киното в онези години.
До 1954-та сред отличените с „Гран при“ са знаменити филми, като: „Третият човек“ на Карол Рийд; „Чудото в Милано“ на Виторио Де Сика; „Отело“ на Орсън Уелс;  „Възнаграждение за страха“ на Анри-Жорж Клузо и др.

През следващото десетилетие отново престават да връчват „златни палми“. Отначало се връщат към старата „Гран при“, която получават: „Шербургските чадъри“ на Жак Деми и „Knack... and how to get it“ на Ричард Лестър, след което в продължение на няколко години главното отличие е "Гран при на журито" (Jury's Special Grand Prix), което печелят:

През 1968 година лидерите на френската Нова вълна Франсоа Трюфо и Жан-Люк Годар са в основата на протестите, предизвикали прекъсването на фестивала в знак на солидарност със студентските бунтове, бушуващи в Париж.

От 1975 година досега за главен победител в Кан вече се смята филмът, който е удостоен със „Златна палма“. През този период престижната награда са получили следните заглавия: 

Източник: официалният сайт на 69-ия кинофестивал в Кан