Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

67-ят КИНОФЕСТИВАЛ В КАН - КАКТО ВИНАГИ БЛЯСКАВ И НЕДОСТИЖИМ


14.05.2014  Текст:  Kastel

АКЦЕНТ

   

Тази вечер в Кан се открива 67-ото издание на най-престижния международен кинофестивал. Той е основан през есента на далечната 1946 година, когато в красивия курорт на Лазурния бряг се събират най-прочутите кинематографисти на планетата с надеждата да поставят началото на нещо ново, невиждано дотогава в света на киното.
И действително, с течение на времето мечтата им се сбъдва. Днес Кан е най-притегателното място не само за най-ярките звезди на киното и най-големите майстори на седмото изкуство, но и за водещите производители на филми от всички кътчета на планетата 
(повече за историята на фестивала вижте тук).

Официалната програма стартира с премиера на дългоочаквания биографичен филм „Принцесата на Монако“ (Grace of Monaco), който е посветен на драматичен епизод от живота на бившата холивудска звезда Грейс Кели. Действието се развива през 1962 г., когато принцеса Грейс изживява личностна криза. Шест години след сватбата си с принц Рение III, тя се опитва да помири минало и настояще, разкъсвана между влечението към предишния си живот на киноактриса и новото си житейско превъплъщение в съпруга на принц и майка на две деца, което я подлага на неподозирани изпитания.
Любопитно е, че и трите деца на принцесата на Монако, са заявили публично след запознаването си със сценария, че той няма нищо общо с реалната биография на тяхната майка. Принц Албер II и неговите сестри Каролин и Стефани са убедени, че в него са допуснати много исторически неточности.
Режисьор на 30-милионната копродукция на Франция, САЩ, Белгия и Италия е Оливие Даан (Olivier Dahan), прочул се след биографичния си филм за Едит Пиаф „Животът в розово“ (La vie en rose), донесъл „Оскар“ на актрисата Марион Котияр, изпълняваща ролята на легендарната френска певица. Голямата звезда в новия му филм е Никол Кидман, носителка вече на един „Оскар“ за изключителното си превъплъщение като Вирджиния Улф от филма на Стивън Долдри „Часовете“ (2002).

ФИЛМИТЕ - ПРЕТЕНДЕНТИ ЗА „ЗЛАТНА ПАЛМА“

Географията на участниците в основната конкурсна програма този път не е много разнообразна.
Три от общо 18-те филма идват от Канада, което е изненадващо, защото тази държава не е сред най-големите кинематографични сили на света. Един от тях е копродукция със САЩ — това е „Карта на звездите“ (Map to the Stars) на Дейвид Кроненбърг с Робърт Патинсън в главната роля. Прочутият канадски режисьор ще се съревновава за пети път в своята кариера за най-значимата фестивална награда. Този път той представя мрачна комедия за Холивуд, в която участват още Миа Васиковска и Джулиан Мур.
Вторият канадски филм в надпреварата за „Златна палма“ е „Пленницата“ (The Captive) на режисьора Атом Егоян, разказващ загадъчната история за баща, който 8 години след похищението на своята дъщеря намира следи, които му дават основания да мисли, че 17-годишната вече девойка е може би още жива.
Третият канадски филм е „Мама“ (Mommy) на едва 25-годишния киновундеркинд Ксавие Долан, който е спечелил с досегашните си 4 пълнометражни филма над 30 значими международни отличия, но сега за пръв път е удостоен с честта да бъде сред претендентите и за „Златна палма“ в Кан, след като през 2009-а спечели там награда за режисьорския си дебют с „Аз убих майка си“ (J'ai tué ma mère), който бе представен в „Петнайсетдневката на режисьорите“. Миналата година се съревновава за „Златен лъв“ във Венеция и спечели наградата на международната критика (FIPRESCI Prize) с „Том на фермата“ (Tom à la ferme). Ако се съди по синопсиса на новия му филм, Долан е отново повлиян от Хичкок, разказвайки за вдовица и майка на агресивен тинейджър, чието запознанство с една загадъчна жена, която е нейна съседка, променя драматично живота й.

Американското кино е представено от две заглавия:
Местният“ (The Homesman) е вторият пълнометражен филм на прочутия актьор Томи Лий Джоунс в качеството му на режисьор. Още с дебюта си през 2005-а с „Трите погребения на Мелкиадес Естрада“ (The Three Burials of Melquiades Estrada) той намери място в основния конкурс в Кан и дори спечели две награди - за най-добър актьор за изпълнението на главната роля във филма и за най-добър сценарий в лицето на Гилермо Ариага (Guillermo Arriaga).
Този път Томи Лий Джоунс се представя с екранизация по роман на американския писател Глендън Суортаут (Glendon Swarthout), по чиито произведения са снимали в миналото знаменити режисьори, като Стенли Крамер и Дон Сийгъл. Действието във филма се развива по времето на завладяването на американския Запад. Главната героиня (Хилари Суонк) трябва да отведе три психически болни жени от Небраска в Айова (ролята на една от тях изпълнява Мерил Стрийп). За да пази сигурността им е нает човек извън закона (Томи Лий Джоунс)…
Ловец на лисици“ (Foxcatcher) е третият игрален филм на режисьора Бенет Милър, който досега няма участия в Кан. Но той вече е широко известен, благодарение на предишните си два филма: „Капоти“ (Capote, 2005) с Филип Сеймур Хофман и „Кешбол“ (Moneyball, 2011) с Брад Пит. „Ловец на лисици“ е адаптация по нашумяла криминална история, случила се през 90-те години в САЩ. Тогава възрастният милионер Джон Дюпон убива в своето имение олимпийския шампион по свободна борба Дейв Шулц, след което в продължение на две денонощия се съпротивлява на полицията. Любопитно е, че в тази роля се превъплъщава известният американски комедиен актьор Стийв Карел (Steve Carell), а неговата жертва ще представи на екрана Марк Ръфало. Една от главните роли – тази на неговия брат – изпълнява Чанинг Тейтъм (Channing Tatum).

Домакинът Франция участва в надпреварата с три филма: „Sils Maria“ на Оливие Асаяс, „Търсенето“ (The Search) на Мишел Азанависиус и „Сен Лоран“ (Saint Laurent) на Бертран Бонело.
Sils Maria“ или „Облаците от Силс Мария“ (Clouds of Sils Maria) e почти изцяло женски филм, в който примата на френското кино Жулиет Бинош играе роля на преуспяла актриса, изправена пред призраците на своето минало. Участват и две от най-нашумелите млади американски звезди - Клои Грейс Мориц и Кристен Стюарт.
Търсенето“ (The Search) e поредният филм на режисьора Мишел Азанависиюс, който стана световно известен с „Артистът“, отличен с 5 награди „Оскар“, но бе пренебрегнат в Кан през 2011 г. Сега участва отново в основния конкурс с далеч по-голямо самочувствие. Новият му проект е римейк на едноименния филм от 1948 година на немско-американския режисьор Фред Цинеман. Действието му обаче е пренесено от следвоенна Германия в Чечня, където главната героиня (актр. Беренис Бежо) работи в неправителствена организация и по време на войната се запознава с местно момче. Голяма част от филма е снимана в Грузия в обстановка на пълна секретност.
Сен Лоран“ e дело на 45-годишния френски режисьор Бертран Бонело, който преди три години участва за пръв път в основния конкурс на Кан с филма „Дом на удоволствията“ (L'Apollonide), показан и на 16-ия София Филм Фест.
Френското кино се опитва за втори път напоследък да се вгледа в живота на световноизвестния моден дизайнер Ив Сен Лоран. След едноименния биографичен филм на Жалил Леспер (с Пиер Ниней в главната роля), който бе представен и на 18-и София Филм Фест, сега идва ред на една друга, според критиците по-артистична и адекватна версия за живота на модния корифей.
Ролята на Ив Сен Лоран в новия филм изпълнява 29-годишният Гаспар Улие (Gaspard Ulliel), а тази на неговия любовник - Луи Гарел. Действието обхваща десетгодишен период (1965-1975) от живота на знаменития моделиер.

Великобритания е представена от двама прочути ветерани.
77-годишният Кен Лоуч пристига за 12-и път в Кан с новия си филм „Залата на Джими“ (Jimmy's Hall), който разказва за събития, станали в Ирландия през 30-те години на миналия век. От Ню Йорк се завръща в родината си комунистът Джеймс Гролтън (акт. Бари Уорд), който открива отново салона за танци, който е управлявал през 1921 година… Кен Лоуч вече е печелил веднъж „Златна палма“ в Кан през 2006 година с друг филм с ирландски сюжет, озаглавен „Вятърът в ечемичените ниви“ (The Wind That Shakes the Barley).
71-годишният Майк Лий се представя с „Мистър Търнър“ (Mr. Turner), посветен на един от най-големите британски художници. Главната роля е поверена на Тимъти Спол – един от любимите актьори на режисьора, когото сме гледали в някои от най-хубавите му филми – включително и в „Тайни и лъжи“ (Secrets & Lies“), отличен със „Златна палма“ в Кан през 1996 г.

Едно от главните събития в Кан тази година е изненадващото включване в надпреварата на една от иконите на киното през XX век – Жан-Люк Годар с новия си филм „Сбогом на езика“ (Adieu au langage) . Гениалният режисьор не е печелил никога „Златна палма“, независимо че негови филми са участвали в основната конкурсна програма общо 6 пъти. 83-годишният майстор на киното, превърнал се в законодател на световната филмова мода още по времето на френската „нова вълна“ от края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, се представя този път с експериментален 3D филм  на любовна тематика, разказващ за омъжена жена и самотен мъж. Любопитно е, че филмът е заявен за участие не от името на Франция, а на Швейцария, където от доста време живее Годар.

Със „Зимен сън“ (Kis Uykusu) знаменитият турски режисьор Нури Билге Джейлан, който е сред любимците на организаторите на фестивала в Кан, ще се опита най-после да спечели и „Златна палма“, след като при досегашните му участия в основния конкурс тя все му се изплъзваше. Но вече два пъти е получавал Голямата награда на журито (Grand Prize of the Jury) – съответно през 2003 и 2011 година за „Отчуждение“ (Uzak) и „Имало едно време в Анадола“ (Bir zamanlar Anadolu'da), а също наградата на критиката (FIPRESCI Prize) през 2006-а за „Климати“ (Iklimler) и наградата за режисура (Best Director) през 2008-а за „Три маймуни“ (Üç maymun).
Мнозина са склонни да се обзаложат, че именно с новия си филм „Зимен сън“ турският майстор ще триумфира в най-престижния фестивал, което едва ли ще е изненада за някого. Подробности за сюжета му не са известни, освен че е отново ситуиран някъде из Анадола, а също и че е най-дългият филм в конкурса с обща продължителност от 3 часа и 16 минути.

Два дни, една нощ“ (Deux jours, une nuit) е на прочутите режисьори Жан-Пиер и Люк Дарден. Белгийските братя са сред малкото кинорежисьори, на които се е удавало да спечелят два пъти „Златна палма“ в Кан – през 1999-а за „Розета“ (Rosetta) и 2005-а за „Детето“ (L'enfant). В новия им филм играе Марион Котияр, която пресъздава образа на жена, опитваща се по всякакъв начин да си запази работата. За целта разполага само с два дни, за да убеди своите колеги да се откажат от получаването на бонуси към своите възнаграждения. Главната мъжка роля изпълнява Оливие Гурме, открит на практика за киното именно от Жан-Пиер и Люк Дарден в техния по-ранен филм „Обещанието“ (La promesse, 1996). Впоследствие за участието си в друг техен филм, озаглавен „Синът“ (Le fils), той получи наградата за най-добър актьор на фестивала в Кан през 2002 г.

Японският филм „Вторият прозорец“ (Futatsume no mado) е единствената азиатска продукция, включена в главния конкурс на 67-ия кинофестивал в Кан. Неговият режисьор е прочутата Наоми Кавасе, спечелила вече две отличия от фестивала на Лазурния бряг – „Златна Камера“ през 1997 година за игралния й дебют „Судзаку” (Moe no Suzaku / Suzaku) и Голямата награда (Grand Prize of the Festival) през 2007-а за „Гората на скръбта“ (Mogari no mori). През 2011 година тя отново бе сред претендентите за „Златна палма“ с филма си „Ханедзу“ (Hanezu no tsuki). Според предварителната информация, и в новата си творба прочутата японка остава вярна на медитативния си стил. Тя разказва историята на 14-годишно момче, което се натъква на изхвърлен от морето труп и докато се опитва да разгадае неговата тайна заедно със своя приятелка, започва да мисли за смисъла на живота.

Диви разкази“ (Relatos salvajes) пък e единственият филм от Латинска Америка. Неговият режисьор Дамиан Зифрон, който е известен с предишните си творби: „Времето на смелите“ (2005) и „Дъното на морето“ (2003), получава за пръв честта да се съревновава за най-голямото отличие в Кан. Новият му проект е осъществен с подкрепата на Педро Алмодовар. Може би най-силният коз в него е участието на Рикардо Дарин – най-добрият в момента аржентински актьор. Музиката пък е дело на друга аржентинска знаменитост – композиторът Густаво Сантаолала, който е двукратен носител на „Оскар“ за филмите „Планината Броукбек“ и „Вавилон“. Според предварителната информация, „Диви разкази“ е трагикомедия на ситуациите, напомняща за „Кратки моменти“ на Робърт Олтман.

Тимбукту“ (Timbuktu) представя Африка в основния конкурс. Неговият създател Абдерахман Сисако, който е родом от Мали, е един от най-известните режисьори от този континент. По-ранният му филм „Бамако“ (2006), реализиран с финансовата подкрепа на Франция, е смятан за един от шедьоврите на африканското кино. „Тимбукту“ (както голяма част от филмите на африкански кинематографисти) също е финансиран от французи, но е заснет в Сахара, а сюжетът му е фокусиран върху завладяването на едноименния град от джихадисти.

Левиатан“ (Левиафан) е новият филм на талантливият руски кинорежисьор Андрей Звягинцев, който участва за втори път в надпреварата за „Златна палма“ в Кан. Първият път бе през 2007 година с „Изгнание“.
За новата му творба не се знае нищо, освен че е съвременна интерпретация на библейската история за Йов и че е снимана отвъд Полярния кръг от постоянния оператор на Звягинцев – Михаил Кричман. Главните роли изпълняват Алексей Серебряков, Владимир Вдовиченков и Елена Лядова. И отново, както и в предишния филм на Звягинцев „Елена“, звучи музиката на изключителния американски композитор Филип Глас.

Чудесата“ (Le meraviglie) е вторият филм на младата надежда на италианското кино Аличе Рорвачер (Alice Rohrwacher). През 2011 година тя участва в една от фестивалните секции на Кан („Петнайсетдневка на режисьорите“) с дебюта си „Небесното тяло“ и бе сред претендентите за „Златна камера“. Новият й филм е за 14-годишно момиче на име Джелсомина, което живее в затънтено село със своето странно семейство (една от ролите изпълнява Моника Белучи).

Председател на международното жури, което ще определи тазгодишния победител в съревнованието за „Златна палма“ е прочутата новозеландка Джейн Кемпиън – режисьор на филма „Пианото“, отличен с най-голямото отличие в Кан през 1993 г., а членове са: режисьорите - София Копола („Изгубени в превода“, „Блясък“ и др.), Никълъс Уиндинг Рефн („Drive: Живот на скорост“, „Само Бог прощава“) и Дзя Джанкъ (спечелил приз за най-добър сценарий от миналогодишния фестивал в Кан с филма си „Докосване до греха”); актрисите - Карол Буке („Този неясен обект на желанието“ и др.), Лейла Хатами („Раздялата”), Чхон До-йон (отличена в Кан за най-добра женска роля в корейския филм „Тайно слънце” през 2007 г.), а също и актьорите - Уилям Дефо („Последното изкушение на Христос“, „Антихрист“ и др.) и Гаел Гарсия Бернал („Твоята майка също“, „Дневниците на мотоциклетиста“ и др.).

Втората по значимост конкурсна програма на фестивала в Кан еОсобен поглед(Un Certain Regard).
В нея са включени 20 заглавия, сред които се открояват следните филми: режисьорският дебют „Изгубена река“ (Lost River) на американската звезда Райън Гослинг, „Безумна любов“ (Amour fou) на австрийката Джесика Хаузнер, чието име нашумя след филма й „Лурд“, спечелил наградата на международната критика на Венецианският кинофестивал през 2009 г., „Синята стая“ (La chambre bleue) на френския актьор и режисьор Матийо Амалрик, „Криворазбраната“ (Incompresa) на италианската актриса и режисьор Азия Ардженто, „Jauja“ на аржентинеца Лисандро Алонсо и др.
Източник: официалният сайт на 67-ия кинофестивал в Кан



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС




 Повече по темата вижте в сп. АРТИЗАНИН .
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание