Уди Алън

• 
• Add new коментар

Очарователната комедия на Паскал Рабате „Отдих на ръба на нервна криза“ (Ni à vendre ni à louerе), към която насочи вниманието ни Елица Матеева, може да освежи всеки истински ценител на киното, на когото вече му призлява от нашествието на летните блокбастъри. Лично за мен този филм е двойно по-ценен, защото го възприемам и като отдаване на почит (hommage) към шедьовъра на Жак Тати „ВАКАНЦИЯТА НА Г-Н ЮЛО“ (Les vacances de Monsieur Hulot, 1953). Буквално всеки кадър от творбата на Рабате прелива от любов и преклонение към творчеството на големия френски режисьор, сравняван заслужено с гении на бурлеската като Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън. Подобно на тях, макар и доста по-късно, Жак Тати отстоява чрез своите „почти“ неми филми силата и очарованието на киното без диалози.

„Ваканцията на г-н Юло“ излиза по френските екрани през 1953 г. Заснет е за повече от две години, заради проблемите с финансирането, които е трябвало да преодолява Тати. Не по-малки са трудностите, които среща и при разпространението му, защото всички били убедени, че в неговия филм няма нищо. Можем да си представим каква е била изненадата им след последвалия зрителски триумф във Франция и САЩ. 

Оттогава до днес (вече половин век!) „Ваканцията на г-н Юло“ е смятан за една от най-оригиналните и смешни комедии в историята на киното. Онова, от което най-силно се възхищават неговите ценители, е склонността на Тати към „физическото“, а не към словесното остроумие.

Но независимо от общите черти между Юло на Тати и скитника на Чаплин и героя с „каменното лице“ на Китън, все пак има и важни различия. По описанието на самия режисьор, желанието му е било да покаже на екрана „човека, когото може да срещнете на улицата, той не е персонаж от мюзикхола и не знае, че е смешен“.

Юло е напълно обикновен (на пръв поглед) човек. Чаплин и Кийтън винаги предизвикват сами комичните ситуации, докато Юло в блестящото изпълнение на самия Тати, попада в ситуации, създадени от другите. Освен това, за разлика от своите велики предшественици, не само неговият Юло участва в шоуто. Нелепостта и на другите персонажи (летуващите в хотела) също се набива в очи и предизвиква смях.

Тати постоянно държи на фокус цялото това шляене на човешкото множество по време на ваканция. Той никога не използва близък план. Камерата винаги е на средно разстояние от действието – именно там, където бихме стояли самите ние, ако случайно се окажехме свидетели на случващото се. И трябва да се подчертае, че всичко, което Тати помества в кадровото пространство, е в еднаква степен реалистично.

Знаменателно е, че един от най-добрите текстове на Андре Базен е посветен именно на „Ваканцията на г-н Юло“. Той е отпечатан в сп. „Esprit“ под заглавието „Г-н Юло и времето“ (André Bazin, “M. Hulot et le temps”, Esprit, juillet 1953). В него знаменититият френски кинокритик успява да улови онова, което отличава героя на Тати от традиционните комедийни персонажи и го прави толкова интересен. И това е неговата способност да нарушава нормалната, механическа темпоралност, характерна както за ежедневната жизнена рутина, така и за „първичната кинематографична форма“.

Навярно никога по-рано в такава степен, както в този филм, времето не се е превръщало едва ли не в основен предмет на изображението, пише Базен. Според него, това се усеща в комедията на Тати далеч по-ясно дори и от някои експериментални филми, в които действието и времето на прожекцията съвпадат.

Г-н Юло - заявява Базен - ни помага да видим времевата протяжност на нашите движения. Във ваканционния свят, показан на екрана, всички действия, имащи точна времева продължителност, изглеждат напълно нелепи. Само г-н Юло се появява винаги ненавреме, защото е единственият, който се отдава на течението на времето, докато всички останали се стараят да нагодят своя график в съответствие с ритъма, зададен от захлопващата се врата на ресторанта.

Фонограмата в още по-голяма степен дори от изображението, допринася за времевата наситеност на този филм. И в това се състои, според Андре Базен, най-значимата и в техническо отношение най-оригиналната находка на Тати. Звуковата картина на филма е изградена от истински звуци, записани някъде на плажа, а върху този фон са насложени изкуствени звуци, не по-малко ясни, но дисонантни на фона. Именно от съчетанието на реализма с деформациите се ражда толкова убедителната звукова атмосфера на напълно безсмисления и в същото време много човешки свят, представен във „Ваканцията на г-н Юло“.

Подобно на всички велики комедии и този филм би бил невъзможен без безжалостната наблюдателност на своя създател. При това комизмът на Жак Тати (и в това, може би, се заключава най-ясният признак на неговото величие), както и комизмът на Чаплин, никога не предизвиква песимистично настроение. Въпреки идиотизма на обкръжаващия го свят, персонажът на Тати запазва своето неизтребимо безгрижие; доказвайки чрез своето съществование, че непредвиденото е не само възможно, но винаги може да възникне буквално от нищото и да разруши кретенския порядък на нещата, като превърне една автомобилна гума в погребален венец, а погребалната процесия – в увеселителна разходка.

От големите режисьори на нашето време, може би Уди Алън е най-големият почитател на Жак Тати. Той не крие съжалението си за това, че перфекционизмът на французина навярно му е попречил да заснеме повече филми. „Ваканцията на г-н Юло“, който гледал още като тийнейджър, му направил изключително впечатление и до днес все още продължава да го смята за най-смешния и най-завършения филм на своето време.