РЕЦЕНЗИИ

• 
• Add new коментар

Навършиха се 50 години от излизането на „АНДРЕЙ РУБЛЬОВ“ – епохалният филм на гениалния руски режисьор и сценарист Андрей Тарковски. Всъщност той е имал съвсем ограничено разпространение в Съветския съюз в края на 1966-а. Пуснат е по екраните официално едва 5 години по-късно.

Това принудително задържане вероятно е било предизвикано от опасенията на комунистическите власти как ще се възприемат религиозните мотиви във филма, акцентиращи върху темата за саможертвата и нейното значение за духовното ни прераждане. Освен това в него е представено изографисване на църкви, отливане на камбани, цитирани са откъси от Библията...
Приживе Тарковски често говори за човешкото несъвършенство, за изгубената вяра, за носталгията по духовния живот. В „Андрей Рубльов“ той подсказва, че иконите на средновековния майстор трябва да се разбират като израз на дълбокото състрадание на този монах към собствения му народ. Във филмите на Тарковски религиозните мотиви допринасят за открояване на идеята за духовността, без която е немислим и ненужен човешкият живот.
Именно заради библейската си иносказателност не само „Андрей Рубльов“, но и цялото творчество на Андрей Тарковски е подлагано на жестоки цензурни ограничения в бившия Съветски съюз.
Но Тарковски, според големия полски режисьор Кшиштоф Зануси, успява да извърши невъзможното, придавайки кинематографична форма на нещо, което по своята същност е недостъпно за петте ни сетива. И това нещо е ОБЛИКЪТ НА ДУХА! И по този начин подчинява развлекателната роля на киното на друга, качествено нова задача – да преобразява!
Филмите трябва да помагат на хората да се променят духовно и да израстват, обичал да повтаря приживе големият режисьор. И може би поради мащабността на тази цел, неговите творби не винаги са разбираеми за широката публика, предпочитаща занимателните сюжети.