Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

43-ят БЕЛГРАДСКИ ФЕСТ УДОСТОИ С ПОЧЕТНИ НАГРАДИ МИЛЕНА ДРАВИЧ И АЛЕКСАНДЪР СОКУРОВ


28.02.2015  Текст:  Kastel

Александър Сокуров

   

След пет дни започва 19-ят София Филм Фест, очакван с нетърпение от хиляди български любители на киното. А междувременно снощи в столицата на Сърбия стартира за 43-ти път прочутият Белградски ФЕСТ, за който през моите студентски години завиждах на западните съседи, че могат не само да гледат топли-топли световните кинохитове, но и да се срещат на живо с корифеи на седмото изкуство от цял свят. Така например, неговото първо издание през януари 1971г. е открито с прожекция на знаменития филм на Робърт Олтман „Военно-полева болница“ (M.A.S.H), който само няколко месеца преди това печели „Златна палма“ в Кан. Програмата включва още легендарни заглавия като „2001:Космическа одисея” на Стенли Кубрик, „Волният ездач“ на Денис Хопър и най-новите филми на Ерик Ромер, Луис Бунюел и много други. На този исторически фестивал са прожектирани общо 73 филма, посетени от 105 хиляди зрители. Рекорден по посещаемост (252 332 зрители) е фестивалът през 1977 г. По данни на организаторите, през досегашната си история той е бил посетен от повече от 4 млн. души, които са си купили билети, за да гледат показаните в неговите рамки над 4 000 филма от целия свят.
Впоследствие Белградският ФЕСТ укрепва, превръщайки се в най-големия балкански форум на киното, на който се надпреварват да гостуват не само знаменити кинорежисьори като Федерико Фелини, Микеланджело Антониони, Френсис Копола, Тео Ангелопулос, Бернардо Бертолучи, Фолкер Шльондорф, Дейвид Кроненбърг, Кен Ръсел, Вим Вендерс, Кшиштоф Кешловски, Вернер Херцог, Милош Форман, Абас Киаростами, но и кинозвезди на върха на своята слава, като Марчело Мастрояни, Харви Кайтел, Лив Улман, София Лорен, Робърт Де Ниро, Катрин Деньов, Хана Шигула и др.
През 90-те години фестивалът постепенно запада и дори на няколко пъти не се провежда.
През последните години неговите организатори се опитват да възвърнат предишната му слава, успявайки да си осигурят присъствието на значими фигури на световното кино. Така например, 39-ото му издание бе открито от Ралф Файнс, пристигнал лично в Белград, за да представи своя режисьорски дебют – филма „Кориолан“ (Coriolanus), само десет дни след световната му премиера на Берлинале.
Тазгодишното издание на Белградския ФЕСТ започна с прожекция на филма на Бертран Бонело „Истинският Сен Лоран“ (Saint Laurent), който ние гледахме още през ноември в рамките на 28-ото издание на „Киномания“. Блясъкът на тържествената церемония по откриването обаче бе помрачен от отсъствието на Ричард Драйфус. Американският актьор, който е носител на „Оскар“ за филма „Момиче за сбогом“ (The Goodbye Girl, 1977) не пристигна в Белград за началото на фестивала, но е очакван за закриването му, за да му бъде връчена почетната награда за цялостно творчество.
С почетния приз „Белградски победител“ (Beogradski pobednik), бяха удостоени Милена Дравич и Александър Сокуров за изключителния им принос в киноизкуството.
Една от най-големите сръбски актриси, която през октомври тази година ще навърши 75 години, е наричана дълго време "първата дама” на югославския екран, „националната Милена”, „актрисата с хиляда лица” и пр. Някои критици я сравняват дори с Ингрид Бергман.
Най-забележителните й екранни превъплъщения са във филмите: „Излишната” (Prekobrojna,1962) на режисьора Бранко Бауер (награда „Златна арена” на югославския филмов фестивал); „Козара” (1962); „Служебно положение" (1964); „Рондо” (1966); „Утро” (1967 – награда на кинофестивала във Венеция през 1968), „Велосипедисти” (1970, награда „Сребърна арена”); "Човекът не е птица" (Covek nije tica, 1965, реж. Душан Макавеев); „В.Р. Мистерия на организма” (1971, реж. Душан Макавеев); „ Сутеска” (1973); „Специална терапия” (1980, реж. Горан Паскалевич и Душан Ковачевич, отличена с награда на фестивала в Кан през 1982г.), „Небесна кука” (1999, реж. Любиша Самарджич).

63-годишният Александър Сокуров е един от най-ярките представители на съвременното авторско кино, не само в Русия, но и в целия свят. Неговите филми са забранявани за разпространение по съветско време, но затова пък са изключително високо котирани от ценителите и професионалистите. Именно Сокуров е смятан за най-достойният продължител на делото на Андрей Тарковски в днешна Русия. Той e нещо като бяла врана сред съвременните руски кинематографисти, а творчеството му е по-известно в чужбина, отколкото в родината му. През 1995 година по решение на Европейската филмова академия името му е включено в числото на стоте най-добри режисьори на световното кино.През 2011 година бе удостоен със „Златен лъв“ на кинофестивала във Венеция за филма си „Фауст“.
Знаменитият режисьор ще даде майсторски клас и в рамките на фестивала в Белград ще бъдат показани неговите филми: „Дните на затъмнението“ (1988) „Майка и син“ (1997), „Руската съкровищница“ (2002), „Баща и син“ (2003), „Александра“ (2007) и „Фауст“ (2011).
На съвременното руско кино е отделено съществено място в програмата на тазгодишния ФЕСТ. Освен Сокуров, сред почетните гости ще бъде известният руски актьор Сергей Безруков. Извън конкурсната програма ще се прожектират филмите „Трудно е да бъдеш бог“ (2013) на Алексей Герман, „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“ (2014) и „Любовниците на Мария“ (1984) на Андрей Кончаловски, „Злато“ на Андрей Мармонтов.
А за наградата в главния конкурс ще се състезава новият филм на Юрий Биков „Глупак“, който и ние ще видим на 19-ия София Филм Фест. Тази година в конкурсната програма на Белградския ФЕСТ са включени общо 15 филма от Великобритания, Унгария, Турция, Италия, йордания, Гърция, Франция, Германия, Хърватия, Грузия, Чили и Русия. Някои от тях ще бъдат представени и в рамките на нашия фестивал, който започва на 5 март. Например, унгарският „Белият бог“ на Корнел Мундруцо, „Феникс“ на Кристиан Пецолд, „Президентът“ на Мохсен Махмалбаф.
В продължение на 10-те фестивални дни в Белград ще бъдат прожектирани общо 133 филма, 90 от които са премиерни заглавия за Сърбия. Например: „Бърдмен“ (Birdman), „Диви разкази“ (Relatos salvajes), „Все още Алис“ (Still Alice), „Ескобар: Изгубеният рай“ (Escobar: Paradise Lost), „Звездни карти“ (Maps to the stars), „Раната“ (The Cut) и др.
Фестивалът ще бъде закрит на 8 март с европейска премиера на „Батальонът“ – новият филм на руския режисьор Дмитрий Месхиев.
Източник: официалният сайт на 43-ия Белградски ФЕСТ

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК