Луис Бунюел

• 
• Add new коментар

Навършиха се 40 години от създаването на филма „ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА“ – може би най-известната творба на Луис Бунюел, удостоена напълно заслужено и с „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм. Именно във връзка с тази годишнина от 29 юни този шедьовър излезе повторно по екраните на Англия и Ирландия. За съжаление, у нас никога не е разпространяван официално. И ако все пак не е съвсем непознат на родните киномани, то е благодарение на прожекциите във филмотечното кино „Дружба“ (днес „Одеон“).
Впрочем, освен „Дневникът на една камериерка“ и „Тристана“, нито един филм на Бунюел не е излизал официално на български екран. Вероятно това е накарало навремето Георги Марков да започне очерка си за гениалния испански режисьор със следната убийствена констатация: „Ако за шепа дейци на българската кинематография името на Луис Бунюел е свързано с върховете на съвременното световно киноизкуство, то за всички български кинозрители, за българската интелигенция, и учеща младеж, то не значи нищо. Преградила пътя на много световни културни ценности и достижения на изкуството, партийната идеология не допусна у нас и филмите на този невероятен, изумителен майстор на екрана.“ 

Писателят-дисидент пише своя текст, озаглавен „Магията на Луис Бунюел“, по случай премиерата на „Дискретният чар на буржоазията“ в Англия. Очеркът е включен в книгата „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“, излязла у нас 13 години след убийството му, благодарение на издателска къща „П.К.Яворов“.
Провокиран от видяното на екрана, той произнася и нещо, което звучи твърде актуално в наши дни: „Завчера, след прожекцията на „Дискретният чар на буржоазията“, имах чувството, че, гаврейки се с ненаситната жажда на богатата днешна буржоазия да се наживее, Бунюел е отразил, без да иска, и ненаситната жажда на съвременната богата партийна буржоазия да се наживее, което значи, да получи повече и по-големи удоволствия, пиене, ядене, забавления. Шест души, трима елегантни мъже и три хубави жени, тичат през целия филм по едно пусто поле, всред житните нивя, тичат, устремени към някаква вечеря, обяд или легло, тичат, за да запълнят време, което животът им е дал, да не пропуснат нито миг удоволствие. Българският зрител би могъл без усилие да открие стотици тичащи подир същите цели партийни и безпартийни буржоа, с прострени напред ръце, с просташка алчност да докопат повече от живота. Един филм за нашето време, за нашето днес — смесица от сънища и действителност. Сънищата са по-реални от действителността, а действителността е по-илюзорна от сънищата. Не сънуваме ли, че живеем?...“
Завършвайки блестящия си текст за гениалния режисьор, Георги Марков обобщава с тъжна ирония, че „и в най-новия му филм, който сега излиза на екраните „Дискретният чар на буржоазията“, Луис Бунюел си остава същият силен и като че вечно млад сюрреалист, който бе казал: „Ако Христос отново дойде, те пак ще го разпънат.“