Фриц Ланг

• 
• Add new коментар

На 5 декември преди 126 години е роден един от титаните на киното - Фриц Ланг (Fritz Lang), знаменит германски и американски кинорежисьор, създател на легендарни филми като „Метрополис”, „Нибелунгите”, трилогията за доктор Мабузе и други, с които оказва силно влияние върху развитието на киноизкуството.
В тази връзка предлагам на вниманието на всички ценители на другото кино част от чудесната биографична статия на руския историк на киното Пьотр Карцев, посветена на великия режисьор.

Фриц Ланг е роден във Виена в семейството на архитект. По желание на баща си следва архитектура, но скоро заминава за Мюнхен, а впоследствие за Париж, където се занимава с живопис. Пътешества из Мала Азия, Северна Африка, Русия, Китай, Япония и Индонезия, като припечелва от рисуване и продажба на картички. След връщането си в Париж през 1913, работи като художник, дизайнер на дрехи, а също и като карикатурист. След започването на войната успява да хване буквално последния влак за Виена. Мобилизират го и заминава на фронта като обикновен редник. По време на сраженията е раняван четири пъти и ослепява с дясното око. Демобилизира се през 1916-а със звание лейтенант, след което лекува раните си в болница, където започва да пише разкази и киносценарии. Няколко от сценариите му се харесват на германски филмови студиа и скоро заминава за Берлин, където се пробва в различни кино специалности, в това число и като киноактьор в епизодични роли.
Остава недоволен от начина, по който се отнасят към неговите сценарии и решава сам да застане зад камерата. Дебютира като режисьор през 1919 година с филма „Halbblut”, в който се разказва за мъж, погубен от страстната си любов към една фатална жена. За съжаление, няма запазено копие на тази творба. Третият филм на Ланг е „Паяците” (Die Spinnen), чиято първа част излиза през 1919-а, а втората - през 1920 година. Този приключенски трилър за престъпна организация, стремяща се към световно господство, има огромен зрителски успех. Продуцентите настояват незабавно да се заеме с втората част, поради което му се налага да се откаже от замисления проект за филм със заглавие „Кабинетът на доктор Калигари” (Das Kabinett des Dr. Caligari), заснет впоследствие от Роберт Вине.

Следващият филм на Ланг „Уморената смърт” (Der mude Tod, 1921) е една от най-добрите му ранни творби, оценена високо и от критиката, която го нарежда сред водещите германски кинотворци по онова време. Това е филм за неумолимостта на съдбата и обречеността на всички човешки усилия. Впрочем Ланг по-късно ще каже, че всичките му филми са посветени именно на обречената борба на човека със съдбата.

В „Доктор Мабузе, играчът” (Dr. Mabuse Der Spieler/Dr. Mabuse,1922) той отново разказва за престъпленията на маниак, който се стреми да властва над целия свят. Тази тема е популярна в германското кино по онова време, но никой не я е интерпретирал толкова оригинално, чрез толкова ярки образи, с такава визуална и стилистическа свобода, динамизъм и хумор, като Ланг. Обсебен от криминалната и патологична психология, той продължава да разработва подобни мотиви през целия си живот, завръщайки се периодично към трилъра, разширявайки неговите рамки в съответствие със своя песимистичен и фаталистичен мироглед. 

Епичният му филм „Нибелунгите” (Die Nibelungen/Siegfried, 1924), съставен от две части – „Зигфрид” и „Отмъщението на Кримхилда”, е базиран върху средновековна легенда, намерила по-късно място в арийската митология на нацизма. Чужд на арийската идея, Ланг обаче за пореден път развива темата за неумолимостта на съдбата, възпрепятстваща човешките начинания.
По време на едно пътуване до Америка, където останал силно впечатлен от архитектурата на Ню Йорк, замисля своя следващ филм -„Метрополис” (Metropolis, 1926). Реализацията на тази най-скъпа дотогава  германска кинопродукция едва не разорява студията „УФА”. Грандиозният филм е колосална по своя размах антиутопия за строго регламентирания живот в едно хипотетично индустриално общество на бъдещето, управлявано от роботи.

За създаването на следващия си филм „Шпиони” (Spione, 1928) Ланг основава собствена компания и отново се радва на зрителски успех. 

Първият му звуков филм – „М” (УБИЕЦ СРЕД НАС, 1931) се докосва до непозната за киното тема. Това е психологически трилър за сериен убиец на деца. Полицията е безсилна да го открие, но престъпният свят на Берлин се обединява, за да го залови. Финалната сцена, показваща импровизирания съд, устроен от престъпниците над садиста, е едновременно поразяващ със своята дълбочина анализ на патологичната психика и тревожна алегория на обществото, достигнало до ръба на масовата психоза - фашизма.

В „Завещанието на доктор Мабузе” (Das Testament des Dr. Mabuse, 1933) Ланг влага фашистски лозунги в устата на истински негодяи. Филмът е забранен от Гьобелс. Шефът на нацистката пропаганда вика режисьора при себе си, за да го уведоми за забраната и да му предложи от името на самия фюрер да поеме ръководството над цялата германска киноиндустрия. Още същата нощ Ланг, чиято майка била еврейка, отпътува с влак за Франция, оставяйки цялото си имущество и спестявания на съпругата си -сценаристката Теа фон Харб - която вече членувала в нацистската партия.
Във Франция Фриц Ланг заснема само един филм („Лилиом”), след което заминава за САЩ, където открива, че студийната система на Холивуд рязко контрастира с желанието му за пълен контрол върху реализацията на своите филми.

Първия си американски филм „Ярост” заснема през 1936 година със Спенсър Трейси в главната роля. Това е драма, която разкрива психологията на тълпата и носи посланието, че всяко насилие неизбежно поражда ново насилие. Критиците моментално признават филма за шедьовър, но това не облекчава незавидното положение на Ланг в Холивуд. Той е принуден да премине към режисирането на по-комерсиални проекти, но дори и в тях успява да се докосва, макар и не със същата сила и дълбочина, до любимите си теми. Все пак в Америка Фриц Ланг доказва разностранността на кинематографичния си талант, заснемайки дори наколко блестящи уестърна („Завръщането на Франк Джеймс”,1940; „Ранчото Лоша слава”,1952 и др.), продължавайки, когато има възможност, да създава и любимите си трилъри: „Лов на хора” (Man Hunt, 1941), „Министерство на страха” (Ministry of Fear, 1944, по Греъм Грин) и др. Любопитен е ироничният му трилър „Жена на прозореца” (The Woman in the Window, 1944), а филмът му „The Big Heat” (1953) пък e смятан за етапна творба на прехода към по-реалистично представяне на насилието на екрана.

За съжаление, с течение на времето за Фриц Ланг става все по-трудно да се бори с диктата на американските продуценти и през 1956г. решава да напусне Холивуд. Пътуването му до Индия, където планира да снима романтичен костюмен филм, се оказва неуспешно. 
В Германия реализира два приключенски филма по сценарии, писани още през 1921г. и през 1960-а създава последната си творба „Хилядата очи на доктор Мабузе” (Die Tausend Augen Des Dr. Mabuse/Diabolical Dr. Mabuse), завръщайки се отново към своя най-прочут персонаж. 
През 1963г. Фриц Ланг играе самия себе си във филма на Жан-Люк Годар „Презрението” (Le mepris). 
После се завръща в САЩ, където прекарва последните години от живота си – уединен в своето имение в Бевърли Хилс. Умира на 2 август 1976г. 

ЧЕТИРИТЕ НАЙ-ИЗВЕСТНИ ФИЛМА НА ФРИЦ ЛАНГ 

Фриц Ланг ще остане в историята на киното със своето специфично виждане за света – като едно тъмно и враждебно място, в което човекът най-често не е нищо повече от обикновена марионетка, подвластна на произвола на хаоса, деградацията и насилието.
За разлика от творчеството на Чаплин и Айзенщайн, неговите филми не са толкова познати на публиката. Независимо от това с някои от тях се поставя началото на популярни кинематографични жанрове и направления. А нерядко отделни кадри от негови творби се мяркат в различни телевизионни програми. Много съвременни кинематографисти често цитират сюжети и образи, заимствани от творчеството на великия германски режисьор.
Неговият филм "Метрополис" е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, в който е отредено място на еталонни творби на духовната и материална култура на човечеството.

L'Empire du crime : Tribute to Fritz Lang from devaca on Vimeo.