АЛФРЕД ХИЧКОК – ЗАКОНОДАТЕЛЯТ НА СЪСПЕНСА 13.08.2021 Текст: Красимир Кастелов СТАТИИНавършиха се 122 години от рождението на АЛФРЕД ХИЧКОК – великият кинорежисьор, чието творчество бе обикнато по-напред от редовите зрители, а доста по-късно и от критиците, повечето от които едва след неговата смърт осъзнаха огромното влияние на този човек върху развитието на киноизкуството. Макар и да е номиниран петкратно, Хичкок никога не е получавал „Оскар” за режисура. Тази несправедливост е поправена с времето и неговият кинематографичен талант, все пак, е оценен по достойнство. През 1996-а го провъзгласяват за най-великия режисьор след допитване, проведено от авторитетното филмово списание "Entertainment Weekly". А в поредната класация на най-добрите филми на всички времена, съставена през 2012-а от британското издание "Sight and Sound", на първо място излиза неговият филм "ШЕМЕТ" (Vertigo), изпреварвайки „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс, заемал неизменно челната позиция в авторитетните рейтинги от 1962 година насам. Хичкок, който си спечелва още приживе славата на ненадминат майстор на съспенса, заснема "Шемет" през 1958 г. в стила на психологическия трилър. Главните роли изпълняват Джеймс Стюърт, Ким Новак и Барбара Бел Гедис. Първоначално отзивите на критиката за филма са доста противоречиви, но впоследствие стават все по-възторжени, за да се стигне до сегашното високо признание на тази забележителна творба. За пръв път тя попада в класациите на най-добрите филми на всички времена скоро след смъртта на своя създател през 1980 г.
Това е цитат от книгата „Хичкок & Трюфо”, в която Франсоа Трюфо разкрива в задълбочени разговори с великия режисьор много от неговите професионални тайни. По-миналата година излезе и чудесен документален филм, посветен на тази култова книга. В нея прочутият френски критик и кинорежисьор споделя между другото, че му е направил силно впечатление контрастът между външната увереност, демонстрирана от Хичкок, и неговата природа на уязвим мъж, силно впечатлителен и емоционален, усещащ дълбоко, почти физически чувствата, които иска да сподели с публиката си. Едва ли е случайно, че Хичкок е заснел по-добре от всеки друг усещането за страх. Защото на колко деца се е случвало, когато са били 4-5-годишни, бащите им да ги изпратят в полицейския участък, за да бъдат наказани за някакво провинение. Малкият Алфред обаче е преживял този ужас, което със сигурност му е повлияло за цял живот. „Съспенсът е най-напред драматизация на сюжетния материал в един филм или казано по друг начин, възможно най-интензивното представяне на драматичните ситуации. Един пример. Човек излиза от дома си, качва се на такси и се отправя към гарата, за да хване влака. Това е нормална сцена от средностатистически филм. Но ако преди да се качи в таксито, човекът погледне часовника си и каже: „Господи, това е ужасно, никога няма да хвана влака си”, пътуването му се превръща в чист съспенс, защото всяка червена светлина на светофар, всяко кръстовище, полицай или пътен знак, всяко натискане на спирачките и смяна на скоростите, повишават емоционалната стойност на сцената”. [2] Ако внимателно се вгледаме във всеки от филмите на Хичкок, ще открием, че те са отражение на дълбоките му разбирания за природата на човешките страхове. Анализирайки творчеството на легендарния режисьор, известният словенски философ Славой Жижек, разкрива трите главни фобии, разкрити в тях:
Несравнимият майстор на напрежението винаги е бил твърде боязлив и самотен човек. От малък си създал убеждението, че хората няма да се отнасят към него като с равен и затова се опитал да се предпази зад непроницаемата стена на пословичния си перфекционизъм. Неговите фобии, които се задълбочили още повече след доброволното усамотяване в детските години, допринесли за формирането му като първокласен кинорежисьор. Страхувайки се от случайностите, които правят света толкова непредсказуем и опасен, Хичкок се заловил с всички сили да изучава живота и в най-малките му подробности. И докато снимал своите филми, скрупульозно разработвал биографията на всеки герой, опитвайки се да си представи детайлите на неговото обкръжение. За правото да наричат Хичкок свой сънародник днес спорят две нации - американците и англичаните. Великобритания, разбира се, е неговата родина – той е роден на 13 август 1899 година в лондонското предградие Лейтънстоун в семейство на търговец, но пък в САЩ е успял да реализира повечето от зрелите си проекти – тези, които го прославят най-много. През 60-те и 70-те години на миналия век филмите на Хичкок са познати на повечето изкушени от киното зрители. Но днес, за съжаление, като че ли са малко позабравени. А е несправедливо, защото едва ли се е родил друг – по-голям виртуоз на съспенса от него. Имам предвид необикновеното му умение да създава атмосфера на напрегнато очакване за нещо ужасно, което неминуемо предстои да се случи. Алфред Хичкок е заснел 53 филма. И във всеки от тях се опитвал да изобрети нови кинематографски прийоми, експериментирайки със звука, цветовете, пространството, ретроспективното повествование и пр. „Идеалният хичкоковски образ е този на невинен мъж, когото сбъркват с друг, преследват го и той се озовава висящ от един покрив, вкопчен във водосточна тръба, която всеки момент ще се откъсне.” [4] „Киното на Алфред Хичкок не винаги е екзалтиращо – пише Трюфо, - но винаги е обогатяващо с ужасната яснота, с която той изважда наяве обидите, които хората нанасят над красотата и чистотата. Показателен е начинът, по който Хичкок отговаря на една морализаторска атака срещу филма му „Прозорец към двора” (1954): „Нищо не би могло да ми попречи да заснема този филм, защото любовта ми към киното е по-силна от какъвто и да било морал”. Според Трюфо, Хичкок принадлежи към кръга режисьори от ранга на Чаплин, Щрохайм, Любич и „също като тях той не се задоволи да практикува едно изкуство, а се зае да го задълбочи, да изведе неговите закони – по-стриктни от тези, които управляват романа.” Но за да го разберем по-добре, не бива да забравяме и изречението, което самият Хичкок обичал да повтаря: „Някои режисьори снимат парчета живот, а аз снимам парчета торта…" ________________________________ Още публикации в "Другото кино" за Хичкок и неговите филми:
Коментари (0)
Подобни публикации
КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ НА КИНОТО 20.07.2024
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СИДНИ ЛЮМЕТ 25.06.2024
КАКВО СЕ СЛУЧИ С КИНОТО СЛЕД 2000 г. 05.06.2024 |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|