На 3 декември се навършиха 105 години от рождението на Нино Рота, записал името си в историята на киното с гениалните си музикални композиции за някои от най-великите филми на XX век. 

Той е роден в Милано, в семейство на музиканти. През 1929 г. завършва Римската консерватория, където е възприеман като истински вундеркинд, доказал се като блестящ композитор и диригент на оркестър. Още с първата си оратория печели овации в Милано и Париж. 
От началото на 40-те години започва да композира музика за филми, работейки с прочути режисьори, като Ренато Кастелани, Лукино Висконти, Франко Дзефирели, Марио Моничели и др.
Негови композиции звучат в общо 172 филма. 

Всяка от тях – от валса в „Роко и неговите братя“ на Висконти до мелодиите в „Сладък живот“ и „Осем и половина“ на Фелини и лиричната тема в „Ромео и Жулиета“ на Дзефирели – е поредно душевно откровение, страстна изповед на един изключително чувствителен човек, на когото се е удавало да улови многогласието на своето време и да го предаде гениално в музиката, звучаща от екрана. В неговите съчинения тя е израз както на вечните човешки надежди и сладки илюзии, така и на насмешките на съдбата над тях, но и на неутолимата ни потребност от любов. Музиката на италианския композитор е посветена на човека, който търсейки истината, не се страхува да се потопи в дебрите на собственото си подсъзнание.

През 1975 година Нино Рота получава „Оскар“ за музиката към „Кръстникът 2“ на Франсис Форд Копола. 
Но безспорно най-плодотворно е неговото сътрудничество с Федерико Фелини: той е автор на музиката към повечето филми на великия италиански режисьор – от „Белият шейх“ (1952) до „Репетиция на оркестър“, излязъл само месец и половина преди смъртта му на 10 април 1979 г. 
А пък на погребението на самия Федерико Фелини 14 години по-късно, със специалното разрешение на църквата, е допуснато утвърденият през вековете ритуал на заупокойната католическа литургия да бъде прекъсван от време на време от изпълнения на гениални откъси от незабравимата музика на Нино Рота. 
Според спомените на мнозина, които лично са го познавали, Нино Рота никога не четял сценарии за филми, а композициите си пишел, ръководейки се от разясненията на режисьора. „Случвало се е, поради разсеяност да не го чуя какво обяснява, но интуитивно винаги успявах да налучкам вярната тема“, - споделя самият композитор.

Рота е създател и на музиката за опери, като „Необитаемият остров“ (1932, поставена в Милано), „Аладин и вълшебната лампа“ (1968, Неапол), „Удивително посещение“ (по Хърбърт Уелс, 1970, Палермо), балетни спектакли, оратории, симфонии и други произведения за оркестър, камерно- инструментални ансамбли и пиеси за пиано. 
От 1939 година започва да преподава в консерваторията в Бари, на която е назначен за директор през 1950-та.

Нино Рота е знаков композитор за всички любители на киното, които днес са на 50, 60, 70 години и които неминуемо са изпитали мощното му влияние, влюбвайки се във филмите на Фелини и Копола. Той е истинско вдъхновение и за много други композитори, на които киното дължи толкова силно – като Енио Мориконе, например. Неговото творчество е оказало силно влияние и върху Джон Уилямс, работещ успешно със Стивън Спилбърг, Анджело Бадаламенти, съчинил музиката за най-известните филми на Дейвид Линч, Ханс Цимер – музикалният „съавтор“ на Ридли Скот. Сред „учениците“ на Нино Рота са още Мишел Льогран, Клинт Менсъл, Горан Брегович, Хауърд Шор и други превъзходни филмови композитори.