Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

103 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКИРА КУРОСАВА


23.03.2013  Текст:  Красимир Кастелов

Ран

   

Навършиха се 103 години от рождението на великия японски режисьор, сценарист и продуцент Акира Куросава.
Определят го като най-неяпонския от всички японски режисьори - космополит, оформил се под влиянието на френската  живопис, немската музика, руската литература и американското кино. В превод от японски "Акира" означава "слънце и луна", а "Куросава" - "тъмна долина". "Неговите филми са драми на бурни страсти и съдбовни конфликти. Преувеличенията и акцентирането им придават дори още по-ярка окраска" (Имамура). 
Акира Куросава е роден на 23 март 1910 г. в Токио. Дългият му път в киното започва още през 1936-та в киностудията Тохо, където работи 7 години като помощник-режисьор. Първият си самостоятелен филм - „Геният на джудото” (Sugata Sanshirô) заснема през 1943 г., а признанието и известността идват през 1950-та след излизането на „Рашомон”, отличен със „Златен лъв” на кинофестивала във Венеция. Четири години по-късно режисира „Седемте самураи” (1954) - най-популярният филм в цялата му кариера. 
Гледал съм повечето от филмите на Куросава и няколко от тях ще останат завинаги в съзнанието ми като ненадминати образци на киноизкуството. Това важи най-вече за „Рашомон“ (1950), „Да се живее” (1952), „Седемте самураи“ (1954), „Червената брада” (1965), „Додескаден” (1970), „Кагемуша” (1980) и „Ран” (1985).

Акира Куросава е признат за ненадминат класик на киното още приживе, което съвсем не означава, че кариерата му е била само низ от успехи. Нерядко му се налага да изпитва горчивината от неуспехите и неразбирането от страна на родната публика. Неговите филми не са комерсиални и след като собствената му компания се разорява, получава предложение от Холивуд, но и там нещата не потръгват. След разногласия с шефовете на студията, която го наема, зарязва всичко и се завръща в родината си. 
През декември 1971 г. Куросава прави опит за самоубийство.

Успява да излезе от творческата криза едва четири години по-късно, когато снима за „Мосфилм“ филма „Дерсу Узала” (1975) по мотиви от книгата на Владимир Арсениев, който е удостоен с „Оскар” за чуждоезична продукция.
Куросава е сред най-проникновените тълкуватели на творчеството на Достоевски в киното. Доказателство за това е превъзходният му филм „Идиот” (1951), който и до днес се нарежда сред най-оригиналните и верни на духа на великия писател екранизации.
Но в Япония Куросава неведнъж е заклеймяван като спекулант, който се опитва да снима така, че да се хареса на Запада. Истината всъщност е друга. Легендарният режисьор е сред малцината азиатски кинотворци, чието творчество надхвърля рамките на специфичното за този континент, за да достигне измеренията на общочовешкото, което го прави вълнуващо и разбираемо за зрителите по целия свят. Нерядко черпи вдъхновение от Европа и Америка. Сред любимите му режисьори са Джон Форд и Абел Ганс, а също и Сергей Айзенщайн. 
Не са малко и западните майстори на киното, които са се учили от Куросава. Нека не забравяме, че именно като резултат на осъвременяването на негови филми и сценарии, бяха създадени такива шедьоври на уестърна, като „Великолепната седморка” (1960), направен по мотиви от „Седемте самураи” и „За шепа долари” (1964) на Серджо Леоне, който пък е основан върху сценария на Куросава за „Телохранител”.

Днес вече никой не оспорва факта, че именно благодарение на Куросава азиатското кино се превърна в неотделима и много важна част от световното кино. В продължение на дълги години неговото име олицетворяваше за хората от Запада едва ли не цялото японско кино. Това, разбира се, не беше справедливо спрямо останалите в сянка други велики японски кинотворци. С течение на времето обаче светът се промени и много от предишните стереотипи на възприемане на азиатската култура рухнаха. Постепенното разширяване на културните контакти и информационния обмен, а също така появата на нови, алтернативни тълкуватели на киноизкуството, допринесе за „откриването” и на гениалните филми на режисьори като Ясудзиро Одзу, Кендзи Мидзогучи, Микио Нарусе и много други превъзходни майстори, които преди бяха абсолютно неизвестни на Запад. 
За изследователите на киното започна да става ясно, че към момента на своята победа на кинофестивала във Венеция през 1951 г. с „Рашомон“ Куросава е работел в силно конкурентна среда в родината си, а японската национална кинематография не само в следвоенния период, но и в довоенните години е родила шедьоври, за които чуждестранната общественост не знае почти нищо до края на 60-те години.

През март 1990 г. Акира Куросава бе удостоен с почетен „Оскар” за изключителния му принос в киноизкуството, а през 1994 г. му връчват и наградата на Киото.
Последният му филм „Мададайо” е заснет през 1993 г.
Пет години по-късно – на 6 септември 1998 година легендарният кинорежисьор умира от сърдечен пристъп на 88-годишна възраст.
 

 

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС



АНАЛИЗ – ТУК


 

 

 

 

ТОП ЕКРАНИЗАЦИИ

 
АНАЛИЗ – ТУК