НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Има ли възрастова граница за творчеството? Докога можеш да упражняваш трудната режисьорска професия, изискваща пълна мобилизация не само на умствената, но и на физическата енергия, за да наложиш своята визия за филма на всички участници в снимачния екип?
Вярно е, че имаше кинематографисти като Куросава, Бергман, Антониони, които успяваха да снимат прекрасните си филми до дълбока старост. Кой би допуснал обаче, че и след 100 години човек може да бъде творчески активен и то в професия като режисьорската?! Но ето, че португалецът Мануел де Оливейра показва, че това е възможно. За мен бе шокираща новината, че този велик кинематографист, чиято 100-годишнина светът на киното отбеляза тържествено на 11 декември миналата година, работи усилено над поредния си филм, озаглавен „Необикновеният случай Анджелика”. Бюджетът възлиза на 2,5 млн евро, а снимачният период започва след 3 месеца в Португалия.
Оливейра е написал сценария още през 1950 година и едва сега, след няколко преработки, решава да го пренесе на екрана. Това е историята на един фотограф, който получава необичайна оферта от собствениците на малък хотел, където случайно отседнал веднъж. Те го събуждат посред нощ и го молят да фотографира току-що починалата им дъщеря. "Това е история за една метафизическа любов извън категориите за добро и зло", - коментира за „Variety” новия проект на Оливейра един от продуцентите на филма - Луис Минаро.
Мануел де Оливейра дебютира в киното още в началото на 30-те години на миналия век с късометражния филм „Работи по река Дуро”. Десет години по-късно заснема първия си пълнометражен филм Aniki-Bobо, а едва след още две десетилетия – заснема и втория си филм.
Славата го спохожда едва след като навлязъл в своето 60-летие, като първото си отличие получава на 73-годишна възраст за цялото си творчество. Но впоследствие е награждаван още 41 пъти, като последната голяма награда - „Камера на Берлинале” му бе връчена в началото на тази година – отново за цялостния му принос в киноизкуството по време на последния кинофестивал в Берлин.
И още един любопитен факт: през 1982 година Оливейра създава филма си „Спомени и признания”, който определил за „последен” в своята кариера и съгласно неговата воля представянето му пред публика ще бъде възможно едва след смъртта на режисьора.