Казабланка

• 
• Add new коментар

На 29 август се навършиха 100 години от рождението и 33 години от смъртта на легендарната американска актриса от шведски произход ИНГРИД БЕРГМАН. Тя е класирана на четвърто място от Американския филмов институт (AFI) в списъка на 100-те най-велики кинозвезди.
За съжаление, нито една от родните телевизии не отбеляза едновековния й юбилей, излъчвайки поне някой от шедьоврите с нейно участие. Затова пък ние можем да си припомним незабравимите екранни превъплъщения на знаменитата Илза Лунд от „Казабланка“, удостоена приживе три път с „Оскар“ и четири пъти със „Златен глобус“.

Ингрид Бергман е родена в Стокхолм на 29 август 1915 година. Тя има особено трудно и нещастно детство. Едва 3-годишна остава без майка, а баща й умира, когато навършва тринайсет. Само година по-късно буквално в ръцете й издъхва й нейната леля. Едва 14-годишна остава напълно сама и от този момент се научава да взима самостоятелно всички решения за собствения си живот. И тя успява да се справи, въпреки огромните трудности, които й се налага да преодолее. Става най-младата студентка, приета да изучава актьорско майсторство в школата към Кралския драматичен театър в Стокхолм.
Още ненавършила 20 години се появява за пръв път на екрана във филма на Eдвин Адолфсон „Графът на монашеския мост“ (Munkbrogreven, 1935). И след още няколко изпълнения в шведски филми получава покана от самия Дейвид Селзник (продуцентът на “Отнесени от вихъра”) да се снима в холивудската версия на филма „Интермецо“ (Intermezzo: A Love Story, 1939). Тази роля я прави световно известна, осигурявайки й светкавична кариера в американското кино. Само три години по-късно излиза й прочутият филм „Казабланка“ (Casablanca, 1942), останал в историята, благодарение на незабравимото й партньорство с Хъмфри Богарт. Междувременно тя взема уроци по актьорско майсторство от Михаил Чехов и дори се снима заедно в него в един филм на Хичкок (Омагьосаният, 1945).
Но в края на 40-те години американските филмови студиа й обръщат гръб, заради скандалната й връзка с режисьора Роберто Роселини, довел до развода й с Петер Линдстрьом през 1950 година, от когото има една дъщеря, родена през. През следващите няколко години Холивуд бойкотира филмите на бащата на италианския неореализъм с нейно участие. От брака си с Роселини, продължил едва 7 години, тя има три деца, едно от които (Изабела Роселини) става не по-малко известна актриса от нея. Третия й съпруг е шведският продуцент Ларс Шмид, с когото също се развежда след 10-годишен брак.

През 1978 година Ингрид получава предложение да се снима и във филм на великия си сънародник Ингмар Бергман. Съвпадението на фамилиите им е случайно. По това време тя вече е болна от рак на гърдата, но въпреки това приема трудната роля в "Есенна соната" (Höstsonaten). Превъплъщението й в образа на цинична майка егоистка, чиято кариера стои преди децата й носи номинация за “Оскар”. Четири години по-късно Ингрид Бергман умира в деня на своя 67-годишен рожден ден. 

Източници: seance.ru, news.tut.by, trud.bg