НОВИНИ

• 
• Add new коментар

„ЗЛОКОБЕН ОСТРОВ” (Shutter Island) e първият игрален филм на Мартин Скорсезе след „От другата страна”, който му донесе преди 4 години дългоочаквания „Оскар” за режисура. Впечатляващ актьорски състав (Леонардо Ди Каприо, Бен Кингсли, Марк Ръфало, Макс фон Сюдоф, Мишел Уилямс, Елиас Котеас), многопластова криминална интрига, сложен интелектуален пъзел, предизвикващ тръпки психотрилър, а на моменти и сцени по-подхождащи за филм на ужаса – всичко това ще откриете в „Злокобен остров”, който със сигурност няма да ви позволи да скучаете. Друг е въпросът - дали след като го гледате, няма да се почувствате леко излъгани.

През 1954-а федералният шериф Теди Даниълс в чудесното изпълнение на Леонардо Ди Каприо поема разследването на случай с изчезването на пациентка от лудница за особено опасни престъпници, намираща се на изолиран остров. Поредица от странни събития го навеждат на мисълта, че това зловещо място е всъщност полева база за непозволени медицински опити с пациенти. Теди започва да се съмнява във всичко – в собствените си спомени, в партньора си (акт. Марк Ръфало) и дори в разума си.
Повечето големи режисьори на определен етап от своята кариера изпитват потребност да направят филм, в който да дадат своята оценка на миналия век, с неговите войни, геноцид, насилие. До момента 68-годишният Скорсезе, американец от италиански произход, се обръщаше нерядко към миналото, но до главната трагедия на века – Втората световна война – не се бе докосвал.
Този път го е направил по един много оригинален начин, според мен.
Героят му (превъзходна роля на Леонардо Ди Каприо) е един от милионите оцелели след войната, чиято душевност е безвъзвратно увредена от ужаса на преживяното. Подобно на героинята на Мерил Стрийп от „Изборът на Софи” той също не е в състояние да заживее нормално. Спомените за видяното го връхлитат постоянно, а чувството на вина, че не е могъл да помогне на жертвите от концентрационните лагери, не му дава покой.
Вероятно по тази причина е толкова подозрителен към случващото се на зловещия остров, където провежда своето разследване. Разнебитената му психика сякаш е благодатна почва за най-грандиозната теория на конспирацията. А може би не. Защото за никого не е тайна, че в нацистските концлагери, както и в съветската система ГУЛАГ, са се извършвали опасни медицински експерименти с хора.

Мнозина няма да харесат филма, заради неясния му финал, който не дава отговор на поставените опасни въпроси за истинското лице на американското общество, смятано (погрешно може би) за най-демократичното. Но, според мен, именно в това е силата на този филм – че те кара да изпиташ кошмар, от който ще ти бъде трудно да се отърсиш, ако разбира се, си склонен да разсъждаваш върху видяното на екрана. Според мен, филмът на Скорсезе е поредната плашеща метафора за безсилието на индивида да разгадае Злото, заложено в обществения механизъм. На мен ми допадна как в един момент детективското разследване по виртуозен начин еволюира в анализ на подсъзнанието на главния персонаж, смесващо образите от спомените и реалността. Ще съумее ли Теди Даниълс да разплете кълбото от злокобни загадки или подобно на героя на Ръсел Кроу от „Опасен ум” ще се превърне на свой ред в пациент, когото Системата ще опитоми? Дали ще му стигнат сили и интелект да се противопостави на могъщите кукловоди или ще го сполети участта на поредна тяхна покорна кукла? Това са някои от въпросите, които се загнездиха дълбоко в съзнанието ми, след като гледах „Злокобен остров”.
Определено този път Скорсезе силно ме изненада. Започвайки разказа си като в черен филм, продължавайки го като в готически хорор, той го завършва по начин, който най-малко очакваш.  Естествено, не бих си позволил да разкрия развръзката (защото навярно има такива, които още не са го гледали), но ми се иска само да ви уверя, че това е най-увлекателният филм в зрелищно отношение, направен от Мартин Скорсезе след „Нос Страх”.