Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ЗЛАТНАТА ЛИПА“ ПОМОГНА НА СТАРА ЗАГОРА ДА ОТКРИЕ СТОЙНОСТНОТО КИНО


16.06.2017  Текст:  Леда Драгиева

СТАТИИ

   

От 3 до 7 юни в Стара Загора се проведе петото издание на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“. След церемонията по откриването му бе показан "12А" - новият игрален филм на Магдалена Ралчева, която е основател и директор на фестивала. Комедийната тийнейджърска драма се завърна преди броени дни от Кан и от прегледа на българското кино в Рим, за да бъде представена в Стара Загора месеци преди официалната си премиера. През петте фестивални дни се извъртяха още 41 филма от 17 европейски държави.

ПОЧЕТНИТЕ ГОСТИ

Специален гост на фестивала беше актрисата ГИНКА СТАНЧЕВА, която получи почетната награда за цялостен принос в киното. „Какво красиво име - „Златната липа“ - в златния Стара Загора пред златна публика“, каза с усмивка тя по време на церемонията, аплодирана на крака от публиката, сред която бяха Васил Михайлов, Мария Статулова, Мартина Вачкова, Димо Алексиев, Владимир Пенев, Симеон Лютаков и др. Зрителите имаха удоволствието да си припомнят (а и да опознаят) многото лица на слънчевото момиче на българското кино чрез документалния филм на Валентина Фиданова-Коларова „Призвание актриса“, който бе представен лично от авторката и главната ѝ героиня. „Важното е човек да няма мързел“, заяви Гинка Станчева и отбеляза, че в една от последните пиеси, в които участва, играят дори без суфльор. Тя сподели още как Николай Бинев често я е наричал „ненаситна“, заради нестихващата ѝ любов към актьорската игра.
Силно интернационално присъствие имаше не само във филмовата програма, но и в журито на петото издание на „Златната липа“. Вахо Чачанидзе (актьор от Грузия), Анна Носатова (актриса от Русия), Зузана Уолтер (оператор от Чехия), Даниел Фитзсимънс (режисьор от Великобритания) начело с председателя – известният наш актьор Владимир Пенев, присъдиха отличията в различните категории.

НАГРАДЕНИТЕ ФИЛМИ

Селекцията в конкурсната програма (9 филма, произведени през 2016-та) и тази година бе на много високо ниво, според мнението на Людмила Дякова - кинокритик, главен редактор на сп. „Кино”, както и на международното жури. Всеки от съдиите призна, че макар да са били единодушни при избора си на най-добрия филм, конкуренцията между отделните заглавия е била голяма.
„Такава трагикомедия не съм виждала от много години“, сподели Людмила Дякова и допълни, че киното има нужда от просветление, защото твърде черните филми не са добра тенденция. Затова напълно логично бе и решението на журито да отличи с най-престижната награда „Дневникът на машиниста“ (Dnevnik masinovodje, 2016, Сърбия). Може би единственият филм от конкурсната програма, който с такъв парлив език и рязко ироничен тон докосва едни от най-мрачните теми от човешкия живот, пречупвайки ги през нетрадиционна призма, която дори позволява истински светъл финал. Трагикомедията не е нов жанр, но в последно време кинотворците сякаш по-рядко посягат към него. Имаме възраждане на неореализма, възраждане дори на арт киното, но за да направиш стойностна трагикомедия се иска доста повече смелост.
Дневникът на машиниста” разказва историята на 60-годишния машинист Илия, извършил 28 убийства по време на кариерата си и изгубил любимата си при подобен инцидент. Когато 19-годишният му осиновен син Сима тръгва по стъпките на баща си, но вече шест месеца не убива никого на релсите, животът им се преобръща стремглаво. Любимата на Илия се завръща при него, а спокойствието напуска сина му, който се побърква от мисълта, че все още не е пролял чужда кръв. Въпреки абсурдните ситуации (потресаващ и едновременно умилителен е моментът, когато Илия ляга на релсите, жертвайки се за да „запази“ здравето на сина си), въпреки странните диалози (култова е сцената, в която бащата подкупва със 100 евро самоубиец да отложи с ден отнемането на живота си и да се хвърли на релсите, когато минава влакът на Сима), въпреки появата на „призрак“ от миналото, в който дори „нормалните“ започват да вярват за момент... „Дневникът на машиниста“ докосва сърцето като една истинска история, която оставя усещането, че би могла да се случи в реалността. “Емоционално този филм най-бързо и най-директно се свързва със зрителя, предизвиква по-скоро надежда, отколкото затваряне. Развива своеобразен балкански магически реализъм”, обясниха членовете на журито. Дали заради вечните теми, които разглежда, дали заради чудесните изпълнения на Лазар Ристовски (Илия) и Петър Корач (Сима), дали заради нетрадиционния поглед на Милош Радович (сценарист и режисьор), но сръбското заглавие  се отличаваше сред останалите в конкурсната селекция и с право спечели признанието на оценяващите.
Те обаче признаха, че още един филм е бил буквално на кантар при оценяването и се превърнал в достоен подгласник на победителя. Става въпрос за „Слава“ - втората социална драма на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, която е вече удостоена с над 30 отличия от международни фестивали. В текста си „Асинхронът на славата“, публикуван в “Другото кино” още в началото на годината, Борислав Климентов прави чудесна дисекция на филма, акцентирайки върху символи, послания, теми и детайли, издигащи го дори по-високо от дебюта им в пълнометражното игрално кино. „Урок“ подготви добра основа за развитие на българския неореализъм, който има колкото прилики, толкова и отлики от оригиналното италианско течение, а „Слава“ говори с по-символен език, благодарение на който недоизказаното има дори по-силен ефект от показаното. Липсва и онова, което се усещаше като слабот на „Урок“ – тази прекомерна режисираност на неволите на учителката Надежда, пред която повечето препятствия се появяваха сякаш не по злощастно стечение на обстоятелствата, а заради желанието на сценаристите. В „Слава“ историята се разгръща някак по-гладко, по-достоверно, като извадена директно от действителността, но наблюдавана под лупа, за да може зрителят да види всичко съвсем ясно. А на въпроса, който Климентов постави в рецензията си: „Ще бъде ли постигнат най-накрая синхронът между качественото сериозно кино и интереса на българските зрители?“, „Златната липа“ отговори позитивно – „Слава“ бе посрещнат от препълнена зала, в която дори се забелязваха правостоящи, и бе изпратен с искрени и продължители аплодисменти.

КОНТАКТЪТ СЪС ЗРИТЕЛИТЕ

Сред големите успехи на петата „Златна липа“ е постигнатият по-пълноценен контакт между създателите на филмите и публиката. „Слава“, например, бе представен от актьора Христофор Недков, „Призвание актриса“ - от авторките си... Силни емоции предизвика документалният филм за Иван Андонов „Поне за миг да полетя“ (реж. Галина Кралева), който бе представен от Люба Маричкова - съпруга на големия режисьор, актьор и художник и от Светла Ганева – оператор на филма.
Изключителните хора заслужават историите им да бъдат разказани, да бъдат споделени с хората. „Поне за миг да полетя“ представя Иван Андонов през погледа на Любовта - този на Люба и на хората, които го обичат. Както и през собствените му филми, картини, анимации, които пък са родени от неговата любов към изкуството. Неслучайно пълното заглавие на филма е „Поне за миг да полетя. На Иван Андонов с обич“.
Британският филм „Местни жители“ (Native, 2016), прожектиран извън конкурса, също бе представен от своя автор - режисьорът и сценаристът Даниел Фицсимънс (Daniel Fitzsimmons), който бе и член на международното жури. Той дори остана за дискусия с публиката след прожекцията. Арт кино се прави трудно, а научнофантастично арт кино може да звучи почти невъзможно. Но Фицсимънс и „Местни жители“ са доказателство как с нищожно малък бюджет можеш да направиш стойностна кинотворба. Двама учени, Кейн и Ева, решават да напуснат родната си планета, за да колонизират далечно непознато общество, което е смятано за твърде примитивно. Действието се развива почти изцяло в един космически кораб и… в главите на главните герои - с малко специални ефекти, но с максимално проникновение в техните характери. А изненадата, умно загатвана през цялото време, се разкрива напълно в подтикващия към размисъл финал. Режисьорът заяви пред старозагорските зрители, че изпълнителите на главните роли Рупърт Грейвс („Лудостта на крал Джордж“, „V като Вендета“, сериалът „Шерлок“ и др.) и Ели Кендрик („Съзряване“, „Весело време за сватбата“, сериалът „Игра на тронове“ и др.) са участвали почти без възнаграждение, едва ли не на инат, просто защото са харесали много идеята. Фицсимънс сподели още, че се е вдъхновявал от книгите на Станислав Лем и от други научнофантастични романи от 60-те години на миналия век, а също и че възнамерява и в следващия си проект да включи елементи на научна фантастика. Само че този път щял да работи в Америка с по-голям бюджет.

ПОГЛЕДЪТ КЪМ БЪДЕЩЕТО

„Вие сте нашето бъдеще“, заяви Магдалена Ралчева при награждаването на трите отличени творби от конкурса за сценарий за късометражен филм, проведен с участието на гимназията с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“. Според журито с председател Станимир Трифонов, това са по-скоро литературни опити с потенциал да се превърнат в сценарии, които обаче са амбициозна основа за надграждане. Надеждата е, че мотивиращата роля на подобни конкурси ще допринесе за появата след време на повече подготвени хора, които да вдигнат равнището на българското кино. А на този етап е достатъчно, че „Златната липа“ помага на младите зрители да откриват нови територии на филмовата карта на Европа, което би било невъзможно, ако разчитаха само на текущия репертоар на кината.

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание