Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ЖЕНА МЕЧТА”


03.04.2013  Текст:  Велианна Кашева

ЧИТАТЕЛСКИ РЕЦЕНЗИИ

   

"Жена мечта" е късометражен (20 мин.) документален филм на младия швейцарски актьор и режисьор Оливър Шварц, който участва в конкурсната програма за късометражно кино на 63-ия кинофестивал в Берлин.

Дирк е мъж на (може би) средна възраст, чува детето си само по телефона, разделил се е с майка му, сега живее с новата си приятелка – Джени. Тя е красива, млада, разбират се прекрасно. Това сигурно щеше да бъде поредната розова любовна история, ако Джени не беше силиконова кукла. И сега преди да заключите, че това ще е извратена порно история, нека обясним: тук става дума за чувства. Не за секс, а за любов с кукла.
След като така и не успява да намери любовта на живота си, Дирк решава да запълни празнотата в дома си с една илюзия. Поръчва я по интернет. Съвършена до последната отливка...
Кръщава я Джени. С времето тя се превръща в жената, която говори с него, жената, която първа посмява да каже „Обичам те!”, истинска жена, материализирана мечта.
Когато режисьорът Оливър Шварц отваря интернет форум на хора, които говорят за секс куклите си, той забелязва, че една част от тях говорят и за чувства. Като Дирк. Защото, нека сме честни, дали някой извън виртуалното пространство би разбрал човек, който говори за чувства към силиконова кукла? Всъщност именно това е част от предизвикателството за Оливър и екипа му. „В началото не знаех дали от това ще стане филм, защото аз нямах нищо – нямах негова снимка, нямах името му... Не знаех нищо. Стъпка по стъпка осъзнах, че трябва първо да опозная този човек, за да мога да изградя истинска връзка с него...да разбера поне до известна степен какво се случва в живота му.”
След цяла година чат в интернет, Оливър среща Дирк... и Джени, с която, признава си, не знаел как да се държи, докато седят на една маса. „Първоначално имах друг филм в главата си, понеже не знаех какво е възможно с човек като него - например, аз исках да покажа лицето му и да заснема различни негови реакции в различни ситуации. Той обаче не ми позволи да покажа лицето му.. За мен и оператора ми беше много важно да намерим начин да покажем живота му и емоциите му, без да разкрием кой е той”, споделя още Оливър.
Така, скрит зад лицето на куклата си, Дирк показва пред камерата много лични моменти от ежедневието си с Джени. Всъщност... когато става дума за любов с кукла, дори гледането на телевизия изглежда някак...твърде лично. „Разполагахме с 10 дни и за тези 10 дни ние трябваше да сглобим един пъзел... всяка вечер с моя оператор си говорехме по 2-3 часа и обсъждахме какво е възможно и какво - не. Когато поставяхме дадена сцена, не беше никак лесно, защото рискувахме да изглежда изкуствено. Затова решихме да снимаме всичко дълго време - например има една сцена, в която Дирк си взима вана с Джени – това го снимахме близо час!
Нагласихме камерата, тогава той взе куклата, потопиха се във ваната и ние просто излязохме от банята и ги оставихме сами... сякаш имат цялото време на света... Така стана филмът – опитахме се да намерим верния подход - той да се държи естествено, а ние да снимаме.”
Между естественото и илюзорното, между реалността и мечтата, документалният филм „Жена мечта” показва на зрителя двете огледални лица на любовта - човешкото и кукленото. И ни кара да се замислим – колко често превръщаме куклите в хора и хората в кукли?

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание