От няколко седмици в рубриката „Лятно кино“ по БНТ-1 върви „Завръщане от Рим“ (копродукция на българската телевизия и италианския канал РАИ Уно). Този сериал е известен най-вече с това, че преди 35 години предизвиква грандиозен скандал, използван хитро от Тодор Живков, за да свали от поста му Борис Велчев (бащата на режисьора Иля Велчев), който тогава е секретар на ЦК на БКП и неофициално - втори човек в държавата... Прегрешението му всъщност било, че се е опитвал да се противопостави на издигането на Людмила Живкова. Именно задкулисната борба по върховете е истинската причина за развихрилата се медийна кампания срещу телевизионната поредица. В противен случай едва ли някой би се осмелил да нападне творбата на сина на висш партиен функционер, дори и тя да е най-бездарната.
На заседание на Политбюро през пролетта на 1977 г. Живков открито обвинява Борис Велчев, че използва политическия си пост, не само, за да защитава сина си, но и брутално да налага „Завръщане от Рим“, който е „чужд на социалистическия реализъм“. А впоследствие на специален пленум на БКП сериалът е заклеймен официално, заради пропагандиране на западния начин на живот и несъобразяване с партийните норми в културата. Премиерата му в Италия също е осуетена, а заявката за покупка от над 40 страни - отказана.
След време известният писател Антон Дончев, който е сценарист на „Завръщане от Рим“, припомня как една актриса му казала, че „ще използват сина, за да ударят бащата“.
ИЛЯ ВЕЛЧЕВ, който е завършил кинорежисура в Москва, среща сериозни спънки в кариерата си на режисьор след свалянето на баща му от високите партийни постове. Дотогава всичко върви без проблеми.
След летящия си старт в игралното кино през 1973 г. с „Мандолината“, снима успешните филми „Дубльорът“ (1974) и „Сладко и горчиво“ (1975). Почти едновременно със „Завръщане от Рим“(1977) излиза и „От другата страна на огледалото“ (1977).
Но след скандалното охулване на сериала получава възможност да режисира самостоятелен филм чак през 1983 г., когато излиза „Ако те има“, а скоро след него и „Последна възможност“, който е награден на XXIII фестивал на тв-филми в Прага през 1986 г.
Междувременно Иля Велчев се изявява като поет и автор на текстове, послужили за основа на повече от 50 песни, най-известните от които са „Ако си дал“ на Емил Димитров, „Хризантеми“ на Лили Иванова и др. Впрочем, едно от безспорните достойнства на сериала „Завръщане от Рим“ е музиката на Митко Щерев, който е композитор на музиката и за другите филми на Иля Велчев.
През последните няколко години 65-годишният днес режисьор се опитва безуспешно да намери пари за осъществяването на грандиозен проект – екранизацията на собствения си исторически роман „Божи знак“ с участието на... Моника Белучи, Никита Михалков и Андрей Баташов, който междувременно напусна този свят. Книгата, а и сценарият на Велчев, са посветени на история от ХІХ век, в основата на която стои легендата за любовта между турски бей и красива българка, дъщеря на знатен търговец.
Повторното излъчване на „Завръщане от Рим“ (макар и след 35 години!) е добра възможност за българските зрители да си спомнят за ранните и вече позабравени изяви на наши актьори, оставили диря в родното кино.
МИЛЕН ПЕНЕВ - изпълнителят на главната мъжка роля в сериала – напуска този свят едва 41-годишен при неизяснени обстоятелства. Намерен е мъртъв и обран на пейка в столична градинка на 1 януари 1992г.
За причините на смъртта му се заговори отново преди две години, след мистериозната поява на паспорта му, подхвърлен незнайно от кого пред театъра в Пазарджик. Според една от версиите, разпространени в медиите, Пенев е бил убит не без съдействието на ДС. Задигнали му паспорта, за да се създаде впечатлението, че е деградирал актьор, претрепан от пияни скитници, с които се събирал. Даже в началото постановката е била „естествена смърт” – тоест сърцето му просто не издържало, въпреки че аутопсията показала съвсем друго нещо, ако се вярва на твърденията на негов роднина, патоанатом в столичната Съдебна медицина. Доколко това отговаря на истината - никой не може да каже, но е факт, че за Милен Пенев настъпва тежък период след смъртта на Людмила Живкова, която открито го е покровителствала и дори според слуховете е бил неин любовник. Нейните врагове в ЦК и службите правят всичко възможно да го изолират и да съсипят актьорската му кариера. А той, който по природа бил много горд и честолюбив, преживява много тежко факта, че вече не е на гребена на вълната и затова, според негови познати, посяга към алкохола.
Милен Пенев, който е родом от Варна, посвещава близо 20 години от краткия си живот на пазарджишката сцена, на която не само играе, но и поставя като режисьор своите оригинални тълкувания на известни класически текстове и съвременни пиеси.
Пристига в този град в началото на 70-те години и става част от трупата, в която са Катя Паскалева, Северина Тенева, Георги Георгиев и др. Междувременно се прочува с превъплъщението си в образа на Христо Ботев във филма на Никола Корабов „Свобода или смърт“. После се снима в „Иконостасът“ на Тодор Динов и Христо Христов и в „Козият рог“ на Методи Андонов, в който играе ролята на овчаря, в когото се влюбва героинята на Катя Паскалева.
ЮРИЙ АНГЕЛОВ е другото култово име, чиято актьорска съдба е свързана със сериала „Завръщане от Рим“. В него той изпълнява ролята на спортен журналист, в когото се влюбва главната героиня д-р Ани Милева. Тогава е още съвсем млад – едва 27-годишен. Още докато учи актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на Апостол Карамитев, се снима в дебютния филм на Иля Велчев „Мандолината“, а после и в „Дубльорът“, „Сладко и горчиво“ и др. Ролята му на мафиота Распутин в сериала „7 часа разлика“ го връща обратно в София, която напуска изненадващо преди 20 години. Независимо, че е част от трупата на Народния театър „Ив. Вазов“, той зарязва кариерата си и се преселва в затънтеното село Фазаново, сгушено между Странджа и Китен.
След известно време се завръща отново на сцената – този път в бургаския театър „Адриана Будевска”, където играе и до днес.
На всички, които и до днес недоумяват защо е напуснал столицата по средата на кариерата си, Юрий Ангелов отговоря, че имал жизнена нужда от природа, широта и свобода – неща, които му помогнали да се излекува от заболяванията си и да усети, че става полезен. „И сега като ме питат, включително хора от публиката, къде съм изчезнал тогава, казвам, че съм бил на „специализация” в „университета на природата”, - казва актьорът в различни интервюта и във филма на Георги Тошев „Отшелникът от Фазаново“ от поредицата „Непознатите” по bTV.
По това време съпругата му, която е словачка, вече се е завърнала в родината си. „Децата ми доста пострадаха от този смесен брак между другото…“, признава той. И двамата сина на Юрий Ангелов, който вече кара 62-ата си година, живеят отдавна в чужбина. По-малкият е в Лондон и се развива в сферата на документалното кино, а по-големият е графичен дизайнер и живее на остров Ибиса в Испания.
Освен в сериалите „Завръщане от Рим“ и „7 часа разлика“, Юрий Ангелов се е снимал в 17 български филма. Само три от тях са създадени след демократичните промени, започнали през 1989 г. За ролята на доцента в „Малки разговори” на Владимир Краев е отличен през 2009 г. с наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добро мъжко присъствие на екрана.
РАЙНА ВАСИЛЕВА, която играе главната роля в „Завръщане от Рим“ – тази на д-р Ани Милева, съпругата на доц. Милев, всъщност е най-забравеното днес име от всички, свързани с този български сериал.
Въпреки безспорната й красота, тя е може би първата актриса в киното ни, на която са направени някои корекции по лицето, за да бъде още по-ефектна на екрана, спомня си режисьорът Иля Велчев в интервю за в. „Стандарт“.
Злощастната съдба на сериала обаче се отразява най-негативно именно върху по-нататъшната кариера в киното на Райна Василева. След появата й пак във филм на Иля Велчев („От другата страна на огледалото“), излязъл почти едновременно със „Завръщане от Рим“, тя изчезва от българския екран и играе само на сцената на театъра на Българската армия.
Но неотдавна името й отново изплува на хоризонта, при това редом с това на писателя Антон Дончев, който, както знаем, е сценаристът на „Завръщане от Рим“. Става въпрос за това, че въпреки преклонната си възраст, създателят на „Време разделно“ се ожени за Райна Василева, която е с 15 години по-млада от него.
След нелепата смърт в катастрофа на първата си съпруга писателят-академик живее сам близо 9 години, преди да (пре)открие „дамата на сърцето си“ от доброто старо време, когато работи над „Завръщане от Рим“. Това за сетен път потвърждава факта, че този сериал е изиграл и продължава да играе съдбовна роля в живота на някои от най-известните наши сънародници. Но освен за споменатите имена, той е част и от творческите биографии на още няколко (незабравени, слава богу!) актьори, като Наум Шопов, Петър Слабаков, Виолета Донева, Катя Зехирева и Никола Дадов, изпълняващи епизодични роли в него.
Източник: моята статия във в. "ТВ Сага" от 21.06.2012 г.