български сериали

• 
• Add new коментар

Тези дни БНТ Свят ни припомни „Записки по българските въстания“, открояващ се сред родните телевизионни сериали от миналото с несъмнените си художествени достойнства. Гледайки го отново днес, няма как да не съжалим за това, че и четиримата актьори, пресъздали образите на главните апостоли в него, си отиват преждевременно от този свят.

Премиерата на тази достойна екранизация по знаменитата книга на Захарий Стоянов е на 2 май 1976 г. във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание. Основната заслуга за нейното създаване е на братята Веселин и Георги Браневи, които не само са автори на сценария, но и са сред режисьорите заедно с Борислав Шаралиев и Мария Русева.
„Този сериал е един от някогашните шедьоври на БНТ, който и сега да го пуснат, пак бихме го гледали с трепет“, заяви неотдавна Александър Томов, по чиито идеи и сценарии са заснети немалко български филми през 70-те и 80-те години, най-известният сред които е „Маргарит и Маргарита“ (1989). Според него, ние не посягаме вече към исконно българското и въобще не подозираме, че тъкмо в него е разковничето на родното ни кино. Показателно е, че Александър Томов свързва успеха на сериала „Записки по българските въстания“ най-вече с името на Веселин Бранев, „който отдавна преподава драматургия. Къде мислите - в Канада, и много рядко се сещаме за него“, констатира писателят. И за огромно съжаление, е прав.

ВЕСЕЛИН БРАНЕВ навърши неотдавна 80-години, но този юбилей премина незабелязано у нас. Той е роден в София на 28 април 1932 г. И също като Свобода Бъчварова, преживяла последните 23 години от живота си в далечна Бразилия, напуска България скоро след т.нар. демократични промени (през 1997 г.). Емигрира в Квебек (френскоезичната част на Канада), но през 2000 г. се завръща за малко, за да може да прочете разсекретеното си досие: 800 страници милиционерски доклади и доноси, събирани през дългите години, през които е бил стриктно следен от Държавна сигурност. Въз основа на този „документален материал“ той написва вълнуваща автобиографична книга.

Владимир Гаджев пише за нея в статията си „Следеният човек Бранев и руините на Берлинската стена“ следното: „С появата си през 2007 година тази книга предизвика двояка реакция в българската културна общественост. Част от нея бе единодушна в оценката си, че „Следеният човек“ е най-задълбочената, аналитична и достъпно (а не псевдонаучно или псевдоинтелектуално!) написана книга за времето на тоталитаризма. Другата част старателно премълча появата на произведението, подпомогната в гузността си от преялите с манипулативно влияние медии. Не мина и без скандал, когато журито на годишните награди „Хеликон“ все пак не подмина книгата, но я удостои с извънредно отличие. Защото, видите ли, стилистично не се вписвала в каноните на романа. (По тази „логика“ Захарий Стоянов трябва да отпадне въобще от списъка на българските писатели)“.
А в своя блестящ предговор към френското издание на „Следеният човек“, известният български философ и литературовед Цветан Тодоров, живеещ във Франция вече над 40 години, също отдава дължимото на Бранев: „...Неговият разказ се отличава с това, че той се взира с ясен поглед и в себе си...Той проследява с безпощадна строгост собствените си жестове, дело на човек, който си изгражда образ, за да живее/и да оцелява...“
В книгата си Веселин Бранев отделя малко място на спомените, свързани с написването на сценария и заснемането на сериала „Записки по българските въстания“. Но не пропуска да засвидетелства своето уважение към Борислав Шаралиев: „Малцина знаят, че този белокос човек с лице на университетски професор освен високата си интелектуална почтеност имаше и душа на дете. Той беше едно странно съчетание на комунистически идеализъм и отвращение от насилието. Взаимоотношението ни на сътрудници премина в приятелство и много наскоро след това той се превърна в мой учител по режисура. Още в края на първата снимачна година заснех самостоятелно някои епизоди, а след това Борислав ми предаде диригентската палка и аз поставих останалите седем от тринайсетте серии“.
Борислав Шаралиев си отиде от този свят преди 10 години – на 9 май 2002.
В „Следеният човек“ Веселин Бранев си спомня още и как „младият тогава историк проф. Косев“ му задава най-искрено въпроса: „Абе, вие как можахте да разкажете във филма, че Априлското въстание не е имало за цел да освободи българите, а само да пролее кръвта им, за да предизвика вниманието на Европа? Ние историците от години не можем да наложим тази истина пред политиците!“
„След този филм вече можете“, - отговаря му през смях и с оправдано самочувствие Бранев.
Именно честното дирене на истината е първото нещо, което отличава „Записки по българските въстания“ от много по-популярния „На всеки километър“! Тази цел на неговите създатели е основната причина, поради която рискуват да се доверят на сравнително млади и още неизвестни актьори, вместо да се облегнат на някое от големите имена, превърнали се в звезди след триумфа на сериала за измислените подвизи на майор Деянов и Митко Бомбата.

Радко Дишлиев, Антоний Генов и Илия Караиванов са едва завършили театралната академия, когато им възлагат отговорната мисия да пресъздадат на екрана светите за всеки българин образи на Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов. По-възрастният от тях Стоян Стоев, на когото се пада честта да се превъплъти в Захарий Стоянов, по това време играе във Военния театър и също няма опит в киното. А Георги Мамалев, на когото поверяват ролята на Стефан Стамболов, тогава дори още не е завършил актьорско майсторство.
Съзнателно поетият риск с избора на неизвестни и още неопитни в киното актьори се оправдава напълно. Дори и днес сериалът „Записки по българските въстания“ впечатлява най-много тъкмо с образите на Захари Стоянов, Бенковски, Волов и Икономов. Затова е още по-болезнена констатацията ни, че онези, които ги възкресиха от екрана, отдавна не са между живите.
Много се спекулира относно причините за ранната им смърт. Дори според една от версиите, участниците в сериала били прокълнати от турска врачка. Но най-често ранната им кончина се свързва с пристрастяването им към чашката. Което несъмнено е част от истината, но не цялата... Тъй като не дава отговор на въпроса – защо толкова рано и толкова разочаровани от живота в България си отиват повечето от най-талантливите и най-чувствителните ни творци? Не само игралите главни роли в „Записките...“ ни напускат преждевременно, но и много други, като Любомир Киселички, Евстати Стратев, Милен Пенев, Кирил Варийски, Антон Горчев, Андрей Баташов...

СТОЯН СТОЕВ си отива първи от блестящата актьорска четворка, пресъздала безсмъртните образи на Захарий Стоянов, Панайот Волов, Георги Бенковски и Георги Икономов. Той умира едва 58-годишен - на 24 януари 2000. За изпълнението си в сериала „Записки по българските въстания“ и в режисирания от Борислав Шаралиев филм „Апостолите“, получава заслужено награда на критиката за ярък дебют.

АНТОНИЙ ГЕНОВ е втори в черния списък, напуска ни едва 56-годишен – на 15 декември 2006. През последните 15 години живее напълно изолирано, прекъснал връзките си с театъра и киното. Но затова пък неговият син Ангел Генов днес е изцяло отдаден на актьорството и дори неотдавна взе наградата „МаксиМ“ на театър „Българска армия“ за главна мъжка роля за изпълненията си в „Железния светилник“ и „Както ви харесва”.
Антоний Генов ще остане в историята на българското кино не само като Панайот Волов от „Записките...“, но и с ролите на д-р Банков в „Адаптация“ (1981) и Велизарий в „Аспарух“ (1981).

РАДКО ДИШЛИЕВ е покосен от масивен инфаркт само три дни преди да навърши 58 - на 12 юни 2009. „Не искаше да е жив. 12 години всеки ден го убиваха и като личност, и като творец. Беше безработен. Буквално не му даваха никакъв хляб! Чувстваше се ненужен. Психиката му беше разбита, но на никого не се поклони“, изплаква пред в. „24 часа“ Вера Пангарова, която е до актьора над 30 години. Освен правдивия и вълнуващ образ на Георги Бенковски в сериала „Записки по българските въстания“ и филма „Апостолите“, той пресъздава ярки герои и във филмите „Под игото“, „Любовта на Мирон“, „Кръвта остава“...

ИЛИЯ КАРАИВАНОВ умира шест месеца по-рано - на 3 януари 2009, едва навършил 60-години. Освен като Георги Икономов от сериала „Записки по българските въстания“, той ще бъде запомнен и с ключовите си роли в редица известни български филми, като „Бой последен“, „Голямото нощно къпане“, „Адаптация“, „Семейство Карастоянови“, „Под игото“...
Източник: моят материал за сериала във в. "ТВ Сага" от 13.07.2012