Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ВЯРА, ЛЮБОВ + УИСКИ“ – ИЗПОВЕДАЛЕН ФИЛМ ЗА ТРУДНОСТТА НА ИЗБОРА


30.10.2013  Текст:  Красимир Кастелов

СТАТИИ

   

От петък (1 ноември) по екраните у нас тръгва новият български филм „ВЯРА, ЛЮБОВ + УИСКИ“. По мое мнение тази премиера заслужава особено внимание, не само защото напоследък са рядкост стойностните родни заглавия, но и защото прозвучава особено актуално на фона на ситуацията в страната.
За какво става въпрос в този филм?
Млада българка на име Нели загърбва подредения си живот в Америка и се връща у дома при своя страстен приятел Вал, живеещ почти на ръба на саморазрушението. Когато съвсем неочаквано в България пристига и нейният американски годеник Скот, тя е изправена пред необходимостта да избира между уреденото си бъдеще в САЩ, което Скот й предлага и изпепеляващата любов с Вал.
Така разказана, тази история като че ли няма никакви допирни точки с вълненията, които тресат младите хора у нас в момента. Но само на пръв поглед...
Кристина Николова (повече за нея може да научите от това интервю) написва сценария за своя пълнометражен режисьорски дебют в игралното кино съвместно с американския си приятел Пол Далио. За пръв път идеята за „Вяра, любов + уиски“ й хрумва, след като научава от списание „Икономист” за международна класация, според която българите са сред най-нещастните хора в света. Чрез образа на главната героиня (македонската актриса Яна Стояновска) от филма, изграден в голяма степен въз основа на личните й преживявания, тя отразява душевния смут на хиляди български емигранти, опитващи се по време на летните си ваканции в родината да удавят в диви алкохолни купони тежката криза на идентичност, съпътстваща вземането на трудни и нерядко съдбоносни решения за бъдещето им.
Още с встъпителните си кадри филмът подсказва за намерението на своите създатели да вникнат в сложната природа на живота и любовта, разказвайки ни горчивата приказка за себеоткриването, която е може би най-драматична през годините на съзряване. Неговите герои са далеч от съвършенството - и като визия и като начин на изказ, но техните честни и не дотам перфектни (в актьорско отношение) изпълнения вероятно ще се запечатат задълго в съзнанието на зрителите. Особено впечатлява режисьорският му почерк, който е изненадващо уверен за дебютант като Кристина Николова, която е всъщност кинооператор по професия.
„Филмът може да се нарече автобиографичен. С него исках да покажа какво е усещането да живееш като чужденец зад граница и какво е когато се върнеш в родината“, разказа самата тя след представянето на „Вяра, любов и уиски“ във Варна по време на последния фестивал на българския игрален филм миналата есен, където спечели наградата за дебют. Една от водещите му идеи е родена от преживяното от самата Кристина чувство - хем да си у дома, хем да не си, хем хората да те приемат, хем не съвсем, когато си живял дълго в чужбина. Младата режисьорка сподели още, че е използвала 16 мм лента, с която обаче е имало проблеми и над 70 % от филма е бил заснет на бракуван носител. Това обаче не му е попречило да вземе наградата за най-добър оператор (в лицето на Александър Станишев) от фестивала за независимо кино „Сламданс 2012“.
Пол Далио, съсценарист на „Вяра, любов и уиски“ и настоящ спътник в живота на Кристина Николова, говори за универсалността на техния филм, защото не само в България хората се опитват да заменят надеждата с уиски. Особено развълнувани били зрителите, родени в по-малки американски градове, на които също се е наложило да напуснат родните места и да се установят някъде другаде. Според него, всеки е изпадал в ситуацията да направи съдбовен избор, разкъсван между потребностите на душата и тялото.
Именно акцентирането върху екзистенциалната тема за избора издига този филм над равнището на редовите младежки ленти за любов. Неговите по-внимателни зрители едва ли биха се разминали с посланието му, че кризата на идентичността е преодолима само тогава, когато оставаме верни на истинските си чувства. Впрочем, това послание има шанс да достигне, според мен, дори и до по неизкушената от филмото изкуство публика, благодарение на отлично подбраната музика, включваща чудесни парчета на Паникан Уайаскър, Уош ЕмСи, Светльо енд дъ леджънтс, Лийпра Делукс и др. Показателно е, че един наблюдателен чуждестранен критик (Michael Pattison) написа, че музикалният откъс от „Nice Apartment“ на Уош ЕмСи може да послужи като точен епиграф на филма, защото задава още в самото начало темата за противопоставянето между търсенето на силни емоции (looking for excitement) и подреденото живуркане (a nice apartment).
Валери Йорданов, който изпълнява една от главните роли във „Вяра, любов + уиски“, предупреди в едно интервю, че филмът не е комерсиален, добавяйки следното: „Аз затова и го харесвам. Мисля, че е достатъчно добър, спокоен и силен като едно добро блус парче със своите бързи и бавни моменти. Така че всеки, който обича малко по-различна музика, ще поиска да чуе това парче“.
Бих добавил от себе си, че „Вяра, любов + уиски“ вероятно ще допадне на онези, които ценят изповедността в киното. За младото българско кино това е най-ценният път - личният поглед, а не препратки към филми на известни режисьори, каквито често правят немалко автори напоследък, смята например кинокритикът Боряна Матеева: „Това е пътят пред всеки млад кинаджия - да има смелостта да изрази себе си, а не да се опитва да блести като подражава на другите“.



Коментари (0)