Крисчън Бейл

• 
• Add new коментар

Новият филм от режисьора на "Лудо сърце" е поредната демонстрация на изключителния талант на американския актьор Крисчън Бейл, претендиращ за "Оскар" тази година с ролята си в "Американска схема" на Дейвид О. Ръсел.
Скот Купър е един от по-известните и уважавани творци на независимата американска филмова сцена и затова си има добра причина. Гръмкият му дебют дойде през 2009 година с „Лудо сърце” (Crazy Heart), който бе номиниран за редица награди „Оскар” и спечели в категорията за най-добра главна мъжка роля, изиграна от големия Джеф Бриджис. Филмът беше похвален от най-големите филмови критици на САЩ и това породи големи очаквания за втория режисьорски проект на Купър, излязъл по екраните на САЩ в края на 2013 г.
„ВЪН ОТ ПОЩТА” (Out of the Furnace) подобно на „Лудо сърце” е продуциран, написан и режисиран от 43-годишния Скот Купър, и също както главната роля на кънтри певеца Блейк е била написана от него конкретно за Джеф Бриджис, основният персонаж на „Вън от пещта” Ръсел Бейз е създаден специално за Крисчън Бейл. Съвършено подбраният актьорски ансамбъл безспорно е най-големият коз на филма, но всяко негово разглеждане трябва да започне именно от човека в главната роля.

Светът отдавна е запознат с невероятните актьорски умения на Крисчън Бейл и за всеки човек с повече от елементарна филмова култура, той не е просто най-добрият Батман в историята на киното, а нещо доста повече от това. Във „Вън от пещта” го доказва за пореден път в роля, структурирана от сценариста Купър специално около личните му силни страни и най-вече неподражаемата му способност да въплъти тежестта на няколкоминутен монолог в един-единствен свой поглед. Филмът се крепи основно върху актьорския перфекционизъм на Крисчън Бейл. Мнението ми се споделя от мнозина други, но не е нужно да цитирам чикагски вестници, онлайн критици или дори Американския филмов институт, за да аргументирам твърдението си – всеки, който гледа филма, би стигнал до същия извод.

Сценарият ни запознава с Ръсел Бейз в повратен момент от живота му, който е представен на екрана с типичната за Бейл отдаденост и интензивност. Придишното му съществуване в градчето Брадок е сива и скучна история – работа, работа и пак работа в едно от малкото места, в които местните мъже могат да намерят препитание. Става дума за местна стоманена фабрика, изградена визуално от режисьора като бетонно чудовище, бълващо единствено пушек, репрезентиращ изхабените животи и погубените мечти на работещите хора там. Градчето Брадок е илюстрирано максимално реалистично, покрито със сива мъгла, замърсен въздух и хора, доволни от простичкото си съществуване, тъй като никога не са познавали нищо по-добро. Това важи с пълна сила и за Ръсел, чийто баща също е работил в стоманената фабрика, от която филмът взима заглавието си, и работата там му е коствала живота – още в началото на действието го заварваме с тежка болест на белите дробове.

Всичко това говори за социалната ангажираност на сценария, написан от Купър именно, за да опише грубата реалност в американския регион „Rust Belt”. Той включва части от щатите Пенсилвания, Охайо и Мичиган, намиращи се все в северозападната част на САЩ и известни преди като индустириалния мотор на Америка, в контраст с по-южните щати Оклахома, Тексас и Тенеси, характеризиращи се със земеделски поминък. Още през 80-те години е започнал икономическият упадък на въпросния регион, продължаващ и до днес. Брадок, където филмът е заснет, е реално съществуващ град в Пенсилвания. Типичен представител на този район - просто поредното ръждясало колело в американската индустриална машина, която произвежда иначе толкова лъскави продукти.

Социалните амбиции на филма са въплътени в личностните черти на персонажите и тяхното развитие. Малък инцидент в живота на Ръсел Бейз му коства личната свобода за 9 месеца и през тях той буквално губи всичко. Да навляза в излишни детайли би означавало да издам съдържанието на филма, но поне от трейлърите става ясно, че братът на Ръсел – Родни, изигран от Кейси Афлек – е действащ войник в американската армия, с няколко мисии в Ирак зад гърба си, неспособен да си намери работа в родния град, а също и да се отърве от страстта си към залаганията. За да се справи с нарастващите си дългове, Родни се включва в нелегални юмручни боеве, където често е принуден да губи от букмейкъри, но отказва да се подчини и така пролемите му само се увеличават. След като Ръсел излиза от затвора и разбира за проблемите на брат си, решава да участва в решителна схватка, по пътя към която среща Харлан ДеГроут.

ДеГроут е изигран от Уди Харелсън, който прави може би най-страховитото актьорско превъплъщение през 2013 г. Наркодилър, букмейкър, изнасилвач и убиец, ДеГроут е психически нестабилен човек, който е нещо като лидер на семействата, живеещи в планините. Полицейският началник в Брадок, изигран от носителя на „Оскар” Форест Уитакър, обяснява твърде красноречиво, че въпросните хора живеят извън нормалната цивилизация, не се подчиняват на закона и всячески саботират работата на полицейските сили в района, които и без това не са многобройни. Показателен за това е финалният полицейски рейд в къщата на ДеГроут, извършен от специален отряд, въоръжен с автоматични оръжия. След като пътищата на Родни Бейз и психопата се преплитат, единият стига до своя неизбежен край и оставя по-големия му брат Ръсел да търси отмъщение по единствения реален начин – сам.

Последното изречение може би доближава историята в ума на масовия зрител до екшъни със Слай Сталоун или Жан-Клод Ван Дам, в които главният герой безапелационно избива всичките си врагове и триумфално си тръгва в огнения залез. „Вън от пещта” обаче няма нищо общо с тях. Показателна за това е заключителната сцена, показваща Ръсел, седнал сам на стола в дома на семейството си, останал без никого във физическата пустош, в която живее и без нищо в емоционалната пустош, която отмъщението не само не запълва, но и задълбочава. Финалните кадри всъщност са фокусирани именно върху лицето на Крисчън Бейл, без дори персонажът му да има конкретни реплики. Именно в подобни ситуации Бейл приковава зрителското внимание с необикновена сила, прави внушения и предизвиква емоции, които разтърсват публиката.

Безупречната химия между Бейл и Кейси Афлек е ръководеща във филма. Диалозите между двамата братя изглеждат естествени и непресторени. За този ефект, разбира се, помага и сценарият, който вероятно е най-силен именно в сцените с Ръсел и Родни. Самият Кейси Афлек също се представя фантастично в ролята на травматизиран млад войник, който не намира утеха от ужасите на войната в сивата действителност на родното си градче.

Останалата част от поддържащия актьорски състав също е на невероятно равнище. Уди Харелсън плаши със самото си присъствие в ролята на злодея ДеГроут – приписаните му действия и престъпления само допълват страховитата аура, която актьорът изгражда още с външния си вид, стойка, излъчване и изказ. На останалите големи имена – Форест Уитакър, Сам Шепърд и Уилям Дефо – е предоставена по-малка арена за изява, но в ограничените мащаби на Брадок привидно поддържащите роли са толкова важни, че тяхното изпълнение също е от огромно значение.

Във визуално отношение Скот Купър се старае да представи мрачната и сива реалност по максимално натуралистичен начин. Горите и планините може да представляват разнообразие от малкия задимен Брадок на пръв поглед, но опасността, която крият, правят действието в тях по-напрегнато от сивото градче. Кадрите придават живот на всяка сграда – ако фабриката е представена като бетонно чудовище, то къщата на семейство Бейз, която Ръсел грижливо поправя след излизането си от затвора, изглежда като малко око върху мъртвото лице на града, миниатюрен извор на живот. Във визуално отношение най-добре е структурирана сцената, в която паралелно наблюдаваме финалната схватка на Родни и ловът за елени на Ръсел и чичо му в гората. Метафората за стесняващите се хоризонти и неизбежния изход може да се приложи между елена и Родни, а също и между елена и Ръсел, който първоначално отказва да го убие, но след това не възроптава срещу чичо си, който го застрелва без колебание. Насилието присъства като неотменен мотив, както и нуждата от решителни действия. За съжаление, те често не водят към добро.

Критиците отвъд океана са се изказали противоречиво за филма, чиято проста и естествена история не дава почва за множество обрати, а само за качествено изследване на персонажите и тяхната естествена среда. Всички обаче са обединени в твърдението, че талантливият актьорски състав, начело с Крисчън Бейл, прави „Вън от пещта” невъзможен за пренебрегване филм. Лентата, с дължина около 100 минути, е лесно достъпна и за масовата аудитория с неподвластната на времето тематика, перфектния актьорски ансамбъл и динамиката на действието. Мрачното, но силно въздействащо представяне на Крисчън Бейл в образа на Ръсел Бейз, е ефектен контрапункт на забавния му главен герой от „Американска схема” (American Hustle). Впрочем именно за превъплъщението си в бързо говорещия мошеник с бирено шкембе и мазна коса във филма на Дейвид О. Ръсел, той получи и първата си номинация за „Оскар“ за главна роля. Засега има само една статуетка за поддържащата си роля във филма „Боецът“ (The Fighter) на същия режисьор.