РЕЦЕНЗИИ

• 
• Add new коментар

В две от залите на столичния мултиплекс „Сине Гранд“ се състояха първите официални прожекции у нас на „Виктория” – режисьорски дебют в игралното кино на Майя Виткова, която e също така сценарист и продуцент на филма. А от 19 до 25 септември бе прожектиран предпремиерно и в Дома на киното. Но вероятно още дълго време ще продължават да го свързват със скандала, предизвикан от спорното решение на Националния съвет за кино към ИА „НФЦ“ да предложи друго родно заглавие („Българска рапсодия“) за участие в надпреварата за тазгодишния неанглоезичен „Оскар“.
Впрочем, едва ли би имало някакви спорове в тази връзка, ако дебютната лента на Майя Виткова, не си бе спечелила толкова добро име сред международната критика (Hollywood Reporter, IndieWire, Screen International), благодарение на участието в конкурсните програми на престижни международни фестивали като „Сънданс“ в САЩ, а също и в Ротердам, Гьотеборг и др. Спечели и Голямата награда (Breaking Waves Award) от 21-то издание на кинофестивала „Титаник” (21th Titanic International Film Festival), проведен през април в Будапеща. Месец по-късно получи Наградата на младежкото жури (Youth Jury Award) от фестивала в Краков (7th OFF PLUS CAMERA Internatonal Festival Of Independent Film), а през юни бе удостоен и със Специалната награда на журито (Special Jury Award) от водещия румънски фестивал 13th Transilvania Internaitonal Film Festival...
А и предварителните анонси за сензационното съдържание на филма (основано върху действителен случай!) несъмнено подклаждат очаквания за нещо, което не може да бъде видяно често в нашето кино... 
Сюжетът на "Виктория" е завъртян около раждането и отглеждането на първото в историята бебе без... пъп. Макар и нежелано от биологичната му майка, то се появява на белия свят през август 1979 г., за да бъде провъзгласено на мига за „бебе на десетилетието“ от управляващите, които го възприемат като символ на бъдещото комунистическо общество, тъй като е скъсало пъпната си връв с миналото. Вместо майката, за него полага специални грижи Партията в лицето на своя вожд Тодор Живков, който дори лично го кръщава с името Виктория (естествено) по случай Деня на победата (9 септември). Но след краха на комунистическия режим Виктория е изправена пред необходимостта да започне да преоткрива самата себе си, изграждайки мъчително своите връзки с другите – на първо място с майка си и баба си.
Според Джон Найн, старши програматор на Sundance Film Festival, „Виктория” е едновременно интимен и епичен филм, който разказва историята на майка и дъщеря на фона на паралелно разгръщаща се иронично-философска фабула с широк исторически размах. За него е безспорно, че Майя Виткова е ярък талант, използващ стил на повествование, който е драматично завладяващ, визуално изобретателен и пълен с игриви фигуративни похвати, метафори и ирония (виж тук).
А за мен значението на филма „Виктория“ произтича от това, че подлага на безпощадно художествено развенчаване такива архетипи на комунистическата идеология като „nобеда“ (victory), „nартия“ и „вожд“, набивани ни в главите през дългогодишното тоталитарно управление на България. Не случайно първият от тях става име на роденото без пъп „бебе на социалистическото десетилетие“, вторият - негова майка-закрилница, а третият – негов втори баща и настойник (Тодор Живков – акт. Георги Спасов). Карикатурността на всичко това е очевидна и тя е разкрита чрез поредица нелепо-смешни епизоди, заснети в псевдодокументален ироничен стил от превъзходния оператор на филма Крум Родригес. В интерес на истината, ирония прозира и в отношението към Боряна - биологичната майка на Виктория, чиято първоначална обсебеност от американската мечта е представена не по-малко карикатурно (пали цигари от кичозна запалка със Статуята на свободата и пие само Кока-Кола). Но впоследствие и на нея ще се наложи да преоткрива (отвъд идеологическото си заслепение) същността си на майка и дъщеря. Тук е мястото да изтъкна безспорното актьорско постижение на Ирмена Чичикова в тази трудна и много важна за филма роля.
Превъзходни са също така Дария Виткова и Калина Виткова, пресъздаващи с неподправена искреност на екрана детето и девойката Виктория. Проследявайки процеса на израстването й през последното десетилетие на комунистическия режим и първите години от прехода към демокрация, филмът разкрива драматично-болезненото пробуждане на естествените човешки чувства не само в нея, но също и в нейната майка и баба (актр. Мариана Крумова). И в крайна сметка прераства в затрогващ разказ за изстраданата победа на любовта и уважението над омразата и отчуждението.
За някои (вижте тук) „Виктория“ е преди всичко филм за майчинството. За желаното и нежеланото, за потисканото, за напъпилото, зараждащо се, за изконното, за непреодолимото, незабравимото майчинство. Неслучайно са толкова много натурните сцени, свързани с възпроизводството – зачеване, вътреутробния живот на ембриона, раждане, кърмене, първи цикъл, и т.н.
Но, според мен, би било твърде едностранчиво да го възприемаме само като филм за майчинството. Най-малкото, защото в такъв случай едва ли бихме имали кой знае какви основания да го оценяваме така високо. Защото филми за майчинството има колкото щеш и много от тях са безспорно по-добри от „Виктория“. Но онова, което прави толкова специален (не само за нашето кино!) режисьорския пълнометражен дебют на Майя Виткова, е умело постигнатото в него внушение за противоестествеността на всяка идеология (не само комунистическата!), подлагаща винаги на експлоатация (или деформация) самата идея за майчинството. Съдбовната връзка помежду им е разкрита във филма по чисто кинематографичен, а не умозрителен начин, чрез силно въздействащите образи на кръвта и млякото (прекрасни метафори на смъртта и живота!), върху които, всъщност, е изградена цялата  пленителна естетика на „Виктория“.
Парадоксално е, че в основата и на другия достоен наш претендент за участие в тазгодишната надпревара за неанглоезичния „Оскар“ (отхвърлен подобно на „Виктория“ от Националния съвет за кино към НФЦ) е заложена не по-малко въздействаща метафора, имаща също връзка с мотива за нежеланото дете и противоестествеността на отказа от него. Само че „Отчуждение“ (режисьорски дебют и за Милко Лазаров) разказва за напълно нормални наглед хора (наши съвременници!), за които великото тайнство на раждането е само претекст за осъществяването на предварително уговорен акт на покупко-продажба.