Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ВИДЕОКРАЦИЯ“ ИЛИ НАКЪДЕ НИ ВОДИ ТЕЛЕВИЗИЯТА?


09.09.2011  Текст:  Иван Мишляков Красимир Кастелов

РЕЦЕНЗИИ

   

"ВИДЕОКРАЦИЯ" (гледайте онлайн с бг субтитри ТУК)

Вече три десетилетия в Италия, която има претенцията да бъде демократична държава, има монопол върху телевизията. Като собственик на няколко канала, а след това и като министър-председател Силвио Берлускони е създал перфектна система за съчетаване на телевизионно забавление и политика. Като никой друг преди него той влияе върху съдържанието на италианските комерсиални телевизионни канал, които се отличават с полуголите момичета и, според много хора, отразяват личния вкус на Берлускони.

Режисьорът Ерик Гандини се връща в родината си с този филм, за да покаже последствията от телевизионния (и политически!) експеримент, на който са подложени италианците вече толкова дълго време. Неговото горчиво повествование има за цел да покаже какво се е случило с умовете на сънародниците му, в резултат на дългогодишното им облъчване от комерсиалните телевизии.
Гледайки този филм, нама как да не откриеш удивителни прилики с онова, на което са подложени и българските телевизионни зрители напоследък. Затова не е особено трудно да се направи прогноза, че и тях ги чака същото като италианците – тотално промиване на мозъците.

Телевизиите на Берлускони днес са се превърнали в символ на нещо най-опростенческо, примитивно, безвкусно и вредно за мисленето на хората. Именно те обаче в крайна сметка управляват днешна Италия. Подобни телевизии от няколко години господстват и у нас. Не е трудно да се досетим накъде ни водят.
Режисьорът на „Видеокрация“, който живее в Щвеция от години, открива с изненада когато пристигнал там, че хората гледат интересни образователни програми, а не примитивни развлекателни шоута. Между другото, добре е да се знае, че Гандини е близък приятел и партньор на създателя на чудесния филм „Метропия“ Тарик Салех.

Гандини не обвинява директно никого. „Видеокрация“ не си поставя за цел да разобличава каквото и да е, а просто разказва няколко симптоматични истории, които, както се полага на добрата документалистика, са неуловимо допълващи се една с друга. Зад всяка от тях не е трудно да открием и наш, български аналог.

Видеокрацията, според Гандини е форма на сливане на политическата власт с телевизията, която промива мозъците на италианците така, както изнася на онзи, който ги управлява вече толкова години. Персонажите от неговия филм са трагикомически креатури на едно болно общество. Единият е селски мачо, мечтаещ за кариера в телевизията, другият е кралят на папараците Фабрицио Корона, а третият е най-влиятелният телевизионен мениджър в Италия, негов духовен родител, обичащ да слуша фашистски маршове.
Затова не е чудно, че днешна Италия се намира на 77-о място по свобода на пресата и на 84-о по равенство на половете. За 80 на сто от неселението й именно телевизията е главен източник на информация, научаваме от финалните кадри на филма „Видеокрация“. Данните по тези показатели не са кой знае колко различни и у нас.

Наскоро в интервю за в. „Аргументи и факти“ големият руски кинорежисьор Александър Сокуров заяви, че не властта, а народът в наши дни е главният противник на истинските творци. Защото в голямото си мнозинство хората искат хляб и зрелища – при това все по-жестоки зрелища. Рейтингите на сериалите, реалити програмите и различните ток-шоута отдавна изтласкват от телевизиите добрите и разумни идеи. Тези рейтинги, според Сокуров, са отражение на потребностите на народа. Вкусовете на масовата филмова аудитория отдавна са станали несъпоставимо по-примитивни от тези по съветско време, констатира той с горчивина. Твърде много са зрителите, които отдавна са се отказали въобще да гледат кино, а тези, които го правят, се задоволяват само с тв-сериали.
Линк към филма: "Видеокрация" (2009)

 



Коментари (0)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание